Posts Tagged ‘дело’
четвъртък, април 1st, 2021
Случвало ли ви се е да излезете на улицата и да търсите решение на проблема си, а всъщност е трябвало да влезете вътре?!
Петър за първи път бе на голф игрище. Предостави му се възможност да направи първият си удар на първата дупка.
Той замахна и ….. пропусна.
Петър се приготви отново да удари, след което повтори неуспеха си.
Опита и трети път, но пак пропусна.
Отчаян и обезнадежден той извика:
– Този терен е много тежък за голф.
Може и да е прав, но в случая проблема не е в игрището.
Тогава къде секретът?
Разберете, обстоятелствата, в които се намирате, може да са трудни, но да ги обвинявате е глупаво. Те не могат да ви дадат изход от положението.
Но и да ги пренебрегвайте не бива.
Истинската трансформация се извършва първо вътре в човека, а след това се забелязва промяна в обстоятелствата.
За ден два можете да измените нещо като вложите пари или приложите различни планове или схеми, но промяната на нещата си остава дело на сърцето.
Tags: голф, дело, дупка, изменение, неуспех, пари, положение, проблем, промяна, решение, секрет, схема, сърце, терен, трансформация, удар, улица, човек
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Истинската промяна
вторник, януари 19th, 2021
Една вечер около масата се проведе интересен разговор между членовете на едно малко семейство. Бе поставен интересен въпрос за разсъждение:
– Какво би подарил на Спасителя в знак на любов към него?
Главата на семейството потърка чело и каза:
– Няма нищо на света, което би било достойно за Неговата безгранична любов, но бих умил уморените Му и прашни нозе.
– А аз бих го покрила с най-хубавата завивка, за да си отдъхне, – добави майката с усмивка.
Само малкото момче мълчеше, гледайки замислено към тъмния прозорец.
– А ти сине, какво би дал на Исус? – попита бащата.
– Имам една играчка, която много обичам, плюшеното конче. Него ще подаря на Господа.
Майката и бащата се разсмяха.
Изведнъж се чу тропот. Някой хлопаше на вратата. Бащата стана и отвори. Всички се умълчаха.
Пред тях стоеше просяк. Дрехите му бяха мръсни. Тук там по тях се виждаха дупки. Краката му бяха немити кой знае от кога. Брадата му бе сплъстена, а очите гурелясали.
Бащата попита с отвращение:
– Какво искаш?
– Мога ли да пренощувам у вас? – със задавен глас попита просяка.
– Иди си, – смръщи вежди майката, – непознати не пускаме в дома си да нощуват.
Изведнъж момчето извика:
– Почакайте, чичко …..
Детето притискаше до гърдите си малкото плюшено конче, изтри сълзите си и подаде играчката си на непознатия.
Просякът излезе и вратата се затвори след него. Малкото семейство стоеше безмълвно.
Бащата и майката бяха навели глави и не смееха да погледнат сина си в очите.
В живота често изказваме красиви думи, но не ги прилагаме на дело. Тогава те превръщат в нещо празно и лъжливо.
Истинската любов и доброта се познава не по словата, а по проявлението им.
Tags: вежди, вечер, въпрос, глава, Господ, дело, доброта, дрехи, думи, дупки, живот, любов, маса, нозе, очи, просяк, проявление, разговор, свят, семейство, син, слова, Спасител, усмивка, чело, чичо, член
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Красиви думи без дела са лъжливи
неделя, февруари 2nd, 2020
Атанас бе винаги искрен. Каквото му бе на душата, това изричаше с устата си. Днес също не бе по-различен от друг път, когато споделяше мислите си с бай Димитър.
– Да служа на другите не ми идва отвътре, – призна си той. – Аз съм егоцентричен човек. Харесва ми да върша нещата по моя си начин. Е, с това съвсем не се гордея, но за съжаление е истина.
– Не си единствения, – поклати глава бай Димитър. – Всички малко или много сме егоцентрични.
– Така е, – съгласи се Атанас. – Просто по природа сме егоисти. Дори не е нужно да учиш детето ти да бъде такова.
– Според Исус животът не е само за нас и въпреки всичко в нашата култура се опитваме да правим, и искаме нещата да са „по нашия начин“. Един от най-бързите способи да забравим Бог е да сме обзети от „себе си“. За това Исус ни приканва: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме следва“ .
– Ясно е , че Бог иска нещата да става по Неговата воля, – изпъшка притеснено Атанас. – Е, нямам се предвид „допълнително месо без гарнитура“.
– Като става дума за храна, виж какво казва Исус по този въпрос: „Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело“. Това е различен вид хранене. То е с Божествена насока.
– Светът край нас крещи: „Вземи всичко, което можеш! То е за теб!“ – отбеляза Атанас.
– Но Бог иска да допринасяме нещо за другите, а не само да консумираме предоставените ни блага, – наблегна бай Димитър. – Вместо да се фокусираме върху нашите желания, ние сме призвани да откликнем на нуждаещите се. Това променя начина ни на живот и се отразява на историята ни.
– Поне за мен това не е толкова лесно, – тъжно каза Атанас. – Вярно е, че понякога съм се насилвал да правя това или онова, но не изпитвам никакво удовлетворение.
– Решението да служиш може да не ти идва отвътре, – засмя се бай Димитър. – И при мен не винаги беше така. Но разбрах, че служенето не е нещо, което правим. Ние сме призовани да работим за хората, защото когато постъпваме така, ние ставаме като Христос.
Tags: блага, Бог, воля, въпрос, глава, дело, дете, дума, душа, егоист, желание, живот, истина, история, Исус, кръст, култура, месо, мисли, насока, начин, природа, решение, свят, служене, способ, съжаление, удовлетворение, уста, хора, храна, Христос, човек
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Служи, но не по твоя начин
сряда, януари 22nd, 2020
Владо бе добър градинар. Той обичаше много цветята и полагаше големи грижи за тях. Затова в градината му няма да видиш нито един омърлушен или увехнал цвят. Красота и невероятен аромат присъстват сред цветята му постоянно.
Един ден Данчо, един от най-добрите му приятели, го попита:
– На какво повече би се ядосал: на плевелите в нивата или на вредното растение в лехите на любимите ти цветя?
– Очевидно, бих гледал накриво неканеният гост в лехата, защото той задушава цветята и унищожава делото на ръцете ми, – бързо отговори Владо.
– По същият начин, но много повече Бог ненавижда греха в живота на християнина, – поклати глава Данчо.
– Разбирам Го напълно, та нали ние сме Неговото лозе, – добави Владо. – Той ни е помогнал да се отърсим от всичко лошо и ни е дал възможност и средства да се стремим към добро.
– Най-прекрасното от всичко това е, – щастлива усмивка заля лицето на Данчо, – че Господ ни обича с вечна любов и ни смята за праведни поради вярата ни в Христос и Неговото дело на кръста.
– Не ми се иска, – тихо каза Владо, – плевелите, появили се в резултат от греха в живота ми, да задушават Неговото славно присъствие и сила.
– За това по-добре е, всеки ден да Го питаме какво трябва да отстраним от битието си, за да остане у нас това, което е чисто, свято и праведно.
Tags: аромат, Битие, Бог, възможност, вяра, глава, Господ, гост, градина, градинар, грижа, грях, дело, живот, красота, кръст, леха, лице, лозе, любов, начин, нива, плевел, присъствие, приятел, растение, резултат, ръце, сила, средства, усмивка, християнин, Христос, цветя, цвят
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Плевелите
вторник, декември 3rd, 2019
Даниела притеснена се качи в самолета. Тя водеше за ръка тригодишната си дъщеря и отчаяно се опитваше да я успокои, защото малкото момиче я удряше и плачеше. Вероятно се плашеше от голямата метална птица в чийто търбух влизаха.
А с другата ръка тя притискаше до гърдите си увито в одеяло бебе.
Младата жена стана още по-неспокойна, когато се събуди и четиримесечният ѝ син, който започна да плаче. Беше огладнял.
Пътникът седящ до Даниела погледна съчувствено младата майка и ѝ предложи:
– Дайте да поддържа бебето, докато сложите колана на дъщеря си.
Момиченцето приковано на седалката, се огледа изплашено. Мъжът се усмихна на детето, извади една книжка и каза на момиченцето:
– Я да видим какво има тук? Ето ти моливчета. Можеш ли да оцветиш тази картинка?
Детето радостно протегна ръка, взе моливите и тихо каза:
– Да.
Докато малката прехапала долната си устна съсредоточено драскаше по листа на предоставената ѝ книжка, Даниела успя спокойно да нахрани сина си.
„Какъв учтив и приятен човек, – помисли си Даниела. – Само Бог ми го е изпратил. Бях в такава ситуация, че можех всеки момент да избухна в плач и да се потопя в отчаяние, когато този мъж се намеси и ми се притече на помощ“.
Когато преживяваме огромната Божия доброта, нека потърсим умишлено възможност да извършим добро дело за някой друг човек.
Tags: бебе, Бог, възможност, гърди, дело, дете, доброта, дъщеря, жена, картинка, книжка, колан, лист, майка, молив, момент, момиче, мъж, одеяло, отчаяние, плач, помощ, птица, пътник, ръка, самолет, седалка, син, ситуация, търбух, устна, човек
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Добрата възможност