Ченко обичаше да се занимава с фотография. Това бе любимото му хоби.

В църквата правеха преустройство и бяха нужни доста средства. Ченко даде от сърце определена сума, но усещаше, че има нещо повече, което се иска от него.

Един ден Бог му говори:

– Дай снимачното си оборудване за строителния фонд.

Ченко се натъжи, но реши:

– Не мога да избегна правилния избор. Ако се подчиня това ще ме доведе до благословение.

И той продаде цялото си фотографско оборудване, а парите внесе в строителния фонд.

Много хора в църквата също жертваха лични притежания и много скъпи за тях вещи. Накрая, когато преброиха сумата, тя се оказа напълно достатъчна за строителното преустройството, което бяха предприели.

Няколко месеца един мъж позвъни на Ченковата врата. Той носеше две големи чанти.

– Вие ли сте Ченко Димитров? – попита мъжът.

– Да, аз съм.

– Това е за вас.

Мъжът остави чантите и си тръгна.

Ченко погледна да види какво има в чантите. В тях той веднага разпозна своето фотографско оборудване.

Бог му бе върнал всичко.

Много пъти Той ни тества, за да види, към кого е истинската ни преданост. Дали е в „нещата” или в Него?

Тя бе една малка сграда. Нищо друго нямаше наоколо.

От малка лампа близо до вратата на сградата идваше светлина.

Крушката хвърляше достатъчно светлина, за да може посетител да се качи по стълбите и да влезе в сградата.

Светлината бе знак, който непринудено заявяваше:

– Уморени пътници, добре сте дошли. За вас все още има удобно място, където можете да спрете и да си починете.

Тя сякаш приканваше преминаващите:

– Влезте, оттеглете се от мрака и това уморително пътуване.

Кой ви прилича на тази приветлива светлина?

Животът на онези, които вярват в Господа.

Християните трябва да светят в мрачния изпълнен с непрогледна тъмнина свят.

И когато те оставят светлините си включени, останалите ще се почувстват добре дошли да дойдат при тях, за да научат повече за единствената истинска Светлина на света – Исус.

В един уморен и лишен от смисъл свят Неговата светлина винаги свети.

Докато Исус свети днес чрез повярвалите в Него, другите пожелават тази светлина и след време и те започват да Я излъчват.

Оставихте ли лампата си включена?

Мария усети как Той дойде една сутрин до вратата ѝ и попита:

– Ще започнеш ли да ходиш с Мен, като ставаш рано сутрин за молитва и четене на Библията.

Първото нещо, което Мария си помисли и изказа на глас бе:

– Това трябва наистина да направя.

Тя стана и бавно провлачи краката си. Колкото и странно да бе, тя откри, че не искаше да жертва няколко допълнителни минути сън.

Той бе безкрайно търпелив, докато я чакаше да разбере, че не това бе нещото, което трябваше да прави тя.

Неговото желание бе лично време за общение, в което Мария щеше да израсне във любовната си връзка с Него.

Тя се научи да ходи с Него и продължаваше да го прави, защото никой друг в семейството, приятелите или роднините, не я разбираха така добре.

Никой друг, освен Него, не познаваше толкова добре нейните страхове, копнежи, наранявания, мечти и провали.

Той споделяше чувствата ѝ и самотата ѝ.

Докато ходеше с Него, Той отговаряше на нуждите ѝ.

Самият Той бе решението за самотата на човешкия ѝ дух.

Марин водеше поредната си битка в живота. Чувстваше се, все едно покорява снежните Апалачи.

Той искаше да зареже всичко, но краката му вървяха един пред друг.

А нежен Глас му нашепваше:

– Дръж се! Не се отказвай! Помощта е близо.

Е, може да не е по начина, който Марин искаше, а тя и не бързаше, но все пак щеше дойде.

– Ще ти се случи нещо добро! Вратата на утрешния ден е отключена, само натисни дръжката и излез, – подтикваше го Гласът.

– Но защо трябва всичко това да се случва със мен? – роптаеше Марин. – Както гледам живота на другите …

– Художникът не е завършил делото си. Земята е неговото ателие. Ти си един от проектите Му. Всичко, което се случва на земята е част от Неговата картина, в която си и ти. Той все още не е довел работата Си с теб до край.

Сигурна съм, че Бог върши добро дело във всеки от нас и ще продължава дотогава, докато приключи, когато Исус ще дойде отново.

Той винаги е с нас. Доверете Му се.

Денят бе прекрасен, но не и за Деница. Силно главоболие я бе повалило на кревата.

Изведнъж се чу силно тропане по вратата. На Деница това се стори не като по-силно почукване, а като грохот.

Тя сериозна се ядоса:

– Това е навярно някой куриер, който не се е научил да се държи прилично.

Деница се бе приготвила да изкрещи на грубияна и да му каже всичко, което мисли за него.

Но това не бе служител от агенцията за доставки.

Тя дръпна рязко вратата и се стъписа.

Едра птица връхлетя върху нея. Деница размаха ръце и се разкрещя:

– Къш, махай се от тук.

Нарушителят на спокойствието се уплаши, побягна и известно време се спотайваше в близките храсти.

Очевидно и на животното му бе необходимо време, да се възстанови след „произшествието“.

Малко след това птицата изпляска с криле и отлетя.