Минчо поклати глава:

– Защо ние, хората, винаги искаме повече, искаме да притежаваме повече? Дори не е задължително да е нова кола или къща, която искаме да купим.

– Представи си, – повдигна едната си вежда Пламен, – жадуваш да се нахраниш в луксозен ресторант, но в момента нямата средства и го отлагаш, но това ти носи тъга.

– Нормално е да сме тъжни, когато не получим нещо веднага, – тъжно се усмихна Минчо.

– Допълнителните неща, които искаме, но не може да има веднага ни прави незабавно натъжени, – констатира Пламен.

– Колкото повече мисля за това, толкова повече осъзнавам, че трябва да кажа на сърцето си, днес не ми липсва нищо, а живея в изобилие, – наведе глава Минчо.

– Спомням си, когато чичо почина твърде рано, си помислих: „Трябва да бъда много по-благодарен за всеки ден. За всеки човек в живота ми. За слънцето, което ми се усмихва. Моменти, в които мога да се срещна с приятели ….. „, – сподели Пламен.

– Забелязвате ли, че нищо от това не е свързано с пари или притежания? Не искам радостта ми да зависи от това, което е финансово осъществимо за мен, а от това, което вече е в живота ми днес! – обнадежден каза Минчо.

Нено се събуди със силна кихавица. Носът му течеше. Болеше го цялото тяло.

Кашлицата го държа буден цяла нощ. Явно бе хванал вируса, който действаше в града.

Не можеше да мисли ясно. Отхвърли всички срокове, които го притискаха и се строполи на дивана.

– Благодаря Ти, че си с мен, – прошепна Нено.

Трудно му бе да се моли, но Божието присъствие бе с него.

Въпреки, че се чувстваше слаб, той благодареше на Бога:

– Благодаря Ти, Боже, че ме обичаш и се грижиш за мен, независимо колко болен или слаб се чувствам. Благодаря Ти за Твоето утешително присъствие.

Възстановяваше се бавно, но не преставаше да хвали и да се покланя на Господа.

Може да страдаме от болка, болест или скръб, но когато се съсредоточим върху Божието присъствие и благодарим за Неговите благословения, ние можем да познаем мир, увереност и надежда в Неговите обещания.

Живко дълги години проповядваше Евангелието, но резултат нямаше. Нови хора не идваха в църквата, а по-старите членове я напускаха.

– Трябва да сменя тактиката, – каза си един ден той.

Купи симулатор за петстотин хиляди евро. Така всеки, който посещаваше църквата можеше да се упражнява в различен спорт по избор.

А на старейшините в църквата Живко заяви:

– Така ще разширим Божието царство. Всеки пред стимулаторът увлечен в играта, ще го удряме с Истината.

След появата на симулатора се присъединиха още сто човека към църквата.
Присъствието в изучаването на Библията на мъжете се бе увеличило четири пъти, като няколко от тях са пристигали три часа по-рано, „за да подготвят сърцата си“.

Много хора молеха да останат в църквата и през нощта.

– Трансформацията е невероятна, – възкликна Живко. – Мъже се оплакват, ако службата е много кратка. Обаждат се на жените си, за да кажат, че не могат да се приберат за обяд, защото трябва да останат на църква.

Конкуренцията не закъсня.

Десет члена на църквата я напуснаха, защото друга църква си бе купила два нови стимулатора с повече екстри.

През ранните години Станко бе добро дете, но в гимназията се събра с лоши приятели.

С течение на времето той прие техните ценности, навици и начин на живот.

Една вечер Станко вечеряше с баща си, майка си и сестра си. Тогава баща му се изправи и го изобличи, за греха, който бе извършил.

Да, той бе направил грешния избор и сега трябваше да поеме отговорност за това.

Станко изтръпна:

– За това, което съм направил, трябва да бъда наказан за една година.

Дойде Исус и го докосна. В Станко настъпи промяна.

Той попита баща си:

– Мога ли да изляза тази вечер?

Баща му го погледна в очите и отговори:

– Вярвам в теб. Ти имаш това, което ти е нужно. Просто се прибери в десет и половина.

Това промени окончателно живота на Станко, благодатта получена от баща му бе напълно достатъчна. Бащата даде втори шанс на сина си.

„Когато благодатта се нанесе, вината се изнася“.

Атанас разхождаше кучето си. Блъсна го кола. Очевидец на инцидента бързо се обади на Бърза помощ. Линейката скоро дойде.

В болницата животът му бе поддържан цяла седмица.

Внезапно състоянието му се подобри.

Той успя да каже на жена си, четирите си деца, родителите и сестра си:

– Обичам ви.

Всички се радваха за него, но на следващия ден почина.

Дъщеря му Жана на възпоменателната му служба каза:

– Не става въпрос за това колко много загубихме, а за това колко много ни е останало. Но истината е, че тези от нас, които го познаваха и обичаха, загубиха толкова много със смъртта му. Един прекрасен живот, живян за Исус…….

Каквито и предизвикателства или изпитания да преживяваме, каквито и загуби и болка да изтърпим, нашият небесен Отец „може да направи несравнимо повече от всичко, което искаме или мислим“, защото „Неговата сила… действа в нас“.