Марина Петрова се прибираше в къщи. Въпреки, че бе февруари, грееше слънце и дори вятър нямаше.
Изведнъж тя чу, че някой плаче. Огледа се и видя едно момиченце да хлипа тихичко до едно дърво.
Когато Марина приближи детето, веднага го позна. Това беше Таня. Тя живееше с родителите си в нейния вход.
„Май беше петокласничка, – помисли си Марина.- Няма значение. Какво ли е разтревожило детето?“
– Таня, какво се е случило? – попита Марина. – Да не те е нагрубил някой или лошо да се е отнесъл с теб?
Момичето вдигна изпълнените си със сълзи очи и тъжно каза:
– Аз не съм нужна на никой! Защо да живея тогава?
Марина не на шега се изплаши. Та това беше дете. Какви страшни мисли се въртяха в главата му.
– Но какво се е случило? Защо си толкова разстроена?
Таня се успокои и започна да разказва:
– Нали знаете, че в училище близо до входа се поставя огромна пощенска кутия. Там всички пуска своите валентинки. В края на деня кутията се отваря, а валентинките се разнасят по класовете, – тук гласът на момичето замря и очите ѝ му се напълниха отново със сълзи. – Всеки се радва, когато получи валентинка, гордее се с нея…….И аз искам да бъда любима на някого ….
И Таня отново се разплака.
Марина прегърна детето и се опита да го успокои:
– А може би там, на дъното на кутията има още валентинки, които ще раздадат утре.
Таня изгледа иронично Петрова:
– Та и вие знаете …… втори път кутията не се отваря.
Петрова изпрати Таня до вратата на апартамента и се усмихна:
– Утре ще видим, възможно е наистина да е останало нещо на дъното и да не са го забелязали.
Таня надигна рамене и се прибра.
Марина бързо хукна към магазините. Накупи 50, а може да бяха и повече, валентинки и се прибра.
Не посмя да накара синовете си или мъжът ѝ да ги попълнят, защото можеха да я издадат и да помрачат радостта, която бе намислила да достави.
След това седна и написа валентинки не само за Таня, но и за други деца, които вероятно не бяха получили нищо.
На другия ден в коридорите бе настъпило оживление. Таня притискаше до гърдите си получените валентинки и крещеше от радост. Други край нея, които също не бяха получили вчерашния ден нищо, с интерес оглеждаха валентинките си, а по лицата им грееха усмивки.
А колко много деца и младежи в други училища не бяха получили потвърждение, че са обичани….
