
Концертът бе на открито. Когато започна Кремена усети една дъждовна капка на бузата си.
Тя погледна нагоре.
– О, не, – изтръпна Кремена. – Не и тези тъмни облаци. Доста платих за билета. Няма да си тръгна заради лошото време.
Край нея започнаха да се отварят чадъри. Една жена дори сложи найлонова торбичка за пазаруване върху косата си.
Чу се оглушителен гръм.
Изпълнителката каза по микрофона:
– Моля ви, скрийте се някъде.
Дъждът бе пороен.
Хората газеха в кални локви.
Всички се втурнаха към близката училищна спортна зала, бяха мокри, но се надяваха:
– Дано до половин час да спре.
Но дъждът дори не намали.
Когато все пак хората се осмелиха да излязат, видяха групата стегната и готова да тръгне.
Когато дойдат бурите на живота, къде можем да избягаме?
Скръбта, тревогата, болестта и объркването могат да ни направят страхливи и да ни накарат да търсим убежище.
В такива случаи се нуждаем от здрав подслон, който ще ни защити.
Бог е обещал да ни спаси и да бъде с нас в беда.
Когато имаме нужда от помощ, можем да призовем Неговото име и Той „ще ни отговори“.
Когато смелостта ни напусне, можем да се облегнем на Неговата сила.
Той е нашият подслон във всяка буря.



