Александър и Марин бяха на бригада. Те учеха в един от престижните университети в страната. Тази есен им се падна да работят в селското стопанство и то здраво.
Александър наблюдаваше сортировъчната машина, по чиято лента множество ръце отбираха картофите между буците земя.
Той дълго време стоя замислен,а накрая каза:
– Това много ми напомня на процеса на възприятие на сетивната информация.
А след това обясни примера на сортировъчната им работа от гледна точка на процеса на възприятие, включваща дълговременна и кратковременна памет. Така съдържанието на съответстващите глава от учебника се възпроизвеждат на практика за няколко минути.
Марин осъзна, че образа на нещо, подобно на сортировката на картофи първоначално е било в съзнанието на авторите на учебника, но те не си го признават, затова се опитват да използват езика на науката.
И изведнъж настъпи промяна, бе изявен, вътрешния жив език. И това, което с часове може да се обясни на научен език, стана зримо и по-разбираемо.
– Сега разбирам, – каза Марин, – че зад високопарния и празен за мен научен език, стоят прости и земни неща.. Такива като тази сортировъчна машината.
– Тогава нека да говорим за това което виждаме, – усмихна се Александър.
– Сега вече всичко си е на мястото, – Марин потупа по рамото приятеля си.
Автор на дизайна е местният бизнесмен и учен Андрей Луценко.
