Един американец вървял със своя приятел-индианец по улиците на Ню Йорк. Изведнъж индианеца възкликнал:
-Чувам щурче.
– Да не си полудял, – казал американецът, като огледал претъпканата с хора улица.
Наоколо сновели коли. Наблизо работили строители. Над главите им летели самолети.
– Но аз наистина чувам щурче, – настоявал индианеца.
Отишъл към близката цветна леха, намираща се пред причудлива сграда на някакво учреждение. Навел се, разтворил с ръце гъсто надиплените листа и показал на своя приятел щурче, което безгрижно свирело и се радвало на живота.
– Удивително,- казал американецът.- Навярно имаш фантастичен слух.
– О, не. Всичко зависи от това, как си настроен.
– Трудно ми е да повярвам.
– Ето погледни,- казал индианеца и разсипал по тротоара шепа монети.
Веднага някои от минувачите завъртели глава и бръкнали в джобовете си, за да проверят дали от тях не са изпаднали тези монети.
– Виждаш ли,- блеснали очите на индианеца,- всичко зависи от това, как си настроен.

Тя бавно гаснела, а мъката на баща й била неутолима.

– Татко,-промълвило умиращото дете – колко пари изразходи за мен през тези години?

През всичкото това време той бил напълно погълнат от работата си. Но сега пред настъпващата смърт на своето единствено дете, той бил силно съкрушен.

– Има ли смисъл да говорим за това? Бих изразходвал сто пъти повече, за да оздравееш.

Но момичето настоявало на своето:

– Кажи ми, искам да знам.

Най-накрая бащата се съгласил и назовал приблизителната сума, а тя не била малка.

Настанала тишина. Момичето дълбоко потънало в размисъл. Слабият глас на детето отново прозвучал:

– Татко, обещай ми, че след смъртта ми ежегодно ще даваш същата сума за други деца, които живеят бедно. Нали ще го направиш, татко?

Бащата бил много изненадан от думите на дъщеря си, но обещал, че ще изпълни желанието й.

Този равнодушен към хорската мъка човек, коренно се променил. Той бил богат, но останал бездетен. Думите на дъщеря му го накарали да се замисли над въпроса: „Какво точно трябва да правя с парите си“?

Първоначално построил една къща, а след това и още няколко, в които много нещастни сираци намерили своя дом.

Самият той станал по-добър, защото направил другите щастливи.

Нивото на морал в хората зависи от това колко доброта или егоизъм  е заложено в тях. Нашият вътрешен мир остава неизчерпаем до тогава докато душата е пълна със състрадание и грижа за другите. Никаква власт, богатство или слава не могат да заменят доброто сърце.

У егоиста, даже ако той смята, че целия свят е в неговите ръце, никога няма да бъде душевно богат. Неговият вътрешен мир ще бъде беден. С други думи егоизма генерира духовна ограниченост.

Ако търсим обяснения за това защо някои хора са надарени с искреност и широка  душата, а други – не, в съответствие с  характера, пола и образованието, то до нищо няма да се доберем.

Китайска поговорка гласи, че на щедрите сърца е свойствена добротата, а на духовно ограничения човек егоизма.

Да бъдеш благосклонен, това означава да даваш, да прощаваш, да се грижиш за другите,  да се радваш на щастието на другите.

Добрите хора, въпреки всички трудности и препятствия, се стреми да помагат на другите, в резултат на това вътрешното им пространство се разширява до невероятни размери.

Егоизмът се изразява в получаване на нещо насила, измама, нанасяне щетите на обществото, безсрамно контактуване с други хора, с цел да се обогатят и по този начин да удовлетворят своите нужди. Егоистите изпитват удоволствие при вида на страданието на другите.

Когато другите са щастливи и богати, егоиста ходи депресиран, не може да спи, губи апетит. За да не загубят изгодата, егоистите пред нищо не се спират. Само материалната печалба, даже незначителна, им носи радост, а когато губят се отчайват. Егоиста мисли само за себе си.

Една стара китайска поговорка казва: „Отстъпи крачка назад и ще ти се отворят неограничени простори”.

Спокойно мога да кажа, че добротата е рай за душата, а егоизма-ад. Кое от двете направления ще изберете, решете сами.

Един човек отишъл в града да търси известен мъдрец. Оказало се, че мъдреца живеел в порутена барака в покрайнините. В жилището му имало малко вещи. Един счупен креват, затрупана с книги маса и стол, на който седял старец и четял. Човекът се обърнал към четящия:
– Къде живее мъдрецът?
– Навярно мен търсите – отговорил му стареца. – Какво ви изненада?
– Не разбирам. Вие сте известен мъдрец, имате много ученици. Името ви е известно навсякъде. Очаквах да живеете в дворец.
– А къде живеете вие?
– Аз живея в голяма и богата къща.
– А как изкарвате прехраната си?
Гостът казал, че той е търговец и два пъти в годината отива в големия град за стоки, които после продава на местните търговци. Старецът го слушал внимателно, след което се заинтересувал, къде отсяда в чуждия град.
– В някоя малка стая на хотела – казал той.
– Ако някой ви посети в тази малка стая, би могъл да ви попита: „Вие сте богат човек, защо живеете в тази малка стая“? А вие ще му кажете: „Аз само минавам и тук съм за малко. Тук има всичко, от което се нуждая. Елате в моя истински дом и ще видите, че той е съвсем друг“. Същото се отнася и за моето убежище. Аз съм тук само прихождащ. Този материален свят е само място за временно пребиваване. Елате в моето духовно жилище и ще видите, че аз живея в дворец.