Когато спасители от Виктория, Австралия, получили обаждане за ударено кенгуру от кола, веднага отишли на мястото на произшествието.

Безсърдечният шофьор успял да избяга, а самото животно за съжаление загинало. И когато спасителите вече мислели, че няма какво повече да направят там, Мелани Фрейзер забелязала малка ръчичка, която се подала от торбата на умрялото кенгуру.

Вътре се оказало съвсем малко телце, което по странен начин привлякло вниманието на хората, Мелани си казала:

– Колко страшно би станало, ако не бях забелязала малкото. То неминуемо щеше да бъде обречено на смърт.

Кенгурчето отвели в приюта, а после го предали на Кристина Гилмор, която се грижела за друго кенгурче останало без майка, което се казвало Нелсън.

Новият член на семейството нарекли Дейвън и Кристина се шегувала:

– Сега се чувствам като майка на две новородени синчета.

Въпреки, че Нелсън е по-голям от Дейвън, тяхната любяща „майка“ е уверена, че когато пораснат, добре ще се разбират.

Офицер от полицията пострадал при изпълнение на служебния си дълг.

Лейтенант Нгуен Туонг спрял шофьор на камион за превишена скорост. Той започнал да спори с офицера и проявил агресия. Когато Нгуен видял документите на нарушителят, той разбрал, че са фалшиви.

Злоумишленика скочил в кабината и се опитал да избяга, но смелият полицай се вкопчил в страничното огледало и увиснал на камиона. По такъв начин той не дал възможност на шофьора да избяга.

След около 400 метра от това изключително опасно пътуване нарушителят умишлено се блъснал в бетонна ограда и така се избавил от „досадното неудобство“.

За щастие Нгуен останал жив, но получил черепно мозъчна травма и фрактура на двата крака.

Сега постепенно се възстановява и се готви да пътува до Ханой за окончателна рехабилитация.

Що се отнася до нарушителят, който все пак хванали, той напълно признал вината си и помолил за снизхождение, уверявайки, че „не е знаел какво прави“.

В историята е известно, че римският император Калигула направил своя кон сенатор, въпреки, че повечето историци смятат, че тази информация не е достоверна.
Паралел с тази история може да се направят със случилото се през 20 век.
Румънският диктатор Николае Чеушеско толкова много боготворял, подареният му в Англия, лабрадор на име Корбу, че му присвоил чин полковник от армията.

Кучето возили в отделна лимузина със строго определен шофьор.

Хранели го със специални кучешки бисквити, които румънският посланик в Лондон купувал в местния супермаркет и ги изпращал в родината си с дипломатическата поща.

Жителите на град Хауден, Йоркшир, Англия, били шокирани, когато видели как 44 тонен камион минавал по пътя, много близо до фасадите на къщите.

Дейв Клоуз почувствал странна вибрация. Той проверил записа от външната камера и видял доста плашеща картина.

За щастие, никой от местните жители в момента не е бил на улицата. В противен случай всичко щеше да завърши доста трагично.

Независимо от това, че на другата страна на пътя стояли няколко паркирани автомобила, за шофьора на камиона имало достатъчно място за тази маневра, но не е ясно защо той е решил да постъпи така.

Дейв съобщил за инцидента в транспортната компания, на която принадлежал злополучния камион и небрежният шофьор е бил уволнен.

Дамян мечтаеше да пътешества. Тази негова мечта се бе зародила след като гледа един филм за чудесата на света. Сърцето му копнееше да посети тези и други по малко известни забележителности, но трябваше да мине доста време, докато се осъществи мечтата му.

Отдаде му се възможност да направи двегодишно околосветско пътешествие с каравана. По пътя му се наложи да остане няколко дена в пустинята Сахара.

Пътят през платото Ахагар беше много неравен, все едно караше по железопътна линия.

Два от амортисьорите му отказаха едновременно, а това нанесе поражения на шасито.

И Дамян зачака, нямаше какво друго да прави. Едва след три ден той видя да се задава микробус.

Когато видя Дамян, шофьорът спря и попита:

– Мога ли с нещо да ви помогна.

– Повредиха се два от амортисьорите ми, а това засегна сериозно шасито.

– Аз има в микробуса електрожен, но не мога да заварявам.

– И аз не умея, – каза обезсърчен Дамян.

– Лошото е, че и електроди нямам, – допълни шофьорът на микробуса.

Дамян бе отчаян, но в съзнанието си извика: „Господи, помогни ми“.

Изведнъж той си спомни за стоманената закачалка в багажника си. С това приспособление Дамян успя някак да завари шасито.

Благодари на шофьора на микробуса и потегли отново.

Настанил се отново зад кормилото, Дамян уверено подкара караваната си. Картини от случилото се произшествие се завъртяха в главата му и той започна да разсъждава на глас:

– Как друг шофьор бе навлязъл в пустинята  доста по-късно от мен, но се озова на мястото, където бях закъсал и то точно на време? Няма случайни неща.

Дамян не знаеше какво крие бъдещето му, нито какви кризи и трудности ще се изправят пред него, но  бе сигурен, че Бог винаги ще е с него.