В началото на годината, учителката даде следната задача на учениците:

– Напишете есе за връщането ви в клас.

Мадлен написа:

„Ваканциите са хубави, но добре е, че се връщаме в училище. Няма нищо по-хубаво от това да очаквам с нетърпение нова учебна година, в която ще разширим знанията си“.

Учителката хареса много нейното есе и го похвали.

Мадлен се усмихна, а след това се обърна към съученика си Борис и тихо му прошепна:

– Така научаваме, какво се харесва не само в училище, но и на пазара. Глупаво е ако това не се използва.

Искреността и истината трябва да бъдат свързани, но историята на човечеството е осеяна с послания, не толкова правдиви, но звучащи добре.

Всеки ден се сблъскваме с хора, които наблюдават живота ни, за да видят дали живеем това, в което вярваме.

За това нека следваме Христос с истина и искреност.

Беше такова време, когато есента бе уморена, а зимата още не искаше да идва.

Николета се бе запознала наскоро с Максим, който я покани на среща.

Младежът я хареса от пръв поглед, а тя с нетърпение очакваше предстоящата среща.

Двамата имаха общи познати, но странно до сега не се бяха срещали.

Максим като кавалер трябваше да почерпи новата си приятелка и той го направи.

Николета бе изненадана от това, което ѝ бе предложено.

„Само хамбургер и вода с лед?! – помисли си с неудоволствие тя. – Изглежда не е много богат и си брои стотинките си“.

Но на глас нищо не каза.

Максим усети реакцията и съответно си помисли:

„До толкова ли е изпаднала, че очаква от мен богато угощение, а може би и шампанско“.

Преди срещата Максим си бе казал:

– Очаквам тази девойка да дойде на срещата ни, за да общуваме, а не да я нахраня богато. Мога да я почерпя само с кафе, но не искам да изглеждам в очите ѝ като скъперник.

Разочарованието на двамата от срещата бе голямо.

Пожелаха си довиждане, но никой от тях нямаше желание за друга среща.

Кой беше виновен за това?

Дали неполучилата обилна храна с шампанско или жадуващия за общение млад мъж.

Детето развива мускулите си, когато ги тренира. Мускулите стават силни само, когато срещнат съпротивление и извършват работа.
По същия начин, според Библията, ние укрепваме духовно, упражнявайки се и когато използваме „духовните си мускули“, за да преодолеем трудностите в живота.
Това особено е вярно при страдание и мъка, защото чрез тях Бог ни укрепява духовно. Библията казва, че Бог допуска страдание, за да ни възпита, очисти и формира характера ни.
В последното си предсмъртно есе писателят К. С. Луис пише: „Ние нямаме право на щастие, само ангажимент да изпълним дълга си“.
Понякога под дълг, определен от Бога, се подразбира страдание. Ако това се случи, помоли Бог да те обучи чрез това страдание.
Спомнете си думите на псалмопевеца: „Блажен е оня човек, когото Ти, Господи, вразумяваш“.

Творчески подходили към въпроса за популяризиране на четенето ръководителите на бразилската наказателна система.
Те решили, че няма по-добър начин за поправяне на престъпника от този, да го запознаеш с хубава книга.
Предложили на всички желаещи затворници да намалят присъдите си с 48 дни за година, ако обещаят да четат по една книга на месец. Били им предложени най-добрите художествени произведения, книги посветени на философията, науката и историята. Между тях не намерили място книги за бунтовници, детективи, любовни романи и друга неподходяща литература.
Като доказателство, че е прочел книгата затворникът трябвало да напише подробно есе върху съдържанието й, като спазва правилата в португалския език.
Бразилските тъмничари наистина искат да помогнат на поверените им хора в затвора. Те искат хората, които излизат на свобода да са променени, истински членове на обществото, а не да му бъдат в тежест.

Паноптикум е концепция за изграждане на модерен затвор, предложена от английския философ Джереми Бентам през 1785 г. Представлявала е кръгла структура с килии по края и единствен надзирател в центъра, който можел без да става да наблюдава всеки от затворниците, но никой от затворниците не знаел дали е наблюдаван в момента.
Оттогава изразът се употребява като принципа на наблюдение с минимални ресурси, като средствата за наблюдение покриват всичко и наблюдаваният не може да е сигурен, дали някой го наблюдава в момента.
Самият Бентам въвежда един от основните принципи на своята философия, че властта трябва да бъде „видима и непроверима“. Видима, за да може обектът да бъде непрестанно пред погледа на централната кула, откъдето бива следен. Непроверима, за да не може обектът да узнае дали в момента е гледан, но да е сигурен, че това винаги е възможно.
Като основна и опростена схема на модерния паноптикум можем да вземем романа „1984“ на Джордж Оруел.
В едно свое есе Марк Постър разглежда електронните бази данни като модел на един модерен паноптикум. Всяко едно наше действие в информационната епоха е записано и вкарано в регистри, чрез които могат да наблюдават нашите действия. Искаме или не, ние влизаме в един паноптичен затвор, наречен от Постър свръхпаноптикум.
Ако се замислим реално, всяко едно използване на кредитна карта и документи, които предоствяме в банката за ползване на редица услуги, осигуряват на съответнта банка или институция електронна база данни, която улеснява нашето наблюдение. Всяко напускане на дадена държава се отбелязва на митницата. При смяна на местожителство попълваме нова адресна регистрация. На работните си места ние сме следени постоянно, дори в домовете си ползвайки мобилни телефони, интернет и други постижения на техниката, без да подозираме, обогатяваме информацията в електронните бази данни, които ни следят като надзирателя в куллта на паноптикума.
Новите начини на включване в паноптикума не са насилствени. Вместо това те са облечени с лъскави реклами и много често изглежда привлекателно за бъдещите наблюдавани.
Идеята за „Големия брат“ не е фантастика, тя е напълно осезаема и лесна за реализация с новите технологии, използвани от властта. Всички супермаркети, търговски центрове, публични пространства са наблюдавани от множество камери. Те превръщат обществото в един прозрачен, хомогенен елемент. Основната сила на всички властови структури се обляга на привилегията, предоставената от самите граждани, да разполагат с техния живот.
И всичко това става по наше лично желание. Ние сами влизаме в килията на паноптикума, осигуряващ автоматичното функциониране на властта над нас.