Съоснователят и бившият шеф на Microsoft Бил Гейтс призна, че съжалява за избора на комбинацията Ctrl + Alt + Del, използвана за влизане в системата и стартиране на мениджъра на задачите.

По време на мероприятието Bloomberg Global Business Forum ръководител на Carlyle Group Давид Рубенщайн попитал милиардера:

– Смятате ли, че идеята за използване на „три пръста“ е добро?

В отговор Гейтс нарекъл това решение погрешно.

– Не е нужно да се връщам в миналото и да променям в живота си някакви дреболии, без да рискувам други неща. Разбира се, ако мога да направя малки промени, бих направил тази операция да се прави с един клавиш, – заявил Гейтс.

Съоснователят на Microsoft и по-рано критикувал тази комбинация. През 2013 г. милиардерът заявил, че той е настоявал за създаването на отделен бутон, за да влезете в системата и да стартира диспечера на задачите, но „човекът, който е проектирал клавиатура за IBM PC“, категорично отказал предложението на Гейтс.

Васил изживя 35 щастливи години брачен живот със съпругата си Галя. Отгледаха две прекрасни деца. Всяко от тях имаше здрав брак и перспективна работа. И всичко това имаха , защото през тези години Галя усърдно се бе молила.

Когато се пенсионираха, Васил и Галя решиха да инвестират. Сега те имаха толкова много пари, колкото не бяха виждали през живота си.

Животът на Васил се измени и му предложиха:

– Заповядай в нашия клуб на милиардера.

Какво повече можеше Васил да иска?

Изведнъж започнаха да го посещават мисли от рода на: „Една жена не ми стига. Нищо, че  сме живели толкова години заедно, трябва да потърся нещо по-младо“.

Васил и Галя придобиха разкошен автомобил. Преместиха се в престижен квартал. Започнаха да ги канят на различни приеми. Около Васил започнаха да се въртят млади красавици.

Той гледаше приятелите си и често въздишаше:

– Погледни ги само, вечно ги съпровождат млади момичета, коя от коя все по-красиви ….

А красавиците така го гледаха, че той се топеше. Те непрекъснато го хвалеха за нещо и той се чувстваше като господар на света. Пилееше пари без да ги брои.

Най- накрая срещна Дора. Тя бе млада, красива и сексуално привлекателна. Беше готова на всичко и Васил не устоя.

Но Дора имаше едно единствено условие:

– Ще ме имаш, ако се ожениш за мен.

Дора го покани на гости и го запозна с майка си, която се оказа връстница на Галя. Тя бе чудесна готвачка.
След обилната вечеря майката обясни:

– Тревожа се за дъщеря си, да не се случи както с мен, аз съм разведена. Ако наистина обичате дъщеря ми, до три месеца ще се разведете с жена си и двамата с Дора можете да се ожените. Ако нямате сериозни намерения към нея, по-добре забравете дъщеря ми.

– Какво говорите, – започна да мънка Васил, – разбира се, че ще направя така. Аз много обичам Дора.

В къщи Васил започна да обвинява жена си за всичко. Двамата често се караха и Васил започна да ненавижда Галя. На семейния съвет той реши да я довърши, разкривайки нейните прегрешения:

– Погледни се колко си напълняла, а и тази твоя фанатична вяра … Твоите молитви са по-скоро заклинания …. А и кой знае какво правиш със свещениците в църквата ….

Галя устоя на атаките му:

– Знам какво те измъчва в последно време. Щом толкова искаш, остани с тази млада красавица …

В този ден Галя си тръгна. Тя не взе нищо със себе си, въпреки, че повечето неща бяха нейни.

За Дора Васил плати голям откуп на алчните ѝ роднини. Докато траеше медения месец, Васил се чувстваше като крал, но …

С Дора, спестяванията му започнаха да се топят бързо. Едва сега той осъзна колко безсърдечна и невежа е тя. Те дори престанаха да се любят, навярно тя си имаше някой.

Васил започна да тъгува:

– Липсва ми Галя. Колко добро бе нейното сърце. Никой не контролира вече менюто ми и сега се появиха ред заболявания при мен.

Дора нищо не правеше, по цял ден си седеше в къщи. Тя роди дете, но Васил го измъчваха съмнения:

– Това дете от мен ли е?

Това бебе не му доставяше удоволствие и радост, както децата и внуците му.

А неговите деца се отделиха от него. Галя сякаш се бе подмладила. Тя изглеждаше напълно щастлива.
Заради Дора, той прекъсна връзките си с децата, но Васил страдаше.

– Вината не е в Дора, – укоряваше се Васил. – Как мога да преживея с някой възход, когато съм в залеза на живота си. Колкото и да се опитвам, аз не съм мъж на върха на своята сексуалност. Бих дал всичко, за да се върнат нещата на мястото си.

Васил завиждаше на двойките, които успяваха да запазят брака си, когато са вече на прага на старостта.

Той поиска да се помири с жена си, но тя не го допускаше до себе си. Връщаше подаръците му и му казваше:

– Аз съм ти простила, но ти сега имаш друго семейство и не би трябвало да се меся в живота ти.

Васил бе отчаян. Седеше на една от пейките в църквата. С ръце бе обхванал главата си и плачеше:

– Господи, помогни ми … направих голяма глупост.

Архитектурата се е превърнала в една от най-важните области на съвремения свят. Проектирането в пространството, където живеят и работят хора е престанало да има само функционален характер.
Сега архитектурата може да се разглежда като своеобразна сплав от изкуство и наука.
Хората изтъкват интересни причини за различните оформления на сградите. Те не само започват да осмислят значението на пространството, но се стараят да го използват по-добре.
Най-добре бихме се възползвали от разработките на архитектите учени. Реализацията на много проекти е станала възможна едва в последното столетие, където се прилагат нови материали и идеи.
Днес ще ви представя проектът „Биосфера 2“.
Милиардерът Едуард Басс планирал да покаже на човечеството, колко е важна нашата планета. За целта той наел учени, които разработили проекта „Биосфера 2“, който имитирал затворена екологична система.
Главната задача била да се проследи способността на човек да работи в напълно затворена среда. Според замисълът на Басс, ако експериментът успеел, това щяло да помогне на човечеството да инсталира подобни системи на други планети.
Била построена огромна мрежа от запечатани сгради. Всяка от тях подържала своя екосистема.
В течение на две години на територията на комплекса живели група учени, но трудностите, с които се сблъскали по време на експеримента, не позволили той повече да се развива.
През 1994 г. проектът бил прекратен.

На преминалата в Парагвай бизнес конференция милиардерът Карлос Слим, най-богатият човек в света, е призовал работодателите по целия свят да преминат на тридневна работна седмица. Според него при тези нови условия трябва да се повиши възрастта за пенсиониране на 70-75 години.
Според господин Слим системата за заетостта на населението се нуждае от сериозна ревизия.
„Нужно е хората да работят до 70 или 75 години, но само три дни в седмицта, по 11 часа на ден. С три работни дни ние ще имаме повече време за почивка, а това ще повиши качеството на живота. Четирите дни за почивка ще имат сериозно влияние върху развлекателната индустрия и други дейности, с които човек иска да се занимава, – каза господин Слим“.
Според него това ще подобри производителностт на труда и здравето на хората.
В компнията Telmex принадлежаща на господин Слим, вече действа система за договори, която позволява на сътрудниците, които са започнали да работят в компанията още в младежките си години, да се пенсионират на 50 години или да продължат да работят четири дни в седмицата при същата заплта.
Карлос Слим не е единственият голям бизнесмен, който повдигна въпросите за заетостта и възрастта за пенсиониране.  В началото на юли, шефът на Google, Лари Пейдж призова за намаляване на работната седмица. Според г-н Pейдж, трябва да се направи преглед на съществуващата система в полза на четиридневна работна седмица и допълнителни празници. По негово мнение, намаляването на работното време, ще помогне за премахване на безработицата, тъй като ще се наемат двама души на едно работното място. До днес най-късата работна седмица е във Франция – 35 часа. Миналата седмица пълното съгласие с идеите на г-н Пейдж изрази и британският предприемач Ричард Брансън.

Веднъж попитали Хери Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ:
– Какво представлява „притискащата дипломация“?
Кисинджър отговорил:
– О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример. Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България.
– Какво? Как може да стане такова нещо?
– Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам.
– Искате ли да се ожените за американска еврейка?
Той объркано отговаря:
– У нас тук е пълно с момичета.
Аз продължавам:
– Да, но тя е дъщеря на милиардер!
Младежа се почесва по главата и казва:
– Е, това променя нещата…
Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам:
– Искате ли да имате за президент на банката българско селянче?
– Фу, – отговарят от банката.
– А ако той е бъдещия зет на Рокфелер?
– Е, това разбира се променя нещата..
Отивам при Рокфелер и му казвам:
– Искате ли за зет български селянин?
А той възмутено:
– Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти!
Казвам му:
– Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка!
Рокфелер се замисля и клати глава:
– О, но това променя нещата! Сюзи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка!
Сюзи недоволно мърмори:
– Ох, все финансисти, скучни и неприятни.
Но аз й казвам:
– Да, но той е едно здраво и силно българско момче!
А тя с възторг:
– О-о-о! Това променя нещата.