Павел коленичи пред олтара и започна да се моли. Това му помогна да се пребори с ужаса и постепенно разбра какво трябва да направи. Когато се изправи, нареди на Петър, да събере всички в централната зала за срещи.

Когато хората дойдоха,бяха почти изпълнили залата. Някои седяха, други стояха прави, очаквайки какво ще им каже Павел. Той застана в средата, отвори Библията и им прочете пасаж от Битие:

– „След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал“.

Павел вдигна глава от книгата. Всички го гледаха напрегнато. Всеки един от тях знаеше историята за Авраам и Исаак, но искаха да разберат за какво ги бе повикал Павел. Застанаха нащрек, очакваха да видят какво ще се случи сега.

– На какво ни учи историята на Исаак и Авраам? – попита Павел без да очаква отговор от събралите се. – Бог каза на Авраам да убие сина си, не просто някой от синовете си, а едничкия си син, родил се на Авраам, когато той беше на сто години. Авраам възрази ли? Помоли ли Бог за милост? Започна ли да спори със Него? Погледнете, Авраам не спомена пред Бога, че това е убийство, детеубийство или смъртен грях.

Павел остави думите му да увиснат във въздуха, а после сведе поглед към Библитята и прочете:

– „Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си ….“ – Павел отново вдигна очи. – Бог може и нас да предизвика.  Това, което ни накара Господ, понякога може да ни изглежда като грях. В такъв случай трябва да си спомним случилото се с Авраам.

Павел говореше убедително. Умението му да проповядва настройваше аудиторията приятелски.

Тишината в залата говореше, че Павел бе успял да грабне вниманието на всички. Никой не се въртеше, не шепнеше и не помръдваше от мястото си.

– В такива случаи не трябва да задаваме въпроси, – продължи Павел. – Не трябва да спорим. Когато Бог ни води, трябва да Го следваме, независимо от това, колко глупави, греховни и жестоки изглеждат желанията Му за нашия слаб човешки мозък. Ние сме слаби и безпомощни. Това, което знаем може да ни подведе, но ни е дадена възможност да вземаме решения, да правим сами избор. Ние имаме дълг и той е ясен, трябва да се подчиняваме. За това нека тръгнем към земята, която Бог ни е приготвил.

Проблемът на това селище е, че се появиха болести, както по хората, така и по добитъка. Водата изведнъж изчезна в земята и тази, която бе останала не достигаше за всички. Посевите изгаряха, а горещият сух вятър заплашваше хората да ги остави без хляб.

Единствента възможност да оцелеят в такова напрегнато време бе, да напуснат селището си и да потърсят по-плодороден район с добри водоизточници. Повечето не искаха да се разделят с домовете си, които бяха построили и от години насам живееха в тях. Те се бяха превърнали в нещо неразделно и неотменимо за тях.

За това бе и свикването на това събрание. Павел искаше да изведе хората от изгорялата земя, изпълнила се с болести на място, където хората можеха да спасят живота си и да живеят по-спокойно.

Тайната на личната промяна става, когато човек се изправи пред истината.
Нищо няма да се промени в живота ви, докато не разберете истината за слабите си страни, отношенията ви, вашите успехи и неуспехи, миналото и бъдещето. А тази истина е Исус Христос.
Зад всеки лош навик в живота ви стои лъжа. Ако имате дълг, това е, защото сте повярвали на лъжата: „Аз винаги ще мога да го изплати.“ Може би сте надценявали възможностите си или сте повярвали на лъжата, че имате нужда от много по-голяма къща, нова кола и т.н.
Библията учи, че личната промяна започва с истината. Тази истината ви освобождава. Исус Христос е истината. Неговото Слово е истина. Библията е Словото, а това означава, че Библията е истина.
Каквото чуете по телевизията или прочетете в книгите, не винаги ще ви помогне, защото това не винаги е истина. Но това, което Бог казва винаги е истина.
Божието Слово ви показва как да останете в Божия път.
Ето защо е толкова важно за вас да имате ежедневно тихо време със Словото на Бога. Нищо няма да се промени, докато не получите истината в сърцето си. Ако изградите живота си върху основата на лъжи, заблуди, измами или полуистини, вие никога няма да се промените.
Но когато се изправите пред истината и сте готови да отговаряте пред нея, вие ще започнете да виждате промяна в живота си.

През 2007 г. маркетолози на една компания от град Розуел, занимаваща се с продажба на автомобили, измислили „блестящ“ рекламен трик.
Те решили да пуснат и разпространят по пощата 50 хиляди лотарийни билета, един от който ще донесе на собственика си 1000 долара.
Но в печатницата допуснали грешка и всичките билети се оказали печеливши.
Общата сума на печалбите възлизала на 50 милиона.
Автокомпанията не била в състояние да изплати дълга си и обещала срещу всеки печеливш билет, да даде подаръчен сертификат за пет долара.

Един млад мъж водел недобър начин на живот и натрупал много дългове. За да изплати дълговете си и да продължи да живее разгуления си живот, той започнал да присвоява от мястото, където работел, чужди пари.
Така той потъвал все по-надолу и по-надолу. Сумите, които откраднал достигнали такива размери, че той повече не можел да вземе от там. Всеки ден живеел под заплаха, че ще бъде уличен като крадец. Завладяло го отчаяние.
Един ден напуснал дома, родителите си и решил да се самоубие.
Пътят му минавал край една църква, в която по това време се провеждало богослужение.
Свещеникът четял: „Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, и назад, но не Го виждам. Наляво, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам“.
Изведнъж свещеникът спрял четенето и възкликнал:
– Йов, защо не погледнеш нагоре?!
Тези думи дълбоко се врязали в сърцето на младежа. Той също така не виждал никакъв изход, нито напред, нито назад, нито надясно, нито наляво и изглеждало, че за него имало само един начин да се отърве от всичко, като се самоубие.
Но сега той вдигнал очите си нагоре към Бога и Неговата благодат. Когато никаква човешка намеса вече не може да помогне, единствено само това можело да го спаси.
Думите, казани от свещеникът, се превърнали в повратна точка в живота на младия човек. Той намерил своя Спасител Исус Христос и получи прощение на греховете си. Тогава Бог да му помогнал да се измъкне и от заплетената финансова ситуация.

Детето развива мускулите си, когато ги тренира. Мускулите стават силни само, когато срещнат съпротивление и извършват работа.
По същия начин, според Библията, ние укрепваме духовно, упражнявайки се и когато използваме „духовните си мускули“, за да преодолеем трудностите в живота.
Това особено е вярно при страдание и мъка, защото чрез тях Бог ни укрепява духовно. Библията казва, че Бог допуска страдание, за да ни възпита, очисти и формира характера ни.
В последното си предсмъртно есе писателят К. С. Луис пише: „Ние нямаме право на щастие, само ангажимент да изпълним дълга си“.
Понякога под дълг, определен от Бога, се подразбира страдание. Ако това се случи, помоли Бог да те обучи чрез това страдание.
Спомнете си думите на псалмопевеца: „Блажен е оня човек, когото Ти, Господи, вразумяваш“.