На изложбата CEATEC японската компания NTT Docomo е представила работещ прототип на таблет, на който повечето от действията могат да се извършат само с поглед, без използването на ръце.

С помощта на два сензора, вградени в долната част на устройството, таблетът наречен „i Beam“ отчита направлението на вашия поглед и показва къде гледате на екрана, като използва зелена точка.

С помощта на този вид курсор вие можете да избирате обекти, да прелиствате страници, да проследявате списъци и т.н.

Единствената операция, която не може да мине без използване на ръцете е изменението на мащаба.

Освен това, ако задържите погледа си на определена дума, таблетът автоматично ще покаже значението ѝ.

Прототипът е разработен в партньорство с Fujitsu и Tobii.

Дата на излизане на продукта за продажба на пазара и приблизителната цена на таблета за сега не са съобщени.

В какво се състои психическата хигиена?

На първо място, това е позитивното мислене. Това е такъв начин на възприемане на света, при който не се акцентира на проблемите, а на  възможностите, които могат във всяка ситуация да намерят изход.

Осъзнавайки, че Господ е винаги с нас и че с Него е лесно да се живее, ние винаги ще разчитаме на Неговата помощ.

Позитивно да мислиш означава да видиш света и себе си такъв, какъвто ви вижда Бог. Творецът ни вижда като Негови деца.

Светът около нас, в който ни е поставил Господ и Го е сътворил, изобилства с красота и възможности. Нужно е само да се види това.

Някои хора с недоверие се отнасят към света, в който Бог ги е поставил. Мнозина трудно приемат времето, в което живеят. Те не харесват политическата система, за всичко винят икономиката. За тях младежите са безнадеждно пропаднали и са се развалили.

Помислете, кой човек е близко до изпълнението на предписанията от Евангелието? Този чието убеждение е, че другите се стремят да му направят зло и че от всеки може да се очаква подлост и подмолни действия или този, който твърди „Всеки е готов да откликне на моята молба за помощ“.

Каквото е отношението на човека към хората, такъв ще бъде и резултатът за самия него.

Една компания през 50-те години на миналия век реализирала забележителен удар.

Тя избрала 64 от най-добрите брокери, които се занимавали с търговия на акции и имали в портфейла си – популярна акция на една от водещите американски корпорации. Компанията им предложила да се абонират за „прогнозата“ за курсовата стойност на акциите.

Разбира се , никой нищо не купил.

Тогата те разделили базата на потенциалните клиенти на две части на случаен принцип.

На 32-изпратили прогноза, че утре популярната акция, която притежават ще нарасне, а на останалите 32-ма, че ще падне.

На следващия ден тези, които получили правилната прогноза, отново били разделени на две. На първите 16 изпратили прогноза, че акцията ще се повиши, а на останалите, че ще падне.

На 32-та, които предния ден прогнозата не била вярна, нищо не изпратили.

Навярно се досещате вече за принципа на действие. На третия ден тези, които са получили правилната прогноза вече два пъти, отново били разделени на две.

В края на краищата от 64 клиенти, останал само един брокер, на когото шест пъти подред изпращали правилна прогноза.

На този „щастливец“ му предложили да купи прогнозите за поведението на акцията за една година напред. Той се съгласил и платил два милиона долара.

На следващия ден тази прекрасна компания се разтворила в небитието.

Когато наказвате сина или дъщеря си, трябва да правите рязко разграничение между детето и неговите действия.
Например, вие сте поръчали на детето, преди да си дойдете от работа:

– Нахрани се, супата е в тенджерата. Почисти стаята си и си научи уроците.

Прибирате се и какво виждате?

Супата в тенджерата не е пипната, учебниците изобщо не са отваряни, на пода разхвърляни дрехи, листчета и какво ли не. А вашето дете заболо нос в лаптопа и играе.

Важно е, в този момент да не се разкрещите. Не е нужно да му казвате:

– Без пръчка нищо няма да излезе от теб.

Без всякаква агресия усмихнете се на детето си. Прегърнете го и му кажете:

– Много те обичам, но лаптопа няма да ползваш цяла седмица.

Не е нужно да викате, да обиждате, оскърбявате и да отказвате да говорите с детето си. Просто накажете детето си, като му отнемете любимото занимание.

Ако Христо се съмняваше в смелостта на племенника си, то това се разсея от бдителността на момчето и готовността му за действие.

Като погледна Дани в лицето, Христо разбра, че той не беше избягал, но нарочно го подкачи:

– Защо избяга?

– Не съм избягал, – отвърна Дани и погледна вуйчо си с пламнало от възмущение лице. – Аз нямаше да тръгна така с Павел, както ти направи с чичо му, след като се скарахте.

Двамата продължиха по пътеката. Дани упорито мълчеше, а Христо  сериозно се замисли. После вуйчото сложи нежно ръка на рамото на момчето и каза:

– Синко, какво мислиш за мен, като постъпих по този начин?

– Аз нямаше да го направя… с човек, когото мразя, – отговори Дани, устремил поглед напред.

– Но аз не мразя Антон. Той ми харесва.

– Защо се скара и сби с него тогава? И защо той насмалко не те уби?

Христо не отговори веднага на такова обвинение. Гласът на Дани бе толкова различен от този на момчето, което бе утешавал и насърчавал до скоро. Това го накара изпитателно да погледне племенника си в лицето.

– Да се биеш, –  каза Христо с малко по-тих глас, – означава да живееш, това е солта за съществуването на някои хора. Без бой на света не му остава нищо друго, освен да пририта и да свърши. Той е един вид лекарство, моето момче. Най-големите и най-трайните приятелства се сключват след бой. Когато стиснеш ръка на човек, с когото си се бил, стига партньорът ти да е бил честен, ти си спечелил приятел завинаги.

– Аз не бих стиснал ръка на Павел, –  каза Дани. – Никога. Някой ден ще го убия.

Спокойният тон на Дани събуди у Христо чувство на тревога.

– Да си наумиш да убиеш някого, освен в случай на война, не е хубаво нещо, – възрази вуйчото. – Дръпни му един бой на тоя Павел и му стисни ръка. Нека остане като една хубава играта.

Напрегнатото лице на Дани се поотпусна при тези думи на вуйчо му. Последва го добродушния му смях.

– Никога няма да стисна ръка на Павел,  – повтори Дани. – Ще му тегля един хубав бой, но някой ден може и да го убия.

– Ти може да го убиеш, но това не означава непременно, че имаш намерението на всяка цена да го направиш. Но ако някога сметнеш за необходимо да сложиш край на неговите дни, не го прави от омраза.

Дани гледаше съсредоточено вуйчо си.

– Борбата, ако е жизнерадостна и без лоши намерения, издига душата, – продължи Христо. – Кара те и да се смееш, и да плачеш, очиства всички тръни и бурени в живота ти. Прави те да гледаш по-широко на нещата и да бъдеш по-устойчив. Но когато тази борба е отровена от омраза и стигнеш до момент, когато не можеш да се засмееш, тогава тя е разрушителна и е най-лошото нещо, което може да ти се случи.

Дани наведе глава и дълго мълча, но когато вдигна очи, погледът му бе омекнал. В очите му вече не се таеше омраза.