Когато нещата се разпадат, не се опитвайте да ги поправите сами. Просто нека Бог подреди счупените и разпръснати парчета.

Ако сме изправени пред проблем, имаме две възможности: Можем да се покланяме и радваме в присъствието на Бога, а  можем да се окайваме и тревожим.

Това е истинската вяра, когато ни е тежко да се радваме и покланяме на Бога.

Павел казва, че ще продължи да се радва, защото знае, че Духът на Исус Христос му помага и това ще доведе до неговото спасение.

Човек може да остане радостен и щастлив в трудни времена. За това е необходимо:

Първо, трябва да гледаме на проблемите си от Божията гледна точка. Всеки от нас знае, че Бог е работил в разгара на борбата и ни води към победа.

Второ, човек трябва да има вяра, че Бог ще работи по проблем му за негово добро.

Тъй като имаме Божията помощ, Светият Дух и вяра в Бога, нека да изберем да се радваме.

Това е правилният избор, да се радваме в Господа.

Една жена разказала на пастора си следното:

– Връщам се в къщи, а мъжът ми седи в къщи пиян. Когато влязох той започна да се подиграва с вярата ми.

– И вие какво направихте? – попитал пасторът.

Жената отговорила:

– До гуша ми дойде  от глупавите му приказки и го вързах….

Пасторът се изненадал:

– Как успяхте да го вържете?!

– Така, в името на Исус Христос ….

Сега Христос е скрит от нашия поглед, но Святият Дъх живее в нашите сърца. Днес трябва да „ходим с вяра, а не с виждане“. В бъдеще ще „Го видим както е“.

Първото идване на Христос беше тихо, почти незабележимо – обикновени ясли, прости овчари, незначителен ъгъл в Римската империя…..

Второто пришествие ще бъде славно и явно за всички.  Той ще се яви придружен от ангели, ще усмири враговете и ще подчини цялата земя.

Как лесно загърбваме и забравяме вечните обещания, за нещо, което няма стойност.
Настоящето ни изглежда реално, а бъдещето илюзорно. Но всъщност всичко е на обратно.
Не позволявайте на суетното настояще да ви обземе. Вместо това „търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бог“.

Дядо Калин седеше на пейката и се усмихваше на приближаващия Страхил. Той му беше като внук, въпреки че нямаха никаква роднинска връзка. Страхил помаха с ръка на стареца и се забърза към пейката. За младежа дядо Калин беше повече от учител. Той винаги идваше при него за съвет и мъдрост.

– Радвам се да те видя, – каза старецът.

– Аз също, – засмя се добродушно младежът . – Скоро четох, че  криза в живота, болест, съвет, убеждение, кара всяка клетка от тялото да тръпне, за да усети човек, какво трябва да направи.

– Не е важно какъв иска да бъде човек, важното е какъв е създаден да бъде, – каза дядо Калин. – Дали работиш във фирма, болница или училище, дали си предприемач, спортист, художник, певец, родител, който отглежда децата си, каквато и роля да има в живота, човек решава да даде най-доброто от себе си, за да служи на другите.  И всичко това е съпроводено с израстване.

– Колко време продължава това израстването? – попита Страхил.

– Това зависи от човека, – каза старецът, – но ти не се плаши, Бог ще направи всичко и ще ти помогне да израснеш.

– Да, но понякога израстването е много трудно, – смръщи вежди Страхил.

– Това е вярно, – съгласи се дядо Калин. –  В процеса на растеж ще преживееш неща, който ще те издигнат до ново по-високо ниво. В същото време трудностите и предизвикателствата, ще заздравят корените ти. Ще бъдеш подрязван и ще преживееш неща, които ще ти изглеждат като пречки, но целта им е да израснеш до онова, което си призван да бъдеш.

– Знам за тези предизвикателства, – усмихна се Страхил. – Баща ми казваше, че Божиите дарове не идват в луксозни опаковки, а често се появяват като бедствия, които ще разрушават моя свят, за да мога да изградя живота си на здрава основа, изпълнен с вяра и доверие. Но какво да правя с тези, които се опитват да ме разколебаят?

– Такива има навсякъде, – махна с ръка старецът. – Вярата ти трябва да бъде по-силна от мнението на другите. Освен това, ти ще се сблъскаш и със скептика в себе си. Точно в такъв момент ентусиазма и желанието ти, трябва да надвият страха и съмненията. Запомни едно, Божият замисъл е много по-добър от твоите намерения. Имай доверие в Божиите планове и ще постигнеш много повече от това, което си очаквал.

– Но аз съм обикновен човек.

– Не е нужно да си велик, за да дадеш своя принос. Просто служи с по-голямо желание. Бог ще ти помогне да преодолееш съмненията си, ще те благослови, а чрез теб ще благослови и другите.

– Ще трябва да се преборя и със завистта. Знаеш ли, че когато видя някой по-добър от мен, се разочаровам и обезсърчавам.

– Никога не се сравнявай с другите, – каза дядо Калин. – Най-големият враг на израстването е ниското самочувствие и убеждението, че от теб нищо не става. Това, че някой има по-голям материален успех или е достигнал по-високо обществено положение, не означава, че е по-важен от теб. Когато осъзнаеш същността на израстването ще разбереш колко си нужен. Това важи не само за теб, а за всички, защото всеки има дял в изграждането на Божието царство.

Страхил получи доста голяма доза мъдрост и му трябва време, за да обмисли думите на стареца. Той разбираше, че дядо Калин е прав. Старецът доста ясно виждаше нещата, въпреки слабите си очи.

– Довиждане, дядо Калине, – каза младежът, – трябва да вървя, но пак ще намина.

– Бог да бъде с теб, синко и да оправи пътеките ти, – благослови го старецът.

Трима монаси трябвало да тръгнат на север, за да проповядват Божието Слово. Изведнъж най-младият от Антоний тях, решил да се откаже:

– Не мога да дойда с вас, братя, не съм готов. В моето сърце няма любов и доброта, за да ги споделя с другите. Не мога да дам на другите това, което сам не притежавам.

Думите на Антоний предизвикали съмнения в другите двама монаси. Изведнъж те осъзнали, че все още не са готови за мисията, която им била поверена.

Ако нямаш хляб, как ще го поделиш с гладните? Ако нямаш пари, можеш ли да ги пожертваш за бедните? Ако нямаш вяра и мъдрост, как ще утешиш заблудените?

Решили монасите да се посъветват и да споделят своите съмнения с игумена на манастира Бернард. Той бил известен с мъдростта си и поученията си.

Бернард изслушал внимателно монасите и ги попитал:

– Какво искахте да занесете на хората думите на Словото Божие или неговия Дух?

– Разбира се, ние искаме да проповядваме в духа, както е писано.

– Тогава трябва да знаете, че законите в духовния свят се отличават от тези в материалния. В света на смъртните, ако дадеш нещо от себе си, при теб то ще намалее, но в духовния ако дадеш, това в теб ще порасте. Ще имаш любов, ако я отдадеш на хората. Ще имаш доброта, ако я проявиш между хората. Ще придобиеш слава, ако се пожертваш. Така че идете и споделяйте щедро, деца мои, защото по друг начин не можете да придобиете богатство в Царството на нашия Отец.