Шофьор, който се намира зад волана повече от три часа през нощта, е толкова опасен, колкото и пияния. Това са установили британски изследователи.
Учени са провели експерименти, при които са установили, че ако шофьор кара три часа нощно време без почивка се държи като пиян зад волана.
Дори при шофиране два часа на тъмен път се нарушава концентрацията и реакциите на шофьора, все едно е пил по-голямо количество алкохол.
Изследвайки статистиката учените са установили, че една пета от авариите се дълажат на умора при шофьора, като една трета от тях са допуснали да задремат на волана.
Въз основа на изследванията учените са предложили двучасов лимит за каране през нощта и забрана за шофиране на нови шофьори по това време. Нещо подобно съществува вече в Австралия, Нова Зеландия и САЩ.
Съществуват и трудности. Служителите на пътните служби имат право да спрат такива шофьори, но нямат устройство, с което да установят степента на умора у човека.

Интересен инцидент се е случил скоро на една от скоростните автомагистрали в Унгария.
Шейсет и една годишният шофьор Жолт Наджи страдащ от лунатизъм, седнал зад волана на автомобила си, когато спял. Изминал около 50 километра по пътя и при това не предизвикал катастрофа. Просто, нощна разходка.
Смутителя на спокойствието се събудил едва, когато на прозореца на колата му почукал полицай.
По време на съня си, той успял да паркира колата на брега на езерото Балатон.
Автомобилисти вдигнали тревога и се обадили в полицията, когато видели в насрещното движение спящ шофьор по пижама зад волана. В същото време от роднините на лунатика било постъпило съобщение за изчезването му.
Дъщерята на Жолт е пояснила, че не може да се направи нищо със заболяването на баща й. Тя разказва, как са го затваряли в къщи, но той след като заспивал, намирал ключовете и излизал, при това така, както спял.

Спокойно, това не е в България, но си струва човек да се замисли върху случая.
Първият шофьор в света беше осъден на доживотен затвор за шофиране в нетрезво състояние. Може някой да каже, че тази присъда е твърде сурова, но нейната ефективност трудно ще се оспори.
Решението било взето от съд в Тексас срещу 52 – годишния Боб Стовал, който за десети път се изправя пред съда за шофиране в нетрезво състояние.
Присъдата на съда е категорично. Тъй като Стовал не е извлякъл съответни изводи от предишните си нарушения, то прокурора е настоял за тази развръзка на случая., защото бъдещото му поведение може да се превърне в реална заплаха за живота и здравето на другите участници в движението.
За да се защитят жителите на Тексас, небрежният, пиян шофьор е бил изпратен в затвора до края на живота си.

В САЩ светофарите ще обучават шофьорите да хващат „зелена светлина“. Министерството на транспорта в американския щат Мичиган на осем километров участък ще постави умни светофари. Става въпрос за светофари, които ще съветват шофьорите с каква скорост да се придвижат, така че през целия път да преминават на зелена светлина.
Умният светофар фиксира приближаващия се автомобил и му подава сигнал. Например: „Зеленият сигнал ще изгасне след 20 секунди“ или „Ако преминете на скорост 65 – 68 км/ч ще преминете през всички кръстовища само на зелена светлина“.
За да се получи това съобщение, в автомобила трябва да бъде монтиран съответен датчик.
В скоро време умните светофари ще заемат мястото си на още няколко трасета.
Благодарение на тази придобивка в Мичиган смятат, че ще се подобри пътната обстановка и ще се намали разхода на гориво..
Любопитно ми е, как ще бъдат приучени любителите на големите скорости в България. За тях даже ако светофара  им препречи пътя, едва ли ще намалят. Нима пътищата са място за кръвопролития? Дано съвестта и придобивки от подобен род влязат в хармония, с една единствена цел, опазването на човешкия живот.

Много шофьори  загубили доброто си зрение с напредване на възрастта, се отказват да сядат зад волана. Първо, заради своята безопасност, а след това и тази на другите участници в пътната мрежа. Да, но всяко правило си има изключение.
Гладис Флеймър от Пенсилвания скоро ще навърши 104 години. Въпреки преклонната си възраст, тя не се нуждае от чужда помощ. Живее сама и даже кара кола.
Фреймън  с гордост заявява: „След две седмици ще навърша 104 години. Много хора на моята възраст и дори по-млади не са в състояние да правят това, което правя аз“.
Гладис живее съвсем сама и е доволна от това, защото така може сама да вземе решение за всеки конкретен случай.
В същото време много си задават въпроса: „Дали е безопасно жена на нейната възраст да кара кола“? Трябва да се отбележи, че тя добре се справя с това. Забележете, тя е започнала да кара автомобил на 15 годишна възраст и продължава да го кара и днес.
Нямат предел човешките възможности. Всичко е въпрос на психика, самовнушение и желание без натрапчивия страх.