Надземната част на иглика съдържа фенолни гликозиди, флавоноиди, сапонини, каротин, дъбилни вещества, витамин С, естери на салициловата киселина, етерично масло и други. Корените и коренищата имат подобно съдържание.
Използваемите части на растението са корените, коренището, цветовете и листата. Корените и коренището трябва да се берат преди да е настъпил цъфтежа през април и когато листата започват да жълтеят, през юни. По време на цъфтежа – март, май се берат листата.
Сапонините, които се съдържата в иглика имат отличен отхрачващ и откашлящ ефект. Билката се използва за лечение на грип, астма, коклюш. Корените се използват за облекчаване на възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране и подагра.
Листата на игликата служат за лечение на главоболие, отпадналост, липса на витамини С и А. Цветовете на игликата се използват за лечение на безсъние и нервност. Корените притежават отхрачващо и известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция и действат успокоително на нервната система.
Игликата се използва при всички видове кашлица и възпалителни процеси на дихателните пътища, при неврози. Цялата билка се използва при сърдечна слабост, бъбречни възпаления и шипове.
Вътрешно приложение на иглика: 1 супена лъжица корени от билката се вари в 500 мл вода около 10 минути. Пие се по 1 кафена чашка, 4 пъти преди хранене. Може да се подслади с мед.
От надземната част 2 супени лъжици се запарват с 500 мл вода. Пие се по същия начин.
При работа с игликата могат да се получат нежелани алергични реакции. Същото се наблюдава и в някои случаи при отглеждането и като декоративно растение в стаята.

Холандски учени са открили още един алтернативен източник на електроенергия, който работи денонощно и не зависи от наличието на ярко слънце и силни ветрове. Този метод е подходящ за фермите в Азия. Става въпрос за оризищата.
Оризът е много популярен на планетата. Учените твърдят, че това растение произвежда повече енергия, отколкото му трябва. За да работи системата са необходими всички растения, които растат във водата.
Технологията работи от излишъка, който ориза отделя при фотозинтеза. Този излишък достига до 70 процента, преминава през корените и се поглъща от микроорганизмите.
По време на този процес се появяват свободни електрони, които могат да „се съберат“, чрез електроди, които се поставят в корените на ориза.
Учените признават, че технологията е далеч от перфектена, но  изглежда обещаваща и разбира се, тя ще бъде в състояние да предостави на жителите на азиатските села безплатна енергия.
За сега прототипът на технологията изглежда като плочки 50 на 50 см, които се свързат помежду си. Плочките се поставят под корените на растенията.
Тази технология не е много удобна и струва около 1000 долара за 1 кв.м, а произвежда ток 0,4 Вт на квадратен метър.
Сега учените разработват нова технология, която ще представлява тръба. Тази система по-лесно ще се инсталира на насажденията. Тя ще дава 3.2 Вт на кв. метър.

Този водолазен костюм, който познаваме днес е претърпял доста изменения, докато достигне до сегашния си вид.

Желанието на човек да прави наблюдение под водата за по-дълго време, е била мечта на много изобретатели.

На 14 юни 1834 г. Леонард Норкросс от щата Мейн е получил патент за водолазен костюм.

Конструкцията се състояла от: дрехи, изработени от непропускаща въздух кожа, меден шлем, към който бил прикрепен гумен маркуч, чрез който се подавал въздух.

Този маркуч бил свързан с въздушна помпа на повърхността.

За да не изплува, водолазът обувал ботуши от олово.

Кипваме 100 мл вода, Изсипваме 3 супени лъжици сушен цвят от лайка. Варете 10 минути, след това плътно закрийте съда и го увийте с кърпа.
Оставете съда така 45-60 минути. На водна баня разстопете 200 грама масло и го прибавете към по-рано приготвената настойка.
Кипнете всичко на водна баня още 15 минути.
Към получената смес добавете сок от един лимон, като постоянно разбърквате.
Поставете сместта в стъклен съд и го съхранявайте в хладилника.
Използвайте го, както използвате обикновен крем.

Групата вече беше от източния край на острова. До тях се издигаше скала, висока около  шест метра. Далече пред тях се простираше плажната ивица.

Плажът изглеждаше лесен за дебаркиране. За това тази група мъже бяха оставени тук да охраняват брега. Ламбов се обърна към водача на групата Румен:

– Ти каза за някаква  интересна машина, която използвате за отбрана.

Румен махна с ръка и мъжете отместиха рогозка изплетена от треви и пред тях се откри странно квадратно устройство, намиращо се в скална пещера. То бе разделено на редици от петоъгълни жлебове.

– Включете я,  – заповяда Румен.

Мъжете започнаха да движат напред и назад система от ръчки. Чу се пукащ звук. На около тридесет метра във водата се появи вълнение, малко след това морето завря.

Румен махна отново с ръка и мъжете пуснаха още от устройството, което бе по-навътре в пещерата. Водата пред плажната ивица се развълнува по същия начин, както тази по-навътре.

Ламбов забеляза как рибата бяга, тя скачаше, сякаш искаше да изкачи малък водопад. Две птици се спуснаха след лесната плячка, но не стигнаха до рибите, Ламбов имаше чувството, че се удариха в невидима преграда.

Машината явно излъчваше някакви вибрации, но хората около нея чуваха само пукащо бръмчене, наподобаващо на високоволтови кабели, по които течеше ток.

– Звукови вълни? – попита Ламбов.

– Да, – отговори Румен. – Който и да дойде до този бряг, няма да остане жив.

Ламбов забеляза, че след като спряха машината, птиците и рибите се върнаха в първоначалното си състояние.

– Не е смъртоносно, – забеляза Ламбов.

– Но болката, която са изпитали, ги прави уязвими, – обясни Румен, – а после много лесно стават лесна плячка.

– Звуково оръжие, – каза Ламбов, – не се изненадвам, това се среща и в природата. Делфините използват ехолокация за да зашеметят рибата, преди да я хванат със устата си.

– Воените отдавна работят върху подобни устройства. Целта е да се използват безвредни устройства, за да се контролират тълпи при масови събирания. Така си спестяват сълзотворния газ, – разясни компетентно Румен.

– Проста хармонична вибрация. Звуковите вълни се разпространяват с различна скорост и под различен ъгъл, – започна да разсъждава Ламбов на глас. – После се събират на мястото, където водата завира. Нещо като звуков лъч.

След демонстрацията групата пое навътре към острова, където бе лагерът.