Тим Хексстра от детството си обичал всякакъв вид творчество, така че не е изненада, че винаги е искал да създаде нещо красиво и да го сподели с други хора.

Особено много художникът обича да създава временни и краткотрайни творби, защото по този начин показва, че всичко в живота е преходно.

Още като дете Тим обичал да рисува на пясъка, използвайки прости подръчни материали.

Сега художникът рисува с гребло, именно по такъв начин неговите произведения стават мащабни.

Естествено е, че Тим е искал да погледне рисунките си отгоре, за това е прикрепил камера GoPro на хвърчило, а сега пуска над своите творение дрон.

Художникът се вдъхновява от татуировки, стрит-арт и геометрични мотиви. За създаване на една рисунка отиват по 4 часа.

Тим не се разстройва, когато приливите отмиват творенията му. Той се радва, че за кратко време е съумял да направи нещо интересно.

Стеф Меркури от Дорсет, Англия,  от детството си обича да танцува и да изпълнява гимнастически упражнения. Тя дори и не е знаела каква невероятна гъвкавост има тялото ѝ.

Стеф е висока 164 см. На 17 години се присъединила към цирк. Нейният коронен номер се изразявал в това, че акробатката можела да влезе в съд висок 60 см и диаметър 45 см.

Извън църковната арена Стеф обичала да плаши приятели и роднини, като се криела в кухненски шкаф, коша за пране и други неочаквани места.

22-годишната жена е решила да промени средата си на действие.

На Стеф не ѝ харесва в такава млада възраст постоянно да я болят ставите и почти цялото ѝ тяло да е покрито със синини.

Тя се представя пред публиката и като въздушен акробат. В бъдеще планира да се занимава само с това.

Мгер Мкртчян никога не е страдал от прословутия комплекс за малоценност.

Напълно по философски се отнасял към това, че много го смятали за собственик на голям нос.

Гогол каза, че ние не виждаме носа ни, защото той се намира на Луната.

Може би единствено изключение прави Мгер.

Сам признава, че още от детството си мислел над това, не защо носът му е толкова масивен, а защо носовете на другите са толкова малки.

Желаейки на сина си добро и страхувайки се, че ще израсне слабохарактерен и плачлив, някои родители от ранно детство започват да внушават на момчето:

– Не реви! Плачат само момичетата!

– Ти трябва да търпиш болка! Бъди мъж!

През следващите години с него се случва това, от което родителите са се бояли. Техният син става емоционално неустойчив. В стресови ситуации губи самообладание и изпада в паника.

Нещо повече, на момче, което в детството са му забранявали да плаче, не може да осигури емоционална подкрепа на жената и децата си. До него постоянно трябва да има човек.

Това често води до неврози, депресия, семейни конфликти, а понякога даже и до развод.

Това младо дългоносо мече от ранно детство живее при хората, така че то е напълно опитомено.

Изглежда, че малкият бозайник не обича толкова самите хора, колкото косите им, защото във всеки момент е готово да се превозва в тази необичайна „играчка“.

Разбира се, някои игри на дългоносото мече трябва да се спрат, защото животното може да се увлече прекалено много в дърпането на косата.

От дългоносото мече, честно казано, фризьор е малко трудно да стане, защото то работи много не професионално.