
Андрей бе само на тридесет и две години, а вече умираше.
Лекарите бяха открили агресивния рак рано и той беше успокоен:
– 90% от пациентите реагират на химиотерапия.
Той не се повлия.
Последва по-агресивна химиотерапия със 70% шанс за успех.
Тя не проработи.
След това той получи имунотерапия, която имаше 99% успех.
Той беше в 1% от пациентите.
Несъгласен с нищо, Андрей се мъчеше да види Божията доброта.
Винаги е бил учен:
– Бог никога не може да бъде поставян под въпрос.
– Виждах Божия суверенитет като разумен, всевишен и могъщ, – обясняваше той.
Един ден той разсъждаваше на глас.
– Начинът, по който Бог изразява Своя суверенитет, е чрез любов, – осъзна Андрей, – Божият суверенитет се вижда в това как Той ме превежда през бурите на живота.
Като се съсредоточи върху Божията любов, Андрей умря с мир.
Душата ни жадува за справедливост и свят без рак или преждевременна смърт.
Във времена на страдание се моля да се придържаме към Божията любов, която превъзхожда всяко знание и да познаем мира.



