През лятото на 1940 г., по време на „Битката за Британия“, германците се опитали да спечелят контрол във въздуха и цял месец в небето над Ла Манша се водели жестоки сражения.

Британците претърпели жестоки поражения и се загрижили за жизнеността на самолетите си.

Те се съветвали с върналите се от полет пилоти, гледали, къде най-често имало пробойни от куршуми и там добавяли броня, но това не помогнало за намаляване на загубите.

Тогава се явил един специалист, който казал:

– Ако сто самолета се завръщат с пробити крила, следва, че дупките в крилата не са толкова опасни. Но ако между тях няма нито един, на когото е пробит резервоара за горивото, следва че самолет с дупка в резервоара няма да се върне.

И когато започнали да добавят броня на места, където нямало дупки, загубите рязко намалели.

Какво е направено от захар, превозва четири човека и се движи със скорост 80 км/ч?

Биоразложимата кола, ще стане нов етап на екологичния мониторинг.

Пътническата електрична кола е създадена от студенти в Холандия. Тя е направена от смоли, извлечени от захарно цвекло и е покрита с листа от лен.

Само воланът и окачването не са от биологични суровини.

Структурата на автомобила, който са нарекли „Лина“, има същата специфична якост като стъклопласт и тежи 310 кг.

Прототипът не е преминал техническите тестовете, тъй като материала „не се огъва като метал, а се чупи“.

Изискванията да се съкратят замърсяванията на въздуха и усилията да се спрат климатичните изменения са подтикнали автокомпаниите към разработки на алтернативен дизайн.

Хари Мурхауз от Великобритания не се уморява всеки ден от своя живот да доказва, че възрастта е просто едно число и няма никакво отношение спрямо това, как се чувства човек.

Мъжът  започнал да играе голф на 50-годишна възраст и веднага се влюбил в тази игра.

Когато Хари станал на 100 години голф клуба, в който той често ходел да играе, му подарил пожизнено членство.

За тайната на своето отлично самочувствие неуморимият мъж посочва голфа, защото тази невероятна игра осигурява неговото физическо натоварване и свежия въздух, който е необходим за здравето му.

Колата взе да пълзи нагоре. Горският път бе доста стръмен. Под вековните дървета се тъмнееха сенки. Надвисналите иглолистни клони разреждаха светлината.

Когато колата изкачи стръмнината и тръгна по билото, Катя възкликна:

– Какво е това?

– Изглежда тук е имало пожар, – каза Теодор.

– Как са почернели дърветата само, – с болка се обади Герасим. – Целите са овъглени, умъртвени, загубили предишната си красота.

– Ето това правим ние хората, – въздъхна дълбоко Вълко. – Умишлено или небрежно, но пожарите не стихват в нашите гори.

– Непоносима гледка е една обгоряла гора, – сбърчи нос Катя.- Гледате с мъртвите си очи и сякаш пита: „Защо ме овъгли?“

– То тук пак навреме успяхме да загасим пожара, – каза Вълко, – но на много места пламъци и пушеци се вият дни и нощи.

– Заедно с дърветата и растенията в гората гинат птици, животни, мравки и множество насекоми, – констатира Герасим.

– Казват, че тези пожари подсилвали токсичните валежи, – уточни Теодор.

– Как няма да ги подсилват, – ядоса се Вълко, – нали така горим кислорода, който дишаме, изпълваме атмосферата с въглероден окис. Какво да говорим повече, с една дума се самоунищожаваме.

Малко по-долу от върха Вълко паркира колата до хижата и групата смело закрачи нагоре. След половин час бяха вече на върха. Щом стъпиха на него седнаха да си починат..

Въздухът беше чист. Залязващото слънце багреше зъберите на планината отсреща.

– Каква красота! – възкликна Герасим.

– Виж, – засмя се Катя, – как се преливат планините. Същинска симфония.

След първите възторжени възклицания малката група замълча. Всекиму по своему възприемаше тази затрогваща хубост.

Герасим извади кавала и тихо занарежда мотива на една доста позната народна песен, която бе запяло сърцето му. Теодор нагласи гуслата и подсили силно докосващите звуци.

Катя обгърна с поглед планината и зареди като бисери думите на самата песен. Гласът ѝ се извисяваше високо, пречупваше се и политаше над върхарите.

Вълко не остана назад и се включи към песента, той успя майсторски да улови втория ѝ глас.

Когато свършиха песента, всички тръпнеха. Сякаш планината ги бе споила в едно, омагьосала ги със своето очарование. А песента още дълго отекваше в сърцата им ….

Съществуват произведения на изкуството, размерите на които значително превишават нормалното.

Такава е скулптурата Planet – гигантско бебе в Сингапур.

Британският художник и скулптор Марк Куин решил да прослави в света своя малък син.

Той създал и поставил в един от парковете на Сингапур скулптурата Planet, която е дълга 10 метра и тежи 7 тона.

Самата статуя представлява носещо се във въздуха  увеличено копие на бебе на седем месеца.