Даниел Басери от Баняра Калабра (Италия) е започнал да рисува от седем години и от тогава в живота му настъпил много щастлив период, изпълнен с творчество.

По- късно той се заинтересувал от карвинг – художествено изрязване на плодове и зеленчуци.

Това занятие му донесло слава. За своите 26 години два пъти е ставал световен шампион по карвинг.

Майсторът признава, че само да се докосне с ножа до плода и неговите ръце се превръщат в своеобразни инструменти, всецяло подчинени на неговото богато въображение.

Една от последните работи на Даниел е върху авокадо, което само за час е станало истински шедьовър.

Хитрост, която ще ви помогне да икономисате ценно време и да направите вашия кулинарен шедьовър още по-вкусен, а приготвянето му лесно.

Пържените картофи често се използват за вечеря в много семейства. Ако вашето семейство не прави изключение в това, пробвайте да икономисате време и растително масло, за да приготвите такива картофи на фурна.

Измийте картофите. Напръскайте ги с масло. Посолете и добавете подправки. 40 минути във фурната при 220 градуса и готово!

В разрезите можете да сложите пълнеж от свинска мас, масло или филийки топено сирене.

Това е селище, което в миналото е било място , където живеели работници от фабриките за текстилната промишленост.

Колонията е извън Барселона, в община Санта Колома.

Това е уникално място, което ни запознава с индустриалното минало на района. Тук посетителите могат да открият шедьоври на модернизма, по-точно истинското бижу на модедрнизма – криптата Гауди.

На това място можете да усетите спокойна и несмущавана атмосфера, да почуствате ритъма на някогашния живот.

Тук няма бързане и суматоха. Сякаш времето върви с друг муден  и забавен ход.

Представете си, ние сме заспали в картината галерия на нашия Бог. Небето е Неговото платно, а човека – Неговият шедьовър.

Погледнете, ние сме обградени от произведенията на великия Майстор. Талази вълни.Огнени залези …..

Човешката душа е като едно художествено студио. Ражда се любовта. Дар на благодатта. Около нас стават чудеса във въздушното царство. Те избухват като светлинки и от тяхното докосване се разкрива душата, променят се сърца.

Но ние се прозяваме и нищо не забелязваме. Потънали сме в дълбок сън.

Трудно се носи тежестта на вчерашния ден. Една голяма чанта напълнена с тревоги, реже рамото, на което сме я преметнали. Страхът от смъртта е готов да ни счупи гръбнака, а това ни отнема радостта. Много от нас я губят в неделя, дори в църквата да седят, добре изглеждащи и порядъчни. Стараят се да не заспят като са застанали на пръсти.

Какво губим? Ние не виждаме как Бог отваря небесата, за да послуша песните ни…..

Вдигаме ли взор към небето? Заставаме ли на пръсти, протягайки ръце нагоре?

Бог ни среща със Словото Си . Време е да отворим очи и да не влачим сандъка с проблемите си.

Защо заспиваме на неделната служба? Защото дълго се въртим в кревата премисляйки тревогите и разочарованията си.

Хайде да се избавим от това тежко бреме. Нека се хванем за Словото Му и всички ние отрудени и обременени да се успокоим.