Радо се разхождаше по улицата. Срещна мръсен клошар. Той бе покрит със сажди от главата до петите. Имаше голяма брада с изгнила храна полепнала по нея. Държеше чаша кафе и мърмореше като вървеше.

Внезапно клошарът се обърна към Радо:

– Хей, господине. Искаш ли малко от кафето ми?

Радо усещаше, че не трябва да отказва. Отпи от чашата му, насърчи го и го попита:

– Ти си доста щедър, раздаваш кафето си тази сутрин. Какво ти става, че изведнъж реши да го направиш?

Отговорът бе:

– Е, кафето беше особено вкусно тази сутрин и реших, че ако Бог ми даде нещо добро, трябва да го споделите с хората.

Радо попита:

– Има ли нещо, което мога да ти дам в замяна?

И очаква да чуе:

– Дайте ми … долара.

Клошарът каза:

– Би ли ме прегърнал.

Радо го прегърна.

Хората, които минаваха по улицата ги зяпаха, красиво облечен мъж се прегръщаше с един мръсен клошар. Смущаваха се, но постепенно смущението премина в страхопочитание.

Радо чу глас, който отекваше по коридорите на времето:

– Бях гладен. Нахранихте ли Ме? Бях гол. Облякохте ли Ме? Бях болен. Ти погрижи ли за Мен? Аз бях безделникът, с който се запозна на улица, прегърна ли Ме. Защото, ако го направиш на най-малкия от тези, братя и сестри мои, ти си го направил на Мен.

Тогава Радо си спомни думите на Майка Тереза:

„Ние сме съзерцателен род. Първо медитираме върху Исус, а след това излизаме и Го търсим прикрито“.

Виждам ли хора, лекувам ли хора, обичам ли хората, сякаш са Исус?

Андрей бе само на тридесет и две години, а вече умираше.

Лекарите бяха открили агресивния рак рано и той беше успокоен:

– 90% от пациентите реагират на химиотерапия.

Той не се повлия.

Последва по-агресивна химиотерапия със 70% шанс за успех.

Тя не проработи.

След това той получи имунотерапия, която имаше 99% успех.

Той беше в 1% от пациентите.

Несъгласен с нищо, Андрей се мъчеше да види Божията доброта.

Винаги е бил учен:

– Бог никога не може да бъде поставян под въпрос.

– Виждах Божия суверенитет като разумен, всевишен и могъщ, – обясняваше той.

Един ден той разсъждаваше на глас.

– Начинът, по който Бог изразява Своя суверенитет, е чрез любов, – осъзна Андрей, – Божият суверенитет се вижда в това как Той ме превежда през бурите на живота.

Като се съсредоточи върху Божията любов, Андрей умря с мир.

Душата ни жадува за справедливост и свят без рак или преждевременна смърт.

Във времена на страдание се моля да се придържаме към Божията любов, която превъзхожда всяко знание и да познаем мира.

Михаил бе свещеник в близката църква. Той често се разгневяваше, когато чистеше храма:

– Ето пак смачкани топчета хартия и винаги на един и същ ред.

Веднъж Михаил разтвори едно от смачканите листчета и възкликна:

– Но това е молитва.

Трогнат, решил да попита седящата наблизо жена:

– Това ваши молитви ли са?

– Да, – отговорила тя, – пиша молитвите си в църквата и след това ги оставям тук с Бога, вместо да ги взема в къщи!

Оттогава Михаил промени отношението си към смачканите топчета хартия. Той започна да се моли за тази жена:

– Боже чуй молбите ѝ и облекчи бремето ѝ.

Можем да освобождаваме бремето си не само седмица след седмица, но и миг след миг, като записваме молитвите си или просто като ги даваме на Господа чрез сърцата и умовете си. Той ще ни чуе и ще ни помогне.

Ресторанта бе слабо осветен. Сервитьорката приемаше тихо поръчките на клиентите. Един от тях ѝ подаде химикалка с вградено малко фенерче и добави:

– За да можете да виждате по-добре в тъмното.

Лицето на сервитьорката грейна. Тя започна да се движи между масите радостна. Беше очевидно, че е възхитена от подаръка.

Мъжът, който ѝ подари химикалката, когато стана от масата намигна на седящия до него и каза:

– Мисля, че се развесели, когато ѝ дадох химикалката. Оправи ѝ деня!

Божият дар на светлината озарява дните ни. Исус е най-висшият дар на светлината. Той дойде на света, за да го спаси.

Бог ни е дал този дар, защото ни обича.

Когато приемем Христос като наш Спасител, греховете ни се прощават и ние имаме общение с Него.

Исус озарява живота ни за цяла вечност.

Той каза:

– Аз съм светлината на света; който Ме следва, никак няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Като вярващи в Исус, ние сме светлината на света.

Когато получим дара, който Бог ни е дал чрез Христос, можем да ходим в Неговата светлина и „нека нашата светлина свети пред човеците“.

С Него като наш източник, нека светим за Него днес!

Петър се възмущаваше:

– Колко е лошо да си неискрен.

– Взаимоотношения изградени на доверие се рушат от лъжи, – добави Симеон.

Мая се засмя:

– Любещите думи са като прекрасни подправки смесени с дните.

– Но лъжите са като земетресения в ума и отрова за душата, – тръсна глава Славчо. – Те създават хаос и човек вече не може да се довери на никого.

Данчо подскочи:

– Разпространяват се като чума от този, който не може да каже истината.

Рени повдигна вежди:

– Има много причини да бъдем изкушавани да лъжем или да изопачаваме истината. Понякога може да си мислим, че това е най-добрият начин да защитим себе си или другите.

– Но чрез Христовата любов, чрез Неговия Дух, който действа в сърцата ни, ние се учим на различен начин, който е преобразен от състрадание, благост, смирение, кротост и дълготърпение. Учим как прошката и любовта могат да създадат онзи вид доверие и мир, които носят покой на душите ни, – заключи Кольо.