Изобретателите отдавна се опитват да създадат подводен апарат за дишане, които се захранва с кислород, изтеглен от водата, по подобие на хрилете. Израелският изобретател Алон Боднер се е доближил най-много до целта.
Устройството, наречено LikeAFish работи, използвайки центрофуга, която понижава налягането на водата в херметична камера.
Тъй като водата съдържа много малко кислород, през устройството трябва да преминат около 190 литра в минута, за да може обикновен човек да диша спокойно. Въпреки това, единствената реална бариера за изпълнението са размерите и теглото, но устройството може да бъде взето за въоръжение в армията през следващите няколко години.
Подобна система ще даде възможност да се остане на дъното, без доставка на още кислород и намаляване на количеството на азота на въздействието, на който е изложен водолазът.
През 2012 г. компанията е проверила възможността на прототип да се монтира на военноморска подводница. Днес е възможно да са постигнати по-добри успехи.

Преди няколко години, в Интернет беше станало популрно видео, в което се показваше как с помощта на мобилен телефон могат да се приготвят пуканки.
А може ли да се свари яйце?
Предлагам сами да направите оценка. Параметрите на телефона са 700мA /ч, 4 В, времето на въздействие t = 30 минути. Средно тегло на яйце без черупка е 50 грама = 0,05 кг. Нека специфична топлина на водата е равна на 4200 Дж / (кг / К). Мощността на батерията е 2,8 Вт. До колко градуса – del T е способна батерията да нагрее яйцето, ако се счита, че цялата енергия отива за нагряване.
del T=N/t/(C/m)=25 градуса. Ако яйцето е при стайна температура, нагряването настъпва при около 50 градуса. При тази температура, протеините се сваряват. Това означава, че има теоретична възможност за сваряване. И в действителност?
Преди време направих такъв експеримент, поставих яйцето между два „говорещи“ телефона. Може би нещо се обърка, тъй като ефект нямаше. Не само не се свари, но дори и не се затопли. Може би охлаждането на повърхносттите е по-бързо от излъчването. Освен това самото излъчване може да е било насочено в друга област, и т.н. А вие какво мислите за това?

Какво би могло да бъде по-добро, от чаша охладена лимонада получена от пресни и натурални съставки в горещо време? Класическата рецепта за тази напитка е много проста и отдавна е известна на всички.
Сега ви предлагам няколко съвета, как да се направите лимонада с нов вкус и аромат.
Ето няколко необичайни и ефективни препоръки за подобряване на вкусовите качества на класическата напитка, която най-добре утолява жаждата.
1. Използвайте най-добрите естествени съставки.
Тайната на добрия вкус на всеки кулинарен шедьовър е да се използват най-добрите съставки. За да направите лимонада, не купувайте сок от магазина в опаковки, в които има ненужни консерванти и захар. Вместо това, отидете на пазара и изберете зрели и пресни лимони. И за да получи напитката допълнителен аромат, сладост и цвят, вземете няколко пресни ягоди.
2. Сменете обикновената вода с газирана.
Въпреки че в повечето рецепти за тази освежаваща напитка се използват няколко чаши студена вода, можете да я направите по-богата на вкус, ако подмените чистата вода с газирана. Освен това, ако имате нужда от версия за възрастни, можете да смените водата с шампанското и да получите най-добрият пролетно летен коктейл.
3. Добавете прясна мента.
Ментата добавя траен прохладен ефект на напитката. Поставете няколко листа от мента в лимонадата, и приятен аромат и вкус, ще придобие особена свежест.
4. Забравете за захарта.
Вместо да добавяте захар, опитайте да използвате сладка алтернатива без калории. Но избягвайте изкуствени подсладители, придържайте се само към натурални съставки, като стевия или нектар от агаве, които не само ще направят по-сладко питието, но и ще допринесат за здравето ви.
5. Експериментирайте с лед.
Въпреки, че лимонадата се сервира студена, много хора предпочитат да добавят лед. Но вместо да използвате обикновен лед, който само разрежда кулинарния шедьовър, направете си кубчета с лимонов сок и естествен подсладител. Те ще дадат специален вкус и добре ще изглеждат в стъкления съд.

Професор Владимир Динец от Университета в Тенеси забелязал, че крокодилите много обичали да играят. Освен това, те играят не само с предствители от своя вид, но и с други животни, например с видрите, даже и с човек.
В резултат от 3 хиляди часа наблюдение на крокодили, професор Динец забелязал 3 основни начина, чрез които те се забавляват. Най-любимият им бил игра с различни предмети: топка, различни плаващи във водата растения и клонки, ….
Освен това крокодилът обича да вози приятелите си на гръб. Също да плават по вълните и да се гмуркат надолу.
Като пример за отношение между видовете професор Динец привежда историята за човек, който спасил прострелян крокодил и след време станали приятели. Те заедно плували и играели. Крокодилът се преструвал, че напада човека, но не му причинявал вреда и нямал нищо против дружеските прегръдки.
Това проучване добавя тежест на теорията, че способността да се играе е универсална характеристика на „умните“ животни, т.е. животни, които показват умение да се адаптират към обстоятелствата.

Древни текстове, които са били открити по време на разкопките на древно египетско село, показват, че работниците на Новото царство са имали медицинска помощ, предоставена от държавата, и платен отпуск.
Археологът Anne Austin е правел разкопки в Деир ел-Медина.
Това село било построено за работниците, които са строили царските гробници в Новото царство (1550-1070 пр.н.е.). През този период, египетските фараони са били погребани в Долината на царете в скални гробници.
Според Austin, работниците били високо квалифицирани майстори. Според древните текстове, открити по време на разкопки, както и други исторически документи от онова време, египетската държава е предвиждала заплатите за наемните работници под формата на зърно и им предоставяла жилища.
Били наемани хора, които да перат дрехите, да смилат зърно и да носят вода. Семейството на такъв работник живеело с него в селото, а жените и децата им се възползват от тази разпоредби.
Сред тези текстове са намерени многобройни ежедневни и  подробни доклади кога и защо отделните работници са отсъствали от работа. Почти една трета от тези отсъствия са се случили, когато  работникът е бил болен.
Austin казва, че сметките и финансовите отчети показват, че на тези работниците са били изплатени „болнични“, дори и ако са отсъствали в продължение на няколко дни.
В текстовете също има доказателства, че те са подписани от лекар и помощник, който се грижел за болните.