Ако човек не пази добре равновесие при изпълнение на балансиращи номера ще се размаже на земята.
Ето няколко такива невероятни номера.
През 1553 г.холандският акробат балансирал на един крак върху ветропоказателя на катедралата „Св. Павел“ в Лондон, развявайки лента с дължина 4,6 метра. Какво ли не правят хората само и само да привлекат вниманието върху себе си?
През 1859 г. френския въжеиграч Жан Блонден преминал по въже над бушуващия Ниагарски водопад на 50 метра височина. Дори имал превръзка на очите си. Блонден прекосил водопада и на кокили. До тогава само се перчел.
През 1842 г. госпожица Кук предизвикала сензация в лондонския цирк. Като седяла на масата изпила чаша вино. И какво е чудното тук, това и аз го мога? Едва ли. Всичко било балансирано на тънка жица.
През 1995 г. Александър Бендиков от Беларус балансирал върху пирамида, построена от 880 монети.Тя бола обърната надолу и се крепяла върху ръба на една-едничка монета. Какво ли щеше да стане, ако на някому тогава са потрябвали дребни?
През 1996 г. американецът Брайън Бърг построил от карти къща на 100 етажи. Тя била висока 5,85 метра. Това станало в Копенхаген, Дания. Интересно нямало ли е по-интересна работа да върши от това?
През 1990 г. бразилецът Леонардо Енрике Басето карал велосипед на едно колело през невероятните 640 минути.
Удивително е кави предизвикателни и смъртоносни номера могат да направят хората, при условие, че всичко е балансирано.

Свечеряваше се, но слабичкият млад човек прокара пръсти през дългата си коса и продължи да чете. Той седеше в овощната градина и се опитваше да проумее как Луната обикаля около Земята.
Време бе за вечеря, но той нямаше желание да се прибере. Точно тогава нещо привлече вниманието му.
Тя дълго бе чакала да настъпи този миг. Чакала бе с месеци, потънала в мълчание. Първоначално не бе по-голяма от мъничка зелена пъпка. Сега бе станала яркочервена, с размерите на юмрук. Една жива топка вода,  със захари, горчиви семки и  обвивка като восък. Най- обикновена узряла ябълка.
Хладния ветрец докосна клоните и младежа потрепна. Въздъхна и неохотно затвори книгата.
Чу се едно тихо „пук“. Крехката дръжка държала ябълката за дървото се пречупи. Откъснатата ябълката полетя надолу. Изтърколи се през шумолящите листа и леко чукна младия човек по главата.
Той се почеса по главата и се взря в Луната. Тя блестеше като лъскава сребърна монета във вечерното небе.
–  А защо Луната не пада? – запита се той, докато разсеяно дъвчеше ябълката.
Младежът си спомни за „играта с ведрото“. Той мразеше тази игра, защото за нея се изискваше голяма сила. Ведро пълно с вода така трябваше да се завърти над главата, че да не падне нито една капка от него. Това беше много трудно за него, защото той бе много слабо и дребно момче.
– Може би това, което държи водата във ведрото, държи и Луната на мястото ѝ, – промърмори тихо младият човек.
Младежът хвърли огризката. В мрака се чу само едно жално „мяу“.
Той забрави за вечерята. и се запъти към стаята си. Предстоеше му да изчисли каква трябва да бъде силата на привличане, за да не полети ябълката към космоса. После поразсъждавайки на въпроса да определи колко бързо трябва да се движи Луната, за да не падне на земята.
Навярно сте познали нашият герой. Да, това бе Исак Нютон.

Във век, в който напълно се налага господството на компютрите, хората все по-рядко взимат в ръцете си обикновена писалка. Поради това броят на тези, които имат проблеми всеки път, когато искате да напишете нещо на хартия, се разраства всеки ден.
Жертви на всеобщата компютризация, са учещите се да пишат деца, старци, на които треперят ръцете и много други, които срещат трудности при среща с хартия и писалка. На тях навярно ще помогне вибриращата писалка, разработена от немската компания Lernstift.
Сензори в дръжката на писалката определят направлението и честотата на колебанията на ръката на пишещия човек и със своите вибрации ги гасят.
Почерк, може и да не стане калиграфски, но поне може да се разбере.
Ценността на вибриращата писалка не е само в това, че може да се пише разбрано и красиво, но и грамотно. Датчици сигнализират всеки път, когато потребителят допуска граматическа или друга грешка.
За целта разработчиците са въвели два режима: калиграфически, в който се отделя внимание на почерка и орфографически, когато писалката следи не за това как, а какво е написано.
Интересното е, че изобретателите на чудото писалка Фолк и Менди Волски започнали работа над нея, след като собствения им син започнал да се учи да пише.

Става въпрос за това как един човек може да замени цяла група.
Един музикант. Една стая отрупана с инструменти и апаратура. И един педал, с който музикантът записва и повтаря, произволно възпроизведения звук.
Ако всичко това се разбърка и се остави за няколко минути, ще излезе музика, която напълно може да се изпълнява от цяла група, но се изпълнява само от един човек.
Но по-добре вижте сами.

Разумният човек още от древни времена е строил пътища, за удобство при своето придвижване.
Какви ли не покрития са използвани за тези пътища: камък, дърво, пясък, кирпич, асфалт.
Но за автомобилните пътища в Европа може да се измисли нещо по-добро!
Съществува такъв проект Solar Roadways, при който всички пътища ще бъдат оборудвани със слънчеви панели, които ще образуват огромна мрежа от слънчеви електростанции.
Вдъхновители на тези идеи и тяхната разработка са американските инженери Скот и Джулия Брюсоу.
В този проект има големи плюсове.
Традиционните електростанции ще останат в миналото. Други ще осигуряват самоочистването си от снега и леда.
Пътните знаци ще станат интерактивни и управляеми. Надписите ще се осветяват и при необходимост ще се променят.
Ще настъпи ерата на електромобилите, които ще се зареждат от пътищата.