Уникалните лечебни свойства на канелата идват от три основни типа етерични масла, съдържащи се в нейната кора.

Общо казано ползата от канелата се изразява в следното:

Антисъсирващо действие. Синемалдехидът е добре изследван за неговото въздействие върху кръвните тромбоцити. Той помага да се предотврати тяхното нежелано съсирване.

Възможността на канелата за намаляване изпускането на арахидонова киселина от клетъчните мембрани я слага в категорията на антивъзпалителните храни.

Канелата има способност да помага спирането и развитието, както на бактерии, така и на гъби, включително и често проблемните дрожди Кандита.

Канелата контролира кръвната захар. Подправянето на високо карбохидратна храна с канела може да помогне за намаляване на кръвната захар. Канелата забавя скоростта, с която се изпразва стомаха след хранене, което води до по-малко покачване на кръвната захар след хранене.

Канеленият мирис повишава мозъчната дейност.

Съдържанието на калций и фибри в канелата подобряват здравето на дебелото черво и осигуряват защита от сърдечни заболявания.

Канелата е известна в медицината, особено в китайската с нейните качества на затопляне и сгряване. Поради тази причина, се използва като помощно средство при настинка или грип и помага за сгряване, особено при смесване с чай.

Канелата се използва най-вече в сладкарството, като се добавя към десерти, сладки питиета, конфитюри и сладка. В малки количества може да се използва като подправка на агнешко и птиче месо.

Тя се използва за подобряване вкуса на греяното вино, на кафето на зърна, в традиционните коледни сладки, в компоти, сладки супи, ястия от агнешко месо.

Има два основни вида канела цейлонска, тя е червеникавокафява и китайска, която е сивокафеникава и по-слабо търсена на пазара.

Канела може да се купи под формата на пръчици или на прах. Канелените пръчици могат да се съхраняват по-дълго от канеления прах, който е доста по-силно ароматизиран.

Канелата задължително трябва да се съхранява в плътно затворен стъклен съд на хладно, тъмно и сухо място. Канелата на прах издържа около шест месеца, а канелените пръчици остават свежи за повече от една година.

За увеличаване срока на годност на канелата помага съхраняването ѝ в хладилник.

В произведенията на Толкин хобитите са представени като малки хора, които не обичат да пътуват, защото не искат да напуснат уютните си жилища. Въпреки това дизайнерът с псевдоним Samm1t е създал дом на колелета Hobbit Hole Camper Trailer, който специално е предназначен за хобит.
За да направи Hobbit Hole Camper Trailer на  Samm1t са му били необходими два месеца и 2 хиляди долара. В резултат той получил функционален дом на колелета – компактно ремарке за автомобил, предназначено за един или двама души.
Вътрешната част на Hobbit Hole Camper Trailer е разделено на две помещения. Първата е основната част, това е спалня с място за двама души. Именно там можеш да попаднеш, след като влезеш през кръглата врата. Втората част на ремаркето се намира в задната му част. Достъпа до там се осъществява чрез отделно отваряща се врата нагоре. В тази част се намира малка полева кухня и склад за вещи.
Hobbit Hole Camper Trailer може да се прикрепи към автомобил. Той издържа скорост до 90 км/ч.

В северозападен Китай са се активирали особени азиатски оси с дължина 5, 5 сантиметра.
Трудно може да се избяга от тях, тъй като се предвижват със скорост 11 м/ с. През последните няколко месеца в града на провинция Шанси от ухапването на тези насекоми са загинали 41 души. Още почти 1700 са пострадали.
Жертвите са предимно хора, които работят на открито.
Множество ухапвания водят до поражение на дихателните пътища и нарушаване на функциите на черния дроб и сърцето. По този начин може да настъпи смърт за броени часове. Хората, живеещи в отдалечени селски райони, понякога просто не разполагат с време, за да стигнат до болницата.
За да се бори с осите в провинцията, били изпратени службите за пожарна безопасност. Те вече са унищожили стотици гнезда.
Точните причини за бързото размножаване на тези оси в Китай не са известни на експертите до сега.

След дълго обикаляне най-накрая стигнаха до единодушие и наеха апартамента. Изкачвайки се по улицата забелязаха изхвърлено старинно огледало. Харесаха им и го занесоха в новия си дом.

Странно, но никой от тях не се запита:“ Защо бившите собственици не са го продали, а са се отървали от него по такъв начин?“

През следващите два месеца, новодомците бяха споходени от различни неприятности, засягащи здравето и финансите им. В апартамента им започнаха да стават странни неща. Една нощ Слави изкрещя и се събуди. Остра пронизваща болка разтърси тялото му. Беше убеден, че  огледалото е виновно за всичко.

Преди известно време двамата съквартиранти бяха видели в огледалото трептящи сенки и огнени кълбета върху тъмната повърхност. Дончо, покри огледалото с чаршаф. Тогава двамата приятели започнаха да сънуват кошмари.

Една нощ Слави се събуди и откри, че цялото му тяло е покрито с червени драскотини. След известно време радиаторът под огледалото спря да работи.

Един топъл слънчев ден Слави и Дончо се препичаха отвън на пейката. Под очите им се забелязваха дълбоки сенки, сякаш не бяха спали няколко нощи и дни подред.  Умората тегнеше над клепачите им, но нещо не им даваше мира да се отпуснат под палещите лъчи на слънцето.  – Ако още малко остана вътре, – подзе Слави, – ще стана параноик.

– Постоянно имам неприятното усещане, – уплашено се озърна наоколо Дончо, – че някой ме следи.

Слави въздъхна дълбоко:

– Вчера отидох на лекар, – добави той. –  Много се притесних, когато разбрах, че са ми изписали антидепресанти.

– До сега не съм бил суеверен, – изстена Дончо, – но когато се намирам до това проклето огледало мравки  започват да лазят по тялото ми, а стомаха ми се свива на топка.

– Може би трябва да попитаме някой, който се е сблъсквал с подобни неща, – заключи Слави.

– И как смяташ да направиш това? Кой ще ти повярва? – изропта Дончо. Двамата мълчаха дълго, съсредоточили погледи във пръстите на босите си крака.

– Хайде да го обявим за продажба по Интернет. – въодушевено каза Дончо. – Ще поискаме 200 лева, все пак е старинно огледало.

– Как мислиш да споменем ли за странностите му?- загрижено попита приятелят му.

Плеснаха длани и решиха да пробват. Заляха ги оферти, но всеки предлагаше цена много по-ниска от обявената. Един човек изглежда не повярва на историите им и беше им написал:  „Такова огледало, което предизвиква кошмари, бих искал да подаря на бившата си жена“

Друг беше добавил: “ Как е могло да се падне такова огледало на такива нещастници?“ Това не бяха единствените пиперливи редове. Една вечер когато се прибраха в апартамента двамата приятели намериха странно изписан лист. Буквите напомняха за старинен надпис от някоя алхимична книга. Тук-там част от текста бе избледнял и не се четеше. Надвесили глави, с изпънати вратове двамата започнаха да четат текста. „… дело съм на алхимика Кристофър Венер…. мога да показвам миналото и бъдещето… дори отделни събития. … попаднах на полския…..Ян Твърдовс…… по-късно….. княжеско семейство Друцки – Соколински в имението им А…. Яков, когато беше млад се видя като старец в мен. Заповяда да ме заключат под стълбите… Когато Наполеон мина от……погледна ме, пребледня и с вик удари по мен… Някой беше забравил да ме покрие и червен лъч започна да се мята из залата…. Избухна пламък, пламнаха пердетата…. Жалко успяха да изгасят пожара. Повикаха дърводелец да поправи щетите, но когато погледна в мен….. изскочи черна човешка ръка… намериха го припаднал на пода…“ Изведнъж буквите започнаха да се движат бързо, а след това изчезваха…

На двамата им настръхнаха косите, гледаха ужасени. Лицата им пребледняха. Силен полъх размърда завесата и листът изчезна. Един любопитен мъж се свърза с Дончо и пожела да види тайнственото огледало. Когато погледна в него видя зала изпълнена със старинни мебели, но него го нямаше сред тях. Той започна да се взира още повече в огледалото, с надежда да види образа си там.

Изведнъж повърхноста на огледалото започна да губи цвета си и нацяло потъмня. Чу се силен тътен и множество малки стъкълца започнаха да падат като сълзи върху пода. Когато погледнаха огледалото там стоеше само добре гравираната му рамка. То се бе стопило в нищото ….

Аржентинският скулптор и художник Аугусто Ескивел, вярва, че и най-малкият предмет от бита, може да се превърне в произведение на изкуството, ако се използва творчески и разумно.

Именно така в свободното си време той използвал цял сандък с разноцветни копчета, които намерил на тавана.

От тяхното съчетаване и навързване направил красиви художествени фигури.

Най-известната скулптура на художника се смята „Истинското пиано“. То се състои от 30 хиляди черни и бели копчета, нанизани на гирлянди. Скулптурата тежи 20 килограма, а върху нея авторът е работил два месеца и половина.