Днес беше много важен ден, особено за Зоя. Тя бе решила за първи път да изпробва уменията си в правене сладкиш.

Смеси всички съставки. Изсипа сместа във тавата за печене и я сложи в печката.

След 40 минути от там се носеше много приятен аромат. Зоя взе нетърпеливо да наднича през стъклото на фурната.

Тя видя, че сладкиша се е надигнал добре и си каза:

– Прекрасен е. Сигурно е много вкусен. Какъв аромат има само. Сигурно вече е готов.

Зоя отвори фурната и извади тавата със сладкиша.

Майка ѝ тъкмо влизаше в стаята, когато Зоя я повика:

– Мамо, виж каква прелест съм изпекла. Ела да я опиташ.

Майката се усмихна на дъщеря си, взе вилицата и се насочи към печеното. Но……

– Зоя, сладкиша ти вътре е суров. Трябва да се пече още във фурната.

– Винаги избързвам, – сведе глава натъжена Зоя. – Като я погледнах, видя ми се готова.

– Всички сме нетърпеливи, – засмя се майка ѝ, – особено, когато очакваме отговор на молитвите си. Искаме бързи отговори, без да разбираме, че светкавичните отговори, могат да влошат понякога нещата.

Зоя въздъхна и погледна майка си.

– Мамо, какво да правя, за да не избързвам?

– Трябва често да си напомняме, че Бог действа на точното време. Нужно е просто да му се доверим. Той иска само най-доброто в живота ни и ни го е показвал не веднъж.

– Аз съм нетърпелива, – призна Зоя. – Но Бог не се ръководи от моите представи за време, за това пък Неговите планове за живота ми са съвършени.

Има много любители на този плод. Той има горчив вкус и аромат, подобен на гнило сирене. Въпреки това, има много фенове в Бразилия и Югоизточна Азия.

Това се дължи на факта, че нони има лечебен ефект и помага в борбата срещу рака, диабета, сърдечно-съдови заболявания и ревматизма.

Строги научни доказателства за неговата полезност няма.

А Световната антидопингова комисия вече е успяла да внесе сока от нони в списъка на забранените препарати.

Много градинари обичат да засаждат на техните парцели билки. Но малко от нас знаят къде най-добре да ги поставят, за да имат максимална полза.

Билките са добри не само за храна, но те притежават свойства, които помагат да се прогонят от участъка голяма част от насекомите вредители.

За това когато решавате какво да засадите в градината, не забравяйте да оставите място за растения инсектициди,  които ще бъдат добри помощници в борбата с вредителите.

Например, копърът, магданозът и кориандърът са врагове на първо място на колорадския бръмбар и охлювите. Тяхната миризма привлича калинките, които ядат листните въшки.

Маточината е  с приятен аромат, който не понасят  комарите. За да не ви досаждат тези кръвосмучещи насекоми особено вечер, посадете на местата за почивка повече маточина. Ако се стрият листата на маточината ефектът се удвоява.

Нейната миризма не могат да понасят още белокрилката и лисната въшка. Но този аромат е много привлекателен за насекоми опрашващи цветните стъбла, така че се получава богата реколта.

Босилекът въздейства върху паяк кърлеж, петточкови ястребов молец, мухи, листни въшки, комари, както и много други.  За да защитите растенията, засадени босилек в различни части на градината. Той притежава свойства които обезаразяват почвата от редица болестотворни бактерии. Вследствие на което босилека може да се счита и за зелен тор.

Цикорията или синята жлъчка помага да се отървете от кръглите червеи, които обичат да ядат цвеклото и ягодите. Поради това е желателно да се засадят между тези растения. Тя също е инструмент в борбата срещу нематодите.

Ментата и мащерката могат да помогнат да се отървете от белокрилките, зелевата пеперуда, със своя аромат привлича насекоми – ентомофаги като хищни оси, божа кравичка, златоглазка, афидиус, сърфидни мухи, които са се хранят с листни въшки и други вредители.

Градинският чай ще ви помогне да се отървете от зелевия молец, морковата муха и листните въшки. Тази билка засадете покрай зелето, ягодите и краставиците.

Розмаринът отблъсква морковите мухи и всички видове охлюви и плужеци.

Петър работеше в градината. В нея той отглеждаше предимно цветя. Е, бодваше по малко чушки, домати , лук, репички, …, но основно място в градината и около алеята пред къщата заемаха цветята.

Забеляза, че една зимна роза започва да цъфти. Това го изпълни с радост, но и с тъга.

– Студът така или иначе ще я убие, – каза си Петър, – по-добре да я подрежа и да я прибера в къщи.

След няколко дена розата разцъфна и изпълни стаята със своя чуден аромат.

Тази миризма на цветето върна Петър в детството. Тогава често ходеше при баба си на село.

– Нейната къща беше пълна с рози, – въздъхна Петър. –  Дядо си почиваше на люлеещия се стол, а на двора тичаше техният любим лабрадор. Баба най-много грижи полагаше за цветята, особено за розите.

Тази любов към цветята, Петър бе наследил от баба си.

Когато и да се върнеше назад в годините, от всички спомени, най-ярък бе този за розите.

Изведнъж Петър се размисли за духовния си живот.

– За какво съм създаден? – попита Петър. – Да разнасям ароматът от познаването на Бога навсякъде. Но това става, когато следваме примера на Христос в любов и грижа за другите.

Както ароматът на розите предизвика спомени, така и нашият живот трябва да напомня на хората за Божията любов и грижа.

– Нека животът ни бъде благоухание за тези, които имат нужда да научат, колко много ни обичаш, Господи, – каза Петър, като високо вдигна ръце си нагоре.

Всяка година виждаха баба Мара да излиза на 2 или 3 януари от дома си и да отива на боклука, където изхвърляха вече ненужните зелени дръвчета, които до скоро са сияли с гирлянди, лъскави играчки и мигащи звездички.

Тя избираше една и я отнасяше в дома си, там я украсяваше. Съседката учителка в близката детска градина не се стърпя и тази година я попита:

– Защо правите така? Защо не си купите като другите нова или поне някоя пластмасова?

– Живея само с една пенсия. Да си купя елха, не не е по моя джоб. Пластмасови не искам, те не носят аромата на гората.

– Тогава защо изобщо ви е нужна елха?

– За внуците….. вярно е, че не идват ….., но аз всяка Нова година се надявам, че някой от тях ще дойде или поне ще позвъни.

– Няма ги, – каза Маргарита от горния етаж, – сигурно пак са отишли някъде я в Гърция, я Италия или някъде другаде, да карат Нова Година.

– Какво да се прави, – въздъхна баба Мара, – всеки от тях си има свой собствен живот……

– Те отдавна са те забравили, – невъзмутимо констатира Маргарита.

– Недейте така, те са добри деца. Чакам ги всяка година, даже подаръци им слагам под елхата…… А тук хората изхвърлят елхи, защо да не си избера една?

– Нова година я срещнахме, за какво ти е тази елха?

– Аз съм християнка и срещам Рождество Христово, а Нова година и елхата ….. нали разбирате, заради внуците.