Обикновено утро. Бързам да се добера до работата си. Всичко е прекрасно около мен както винаги. По улицата съвсем не виждам коли и спокойно пресичам.
Изведнъж от някъде се появи камионетка с полицаи. Там стояха някакви хора. Бях далеко и не можех да видя добре какво става. Реших да не отбивам настрани, а да мина спокойно покрай тях.
Тогава ги видях …. бяха деца с белезници, тинейджари, 16-17 годишни. Те стояха …. изгубени и уплашени.
Чух някой наблизо да казва:
– Щом са ги „закопчали“, нещо са направили.
Да, вероятно нещо нередно са направили, малки формиращи се още и вече заблудени души. А кой ги е направил такива? Ние!
Погледнете какво дават по телевизията! А какво говорят по радиото? А как се отнасяме ние един към друг? Навсякъде само агресия! Какво става с нас? До къде сме стигнали?
В крайна сметка, каквито сме ние, такива ще бъдат и нашите деца.
Трябва молитва за всички нас, които даваме лош пример и увличаме неукрепналите души на децата си, водейки ги към престъпление. Но това достатъчно ли е?
Трябва да почнем да действаме, да се променяме ….. Тогава няма да виждаме уплашени очи и белезници на още неукрепнали деца.

Специалната агенция на ООН в областта на здравеопазването съобщава, че само от 2-ри до 4 август са отбелязани 108 нови случая, от които 45 души са загинали.
Подчертано е, че статистиката включва не само лабораторно потвърдените случаи на смърт от треската, но също така и случаите на съмнение за това. Най-голям е броят на жертвите от болестта, за която не съществува ваксина, е регистрирано в Гвинея. В тази страна, където преди осем месеца е започнало всичко, са починали от треска 363 души, 495 са били заразени. В Сиера Леоне, са починали от вируса Ебола 286 души в Либерия – 282. В Нигерия, най-гъсто населената държава на континента, е отбелязан един смъртен случай, девет души са били заразени, въпреки че лабораторно потвърждение, че са заразени от тази болест, до сега за нито един от тези случаи няма.
Сега заседава телеконференция на извънредния комитет организиран във връзка с треската Ебола.
Основната цел на срещата е да реши дали не се развива във възходяща линия болестта от февруари тази година. Ако експертите са стигнали до това заключение, те ще направят редица препоръки. Предложените мерки могат да бъдат много различни, включително до въвеждането на ограничения върху движението на хора от страни, обхванати от треската.
Днес също има данни, че вирусът Ебола е намерена в един испански свещеник, който е работил в Либерия. Би Би Си съобщи, че за 75-годишният свещеник е изпратен военен самолет, оборудван с цялата необходима медицинска апаратура. В момента отец Мигел Пахарес е в болницата на Св. Йосиф в либерийската столица Монровия, където преди това там той е служил.
По такъв начин, Ебола вирус се е появил и в Европа.
Преди това вирусът е проникнал и в северноамериканския континент.

Разговаряли двама души. Единият попитал:
– Как можеш да различиш физик от математик?
– Всичко е много просто, – казал втория. – Накарай ги да обиколят една колона.
– Какво общо има колоната с математика и физика? – недоумявал първия.
Вторият се усмихнал:
– Ако единият от тях попита : „Защо?“, той е физик, а ако попита: „По часовата стрелка или обратно?“ е математик.

През 1958 г. е фиксирано мощно земетресение в Аляска, съпроводено със свлачище от 30 милиона кубически метра скала и лед, намерили мястото си в залива Литуйя.
Това предизвикало така наречената мегацунами вълна, достигаща височина 524 метра. Тя разтърсила околните планини, чийто скали слизали към морето.
Района е слабо населен, за това са загинали само 5 човека.
Подобно явление се е случило на язовирното свлачище Вайонт в Италия през 1963 г., където височината на вълната достигнала 250 метра. Тя разрушила няколко села и убила повече от 2 хиляди души.

В древни времена живели на земята двама души, които били много щастливи. Те бяха доволни от това, което имат и споделяли помежду си тази радост и щастие. Любовта им нараствала с всяка изминала година, и никой, и нищо не можело да я разруши.
Веднъж прочели в една много стара книга, че някъде на края на земята имало необикновенно щастие. На това място небето се целувало с земята.
И те решили непременно да намерят това място.
Пътят бил дълъг, пълен с препядствия. Те загубили представа за времето, но не се предавали и вървели.
И когато съвсем останали без сили, те видели врата, описана в книгата. Тук се намирало най-голямото щастие, целта на надеждите и търсенията им. Били притеснени, но почукали на вратата и тя се отворила. Хванали се за ръце и тихичко влезли.
И какво ведели? Те се намерили в своя дом. В края на дългият си път те достигнали своя дом.
И тогава разбрали:
Мястото, където небето целува земята, това е мястото, където хората се целуват.
Мястото, където небето докосва земята, това е мястото, където ръцете на влюбените се допират.
Мястото, където небето отваря очи, това е, когато хората откриват един на друг своите чувства.
А мястото, където цари неповторимото щастие е мястото, където хората се подкрепят взаимно и правят любимия до себе си щастлив.