За всекиго по нещо

Германските експерти от Технологичния институт на Карлсруе са разработили очила с вградени лещи с органични слънчеви клетки. Всяка такава леща тежи 6 грама и има дебелина 1,6 мм. Тя може да бъде инсталиран в обикновени рамки за очила.

В дръжката създадена от немски специалисти били помесени: микропроцесор, два сензора и два миниатюрни дисплея, на които се показва информацията за текущото ниво на светлина и температура на околната среда.

Двете лещи могат да произведат 200 мВт , даже вътре в помещение при осветеност  500 лукса. Това е достатъчно за захрани устройства като слуховите апарати.

В бъдеще разработчиците планират да пренесат технологията на прозорците на здания.

Ако имате някакви предпочитания за кафе през деня Starbucks Corporation иска да знае всеки нюанс на вашите привички. Есента компанията ще пусне новия проект Digital Flywheel, който ще работи на базата на изкуствен интелект.

Тази програма ще предсказва, какви напитки и продукти могат да поръчат клиентите въз основа на предпочитанията си и други данни за тях.

Изкуственият интелект ще събира данни на постоянни клиенти от мрежата и „ще познава“ желанията в зависимост от времето, сезона и т.н. В частност, технологията предлага един продукт в слънчев ден и друг в дъждовен. Също така очакванията за празнични и почивни дни ще се отличават от тези за всеки ден.

Новият проект е комбинация от AI технологии и инструменти за електронна търговия, който ще изчислява дългосрочните перспективи за компанията и ще стимулира продажбите.

Роботът е дълъг около половин метър и се състои от няколко модула, всеки от които е оборудван с двигател.

Той се движи, като плаваща змиорка, с помощта на моторите си.

В някои от модулите могат да бъдат инсталирани датчици, които да отчитат температурата и замърсяването.

Датчика отчитащ замърсяването, като измерва електрическото съпротивление на водата и по този начин установява, че тя е замърсена с някакви вещества.

Модулната конструкция позволява на инженерите да променят дължината, броя и набора от сензори, както и да опростяват транспорта до мястото на изследването.

Изследователите са тествали робота в Женевското езеро. За да симулират замърсяване учените изсипали близо до брега сол. Роботът в реално време предал данните за промяна на проводимостта на водата, а следователно и нейното замърсяване.

Изследванията не са проведени в реални условия, защото учените не искали да замърсяват езерото с опасни вещества.

Но според тях датчиците са показали отлични резултати в лабораторни условия, което дава надежда, че един ден този робот ще може да открива и премахва реално замърсяване.