Аркадий Укупник още от детството си бил много отговорен човек. Когато се готвел за какво да е, правел го много старателно. Може би за това на Укупник никога не му стигало времето.

Например, за подготовка на изпита по история, бъдещият певец имал само една нощ.

И тук Укупник се предал. Спяло му се безумно много. Упорствал, но силите му не били безгранични.

Тялото му казвало:

– Трябва да спиш.

Успял да научи само един от въпросите, за реформите на Столипин. Останалите прочел, но вече нищо не разбирал.

На следващата сутрин отишъл в училище, целия се тресял и уплашено си говорел:

– Това е края, ще се проваля. Невъзможно е от 70 въпроса да измъкна само този, на който знам отговора.

С треперещи ръце изтеглил билета и не повярвал на очите си. Паднало му се да говори за реформите на Столипин.

„Провървя ми! – помислил си щастлив Укупник“.

Той дълго време не можел да повярва, че толкова лесно се е отървал.

– Може би това е подарък за мен, поради моята упоритост и старание?!

Но повече Укупник не експериментирал. За всеки следващ изпит бил готов 100 процента.

По различно време полската азбука с малки изменения се е използвала за записване на литовски, западноруски, украински и белоруски.

Почти всички взаимствания от чешкия език са се появили в древнополския период до XIV век.

Най-голям брой заемки в полския език са от италианския в периода от XIV до XVII век. Те са били от областта на музиката, изкуството, науката, модата и банковото дело.

В българския език те имат същото значение, както и в Полша: аleja (алея), ария (ария), блуза (блуза), билет (билет), bagaż (багаж), biuletyn (бюлетин), кариера (кариера).

В съответствие с решението на Европейския съд от 2013 г. ако влакът е закъснял с 1-2 часа, задължително е връщането на най-малко 25% от цената на билета на пътника.

Ако влакът се забави повече от 2 часа, на притежателят на билета трябва да се възстановят най-малко половината от разходите.

Интересно е, че трябва да се компенсира закъснението на влака, дори ако той се забави по „форсмажорни“ причини. Например, жп стачка или ако на релсите е застанал елен или лос, доста често срещано явление за Скандинавия.

Т.е. според мнението на Европейския съд, навремената доставка на пътници до целта е преди всичко.

Мрачен снежен ден. Студеният вятър свистеше край ушите на хората и искаше да влезе под дрехите им.

Днес се смрачи много рано. Елисавета крачеше заедно с другите и от време на време разтриваше слепоочията си. Силно главоболие раздираше главата ѝ.

„Къде съм се забързала и аз, – каза си Елисавета. – В къщи ме чака толкова много работа, а децата пак са болни. Трябва да внимавам да им давам лекарствата точно на време, в последно време съм много разсеяна. В къщи е пълен безпорядък, нямам време дори да се обърна“.

И като си спомни за разхвърляните вещи, се разстрои.

Под краката ѝ локва. Тя не е колкото море, но бе достатъчна за да се намокрят крайниците ѝ.

Спомни си съвета на един психолог:

– Трябва да се настроите позитивно!

Но тя почти осезаемо усещаше сивотата около себе си. Опитва се да мисли: „Красиви са мокрите стебла на дърветата, с натрупалия сняг в клоните им …“

Но явно това не помогна. Мокрите крака и болките в главата набързо изтриха зародилите се естетически чувства.

Елисавета малко се стопли в маршрутката. Някаква дама до нея разговаряше на висок глас по телефона и обсебваше вниманието на всички в колата. Раздразнението нарастваше, готово да избухне в малък бунт.

На спирката се качи една бабичка. Порови в портмонето, погледна обявата за промяната на цените и въздъхна:

– Какво пак ли са дигнали цените на билетите?

И старата жена се насочи към вратата да слиза, тя не можеше да си позволи такъв билет.

До нея застана младеж и каза:

– Седнете, аз ще заплатя за вас.

Не изгря слънце, но изведнъж стана по-светло. Хората започнаха да се усмихват…..

Елисавета слезе от маршрутката. Тя видя как светлините на уличните лампи се отразяваха на пътя, а хората сякаш носеха със себе си само добри неща. Радост се разля в тялото ѝ, дори болката в главата намаля.

В къщи завари почистено.

– Мамо, – срещнаха я децата на вратата, – решихме да те изненадаме. А ти защо си така сияеща, сякаш чудо си видяла на улицата?

Да, тя бе видяла чудо не на улицата, а в маршрутката ……

Бонифаций бил роб на една благочестива аристократка Аглая. Робството му съвсем не било тежко за него. Бонифаций трябвало само да следи за многобройните желания на господарката си. Работата не била изморителна, животът му бил осигурен, имало много веселие с трапези и развлечения.

Случило се така, че Бонифаций и Аглая се влюбили един в друг, но не могли да сключат брак. Римският закон забранявал подобни отношения между патриций и роб.

Намиращи се блудно съжителство, на влюбените това им тежало и те се стараели това да „компенсират“ с дела на милосърдие.

Веднъж Аглая заповядала на своя роб да отиде в Източната част на Римската империя, където имало голямо гонение на християни.

Бонифаций трябвало да откупи мощите на един от тези мъченици, за да може господарката му да го запази в дома си. Такава била благочестивата традиция сред християните.

Аглая снабдил с необходимата сума пари слугата си. Тръгвайки Бонифаций я попитал на шега:

– Какво ще стане ако аз не намеря тяло на мъченик, а на теб ти донесат моето тяло, измъчено за Христос? Ще го приемеш ли с чест?

Аглая строго го наказала, за това негово лекомислие.

Пристигайки в нужния град, Бонифаций се установил в една странноприемница, а след това се отправил към главния площад, където по това време били измъчвани и екзекутирани християни в цирка, популярно по това време „представление“.

Той си купил билет и седнал на трибуната.

Какво се е случило тогава в главата на юношата, никой не знае. Гледайки страданията на християните, той изведнъж скочил на арената и започнал да целува измъчваните и да ги облива със сълзите си.

Един от войниците го попитал:

– Кой си ти?

Бонифаций твърдо отговорил:

– Аз съм християнин.

Няколко дена пред очите на същата публика той издържал ужасни мъчения. Останал несломен и бил екзекутиран.

След известно време на любимата му наистина ѝ донесли мощите …. на нейния бивш роб.