Бог много добре знае как да разбие на пух и прах плановете ни, които ние си ги правим, без да търсим волята Му. Ако постъпваме така, ще отидем там, където Бог не ни е изпратил и изведнъж ще си спомним, че сме избирали маршрута без Него.

Когато изграждаме плановете си, ако се интересуваме какво Бог ще каже за тях, можем напълно да се избавим от евентуални тревоги и вълнения.

В „духовните“ дела ние оказваме на Бога почит и уважение. Ако ни се струва, че при Бога трябва да пристъпваме в „неделно“ настроение, ние никога няма да дойдем близко до Него.

Отивайте при Бога такива ,каквито сте. Не градете планове, в които има зло. „Любовта… не мисли зло“. Тя знае, че злото съществува, но не го приема при вземането на решения.

Не си изграждайте планове за черни дни. Ако вярвате в Исус Христос, вие няма да правите запаси за черни дни.

Всеки ден си напомняйте, че когато правите планове, на първо място трябва да се съобразите с мнението на Бога.

Скоро след освобождението от испанска колониална зависимост в Парагвай дошъл на власт диктаторът Хосе Гаспар Родригес де Франсия.

Неговата главна цел била да се създаде затворено еднородно общество, за което били забранени излизанията и влизането в страната, а също и да се внасят чуждестранни стоки.

На испаноговорещите забранил да се женят помежду си, предписал им да се женят за местните гуарани индианци, чернокожи или мулати

Балетът на Дягилев се смята за един от най-влиятелните в 20 век.

Успехът на постановки по цяла Европа, помогнала за разпространение на модата на руската култура.

Под нейно влияние някои чуждестранни танцьори, които влизали в трупата на Дягилев, си избирали псевдоним по руски маниер.

Така Патрик Хили Кей станал Антон Долиний, Елис Маркс – Алисия Маркова, а Хилда Манинг – Лидия Соколова.

Няколко човека носели вода в своите селища от един и същи кладенец. Но тези водоносци забравили да измият съдовете си.

За това в едното селище водата имала вкус на малинов сироп, във второто на риба, а в третото на алкохол.

Водоносците, знаели, че съдовете им трябвало да бъдат чисти, но не обърнали внимание на това правило. Те не искали да наливат вода в немити съдове, но така се налагало, не можели да оставят хората да умират от жажда.

Водата била налята и приела вкуса на това, което преди това дълго е било в тези съдове. И жителите на съответните селища си помислили, че водата, която им била донесена има такъв вкус.

Един ден се срещнали жителите на трите села. Всеки започнал да говори за донесената вода, за нейния вкус и свойства.

Когато разбрали, че водата им има различен вкус, те решили, че са от различни източници. Започнали да спорят, коя вода е най-хубава и се скарали. Всеки започнал да счита съседа си за враг, само защото смятал, че неговата вода е най-чиста.

В своето невежество, те не осъзнавали, че се покланят и ценят не водата, а вкуса, който са ѝ придали.

Малкият Мартин гузно пита баща си:

– Татко, нали няма да се сърдиш?

– Какво се е случило?

– Излях ти кафето, – казва уплашено Мартин.

– Е, няма нищо, ще си налея ново, – успокоява го баща му.

– И аз така мисля, а твоя компютър не мисли така ….. сега той изобщо не може да мисли.