Доброто обучение е полезно нещо, но то не разкрива изключителните способности на децата. Напротив, в редица незабележими ученици често се скриват деца с нестандартно мислене, а понякога и истински гении.

Известният руски учен Дмитрий Менделеев се е родил в многодетното семейство на един гимназиален директор. Той бил най-малкият в семейството, седемнадесети подред. Някои от неговите по-възрастни братя и сестри  починали още в ранната си детска възраст.

В първите гимназиални години за Менделеев ученето не било важно. В бележника му често се срещала оценка „посредствен“.

Младият Дмитрий бил с жив темперамент и бил против „зубренето“. За това не обичал часовете по латински и Закон Божий.

Според собствените му признания, към класическото училище той изпитвал отвращение за цял живот.

Все пак, това не му попречило добре да завърши училище и да постъпи в Педагогическия институт в Санкт Петербург.

В първия курс на института по всички предмети, освен математиката, Менделеев получил оценка „незадоволителен“. Това можело да се обясни със слабото му здравословно състояние, разстроено от климата в Санкт Петербург. Това била причината често да отсъства от занятия.
Но това не попречило на успехите му в бъдеще.

 – Сватбеното тържество не е най-важното нещо в този живот, – така решили канадците Саманта Джексън и Фарзин Юзефиан.

Влюбените отменили скъпоструващата церемония и дарили парите на сирийски бежанци.

Те помолили своите гости също да участват с тях в помощ на нуждаещите се. Предложили заедно да купят подаръци и заедно със събраните пари да ги изпратят на организациите, които работят с бежанците.

Сватбата наистина се е състояла, но не пищна, а много по-скромна. Те се оженили в зданието на кметството, а след това вечеряли с роднини и приятели.

Причина за това алтруистично дело е снимката на малко момче, което загинало по време на бягството на семейството му от Сирия.

– Ние разбрахме, че парите, които щяхме да похарчим за сватбата си, могат да помогнат на семействата на сирийските бежанци да получат втори шанс, който наистина заслужават, – са казали двамата младоженци.

Такива хора са достойни за уважение.

Една млада двойка от Бостън жертва за благотворителност половината от годишния си доход.

– Може да се мине и с по-малко, – казва младото семейство.

И те са напълно уверени в това. За седем години Джулия Вайс и Джеф Кауфман са пожертвали за нуждаещите се 400 хиляди долара и са решили да не спират до тук.

През 2013г. двойката е заработила 245 хиляди, но е използвала само 15 хиляди от тях за свои нужди, т.е. шест процента от своя доход, а останалите са дадени на нуждаещи се.

– Ние имаме всичко, от което се нуждаем. Така че има смисъл да споделяме с другите, – казва 30 годишният социален работник Джулия и 29 годишният програмист Джеф.

Двойката се опитва да внуши любов към ближния и на тяхната едногодишна дъщеря Лили.

– Надяваме се, че ще порасне и ще смята помагането на другите хора за част от своя живот. Мисля, че ние не правим нещо необичайно, – казва Вайс.

С аутистите се общува по особен начин. Те имат нужда от повече време да свикнат с обстановката и събеседника. Дайте им това време.

Не му се натрапвайте, предлагайте му малко по малко. Започнете просто с това, бъдете с него в една стая.

Детето аутист може да бъде агресивно, нервно или да крещи. Обикновено то постъпва така, защото не го разбират, а то не може да обясни точно желанията си. Оставете го малко на спокойствие, дайте му време да се вземе в ръце.

Такава реакция може да възникне и при физически дискомфорт. Аутистите имат повишена сензорна чувствителност. Звукът, светлината и усещанията, на които ние не обръщаме особено внимание, могат да бъдат нетърпими за тях. Всеки си има свой набор различни неприемливи усещания. Отнасяйте се по този въпрос с разбиране.

Понякога с аутистите се общува като се използват картинки, албуми, картички и таблети. Това се нарича алтернативно общение.

Жителят на Марий Ел Константин Ситняков е много упорит млад човек.

Завършил е висшето си образование с отличие.

Започнал е да публикува свои работи в цяла Русия. Той е писател фантаст, изключителен поет, сериозен изследовател на марийската митология и един от най- популярните блогери.

И всичко това, независимо от страшната диагноза „прогресивна мускулна дистрофия“.

Константин Ситняков е прекарал целият си досегашен живот в инвалидна количка.

Прогресивната мускулна дистрофия една от най-страшните болести засягаща всички първични мускули. Тя започва в ранна детска възраст и завършва летално още преди човекът да навърши 25 години.