Всеки от нас зависи от нещо, в голяма степен това се отнася до храната. Някои хора не могат да живеят без сладко, а други не могат да си представят деня без три чаши кафе.

Всичко е добро в умерени количества. Ако забележите, че сте станали зависими от нещо и то ви пречи в живота, вземете решителни мерки и се откажете от него.

В края на краищата ние сме човешки същества, а не безволеви хора, неспособни да управляваме желанията си.

Кафемани замислете се! Защо пиете кафе? То подобрява вашето самочувствие или просто е банален навик?

Ако не можете да живеете без кафе, то сведете употребата му до минимум. Ако за вас това е само мода, то замислете се добре. Тази напитка води до пристрастяване. Прекалената употреба на кафе, няма да ви донесе нищо добро.

Заменете кафето със зелен чай. По вкус той не отстъпва на кафето и ободрява не по-малко.

Ако сте привикнали да си купувате кафе на път към работата или когато се прибирате вечер, откажете се от тази зависимост. Това е отличен начин, да икономисате малко пари.

Празникът „Ден на независимостта на Централна Америка“ се отбелязва на 15 септември от Хондурас, Салвадор, Гватемала, Коста Рика и Никарагуа.

Тъй като в Коста Рика няма армия, на празника преминават колони от празнично облечени ученици, които тържествено носят флаговете на страната.

Страната не разполага с армия след края на Гражданската война, която е била през 1948 г.
Година след края ѝ властите напълно разпуснали армията.

Светльо гледаше майка си как лежеше в ковчега. Какво ли си казваше това дете?

То питаше опечалените възрастни край себе си:

– Кога ще се събуди мама? Кога ще спим двамата пак заедно? …

Това е доста разтърсващо…..

Светльо сам взе стол и с голямо усилие го придвижи към ковчега. Той се надвеси на него, за да прегърне майка си … за последен път.

Тъжно е, че това малко дете, не може да разбере какво е станало с майка му.

Всички възрастни около него ще правят всичко възможно, за да закрилят момченцето. Те ще му показват любов, от която то толкова много се нуждаеше, особено в този момент …

Всяка, дори най-безобидна фраза, която е казана на свекървата, може веднага да се обърне, усуче и изтълкувана по свой собствен начин и да се обърне срещу снахата.

Съгласна съм, че има различни свекърви. Но съм уверена, че всяка снаха внимава какво говори, особено пред свекърва си.

На майката на съпруга си не трябва да казвате, че синът ѝ е невъзпитан, мързелив, има недостатъци и прави грешки. Ако кажете това, рискувате да загубите семейството си.

Пред свекърва си трябва да хвалите мъжа си.

Освен това, пред нея не казвайте, че някъде сте ходили или почивали без съпруга си. Свекървата помни добре миналото си.

Не казвайте, че храните съпруга си не така, както е препоръчала майка му.

По-добре разкажете, как избирате с любов праха за пране, сапуна и другите продукти, които харесва съпруга ви.

За всяка свекърва, снахата трябва да бъде  добра домакиня.

Между другото свекърва ви не трябва да знае, за колко сте си купили обувките или чантата. Не я ядосвайте!

Александър и Марин бяха на бригада. Те учеха в един от престижните университети в страната. Тази есен им се падна да работят в селското стопанство и то здраво.

Александър наблюдаваше сортировъчната машина, по чиято лента множество ръце отбираха картофите между буците земя.

Той дълго време стоя замислен,а накрая каза:

– Това много ми напомня на процеса на възприятие на сетивната информация.

А след това обясни примера на сортировъчната им работа от гледна точка на процеса на възприятие, включваща дълговременна и кратковременна памет. Така съдържанието  на съответстващите глава от учебника се възпроизвеждат на практика за няколко минути.

Марин осъзна, че образа на нещо, подобно на сортировката на картофи първоначално е било в съзнанието на авторите на учебника, но те не си го признават, затова се опитват да използват езика на науката.

И изведнъж настъпи промяна, бе изявен, вътрешния жив език. И това, което с часове може да се обясни на научен език, стана зримо и по-разбираемо.

– Сега разбирам, – каза Марин, – че зад високопарния и празен за мен научен език, стоят прости и земни неща.. Такива като тази сортировъчна машината.

– Тогава нека да говорим за това което виждаме, – усмихна се Александър.

– Сега вече всичко си е на мястото, – Марин потупа по рамото приятеля си.