Калин се бе замислил. Той отвори уста и всички разбраха какво го измъчваше:

– Какво означава, че Месията, Исус Христос, е „Вечният Отец“?

– Може би, че Месия ще се обърне към нас с вечен бащински характер, – предположи сестра му Даниела.

– Да, Той казва, че е „кротък и смирен по сърце“, – съгласи се Калин, – но ….

Тогава баща му се намеси:

– Представи си, когато се събуди тази сутрин, Троицата – Отец, Син и Свети Дух – си казват един на друг: „Калин стана! Даниела е будна! Хора съберете се“.

– Не разбирам добре, – разтърси глава Калин.

Баща му продължи:

– Тогава Отец се обръща към теб и казва: „Добро утро, Калине! Чакахме те цяла нощ. Нямаме търпение другите да те срещнем днес. Ти си светлината на света. Иди и отразявай нашата светлина днес!“

Очите на Калин се насълзиха:

– Нима Бог проявява талкова голямо внимание към мен?

Бащата добави:

– Аз съм баща и съм във възторг, когато ви видя, как се събуждате сутрин. А какво остава за Бог, Който ни е осиновил? ….. Исус ни докосва така, както малко момче протяга ръка, за да докосне охлюв… но не с пръст, а с отворени ръце.

Бог не е безразличен към вашето ставане днес. Той ви е събудил с очакване да ви наблюдава „как светлината ви свети пред човеците, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“.

Знайте, че Вечния Отец е винаги с вас.

Симеон бе нервен:

– Какво толкова уникално има в раждането на Исус? Мария го е родила като всяка друга жена.

Виктор се замисли, а после каза:

– Мога да ти дам приблизителен, макар и не точен, пример за това.

– За непорочно зачатие? – усмихна се скептично Симеон.

Виктор не се трогна от иронията му, а му разказа следното:

– Единадесет годишният мрежест питон на име Телма родила шест женски потомци през юни 2012 г. В зоопарка Луисвил, Кентъки, където живеела с друг женски питон, Луиза. Никой мъжки никога не се е доближавал до деветдесет и една килограмовата и шест метрова майка змия.

Симеон го изгледа ужасен, а Виктор продължи:

– Нови ДНК доказателства, публикувани през юли в Biological Journal of the Linnean Society, разкриха, че Телма е единственият родител.

– Да, но това е животно, а не човек, – възрази Симеон.

– Въплъщението на Господ Исус Христос е важно и трябва да се разбира като израз на Божията любов към човечеството. Бог изпрати Своя Син, който е едновременно Божествен и човешки, за да може да умре за греховете на човечеството и да възкръсне, давайки възможност на хората да живеят вечно. Господ Исус няма човешки баща, така че Той е свят и достоен да умре като умилостивение за греховете на човечеството.

Симеон само разтърси глава, но нищо не каза, а Виктор добави:

– Свръхестественото зачатие на Господ Исус Христос свидетелства за него като Божи Син, единственият достоен Спасител на човечеството и Господ на цялото творение.

Симеон се прибра от училище уморен и гладен.

Родителите му задаваха куп въпроси, но той си мислеше само за яденето, което щеше да бъде сложено на масата пред него. За това отговаряше разсеяно и едносрично.

Симеон седна на масата, бързо каза молитвата си и веднага се захвана с паницата пред него.

Изведнъж той осъзна следващия въпрос и се почувства виновен.

– Хареса ли ти, зная, че това обичаш най-много? – попита майка му.

Симеон бе гребал бързо с лъжицата и дори не разбра какво яде, а сега не знаеше какво да отговори на майка си.

„Тя е приготвила всичко с такава любов, а аз не можах да се насладя на труда ѝ, – помисли си лакомникът. – Дори не усетих подправките. За съжаление всичко пропуснах ….“

Помислете си, не пропускаме ли понякога да се наслаждаваме на това, което Бог е приготвил за нас?

Нима делата Му останаха незабелязани за нас?

Тогава как ще осъзнаем, колко велики са били те?

Теодор много се забави. Вън бе тъмно и студено, а него го нямаше.

Мина 12 часа, жена му сериозно се притесни.

Към един часа Теодор се прибра и кратко обясни:

– Откраднаха ми колата. Лягам си.

Жена му го гледаше изумена:

– Как можеш да бъдеш толкова спокоен? Наистина ли ти няма колата?

– Какво друго мога да направя? Паниката няма да промени нищо. Утре ще се оправям.

Теодор смяташе, че няма смисъл да се тревожи.

Той се надяваше, че полицията ще намери изчезналата му кола.

И това наистина стана.

Без значение с какво се сблъскваме днес, можем да се доверим на Бога. Той държи нашето бъдеще в Своите могъщи ръце.

Е, тогава можем спокойно да спим.

Стойко бе поканил приятеля си Желязко на гости.

Двамата обиколиха дома заедно, а след това продължиха с традиционните си разговори, които провеждаха, когато бяха заедно.

– В последно време си мисля за това, – сподели Стойко, – колко лесно научаваме Божите обещания, но не оценяваме колко Бог е невероятен.

– Знаеш ли един ден го попитах. – Желязко се усмихна, – Защо не прави така, както действаше, когато за първи път имах връзка с Него?

– И какъв бе отговорът? – с нетърпение Стойко погледна приятеля си.

– Той ми каза, – поклати глава Желязко, – че все още постъпва по същия начин, но тъй като съм свикнал, не го забелязвам.

– Трябва да бъдем изумени, – подскочи радостно Стойко. – Изумени, че Исус умря за нас, че Светия Дух живее в нас, че Господ каза, че никога няма да ни изостави.

– Трябва да сме удивени, – продължи настървено Желязко, – че можем да отидем при Него по всяко време и да му представим нуждите си, болките си, желанията си, … Той ни чува и ни отговаря.

– Колкото повече разбираме и се удивляваме, че Светият Дух е с нас и в нас, толкова по-решителни ще бъдем да предприемем смели стъпки на вяра, – подчерта Стойко.

– Той прави нещо ново в живота ни, – възторжено възкликна Желязко.

– Това не означава, че можем да стоим безучастно, – свъси вежди Стойко.

– Е, да, – съгласи се Желязко, – често се самосъжаляваме, гледаме назад в миналото и мърморим за това, което нямаме.

– Ако Бог иска да използва някого, то нека да предложим себе си, – Стойко бе уверен в това.

Двамата бяха убедени и не се нуждаеха от допълнително увещание.