Телефонът силно иззвъня. Малко момченце взима слушалката и казва съвсем тихо:
– Ало.
– Баща ти в къщи ли е? – пита човекът в отсрещната слушалка, досетил се, че на телефонното позвъняване се е отзовало дете.
– Да!
– Моля те, извикай го!
– Не мога. Зает е, – продължи да говори детето с приглушен глас.
– А майка ти в къщи ли е?
– Да.
– Тогава извикай нея, – едва сдържайки нервите си, човекът отсреща се опитва да запази благия тон.
– Не мога, тя също е заета.
– Ясно, – явно вече се долавял гнева на непознатия. – А там има ли някой друг.
– Да, – усмихва се малчугана, – чичковци милиционери и пожарникари.
– Добре , извикай някой от тях!
– Не мога те също са заети.
– Боже мой, с какво се занимават всички там? – избухна човекът възмутен.
Детето със тих глас прошепва:
– Търсят ме.

Много сайтове за потвърждение на това, че вие сте реален човек, а не робот, ви предлагат да решите така наречената „капча“ – например, да разпознаете деформираните букви.
Сред възможностите за прилагане на тази система се отделя reCAPTCHA, където на потребителя се предлага да въведе две думи, които са взети от отсканирани книги.
Едната дума се чете лесно и именно по нея се прави проверката, втората дума е значително по-сложна. Освен това нейната точност не се анализира, тъй като тя не е разпозната от автоматичната система на сканиране.
Тези думи се предлагат на различни хора, а след това системата взема този вариант, които се представя най-често.
По такъв начин милиони потребители на Интернет помагат на компютрите да превръщат стари книги в цифров вид.

В Константинопол живеел човек, който обичал бедните. По улицата след него винаги вървел бедняци, а той не отказвал на никого.
Веднъж го попитали:
– Защо сте толкова милостив?
И той им разказал следното:
– Бях на 10 години. В църквата чух свещеника да казва, че даващите на бедните, дават в ръцете на Исус. Тогава не повярвах, но вървях и размишлявах. Изведнъж на пътя видях просяк в дрипи, а над него образа на Христос. Един човек подаде хляб на просещия. В този момент, Спасителят протегна ръка, прие хляба и благослови милостивия човек. И до сега виждам лицето на Христос над главата на просещия и с любов бързам да дам според възможностите си.

Живял някъде един човек. Той донесъл на един мъдрец камък и го помолил:
– Благослови този камък.
Мъдрецът взел камъка и го сложил на земята.
– Сега той е благословен, казал мъдрият човек, – защото е на своето място. Когато се намира в ръката ти, камъкът е неустойчив. Той зависи от теб за времето, когато си го държал. Нека сега да лежи на земята и да заеме мястото си. Така ще бъде спокоен и независим. Сега благославям теб и душата ти!
Човек може да благославя, но Божието благословение е по-силно. Човек благославя, но и сквернослови.

Тази дума сме я наследили от литовците. Под „подъл“ човек те разбирали индивид с долен произход.
През XVIII век словосъчетанието „подли хора“ е официален термин. В държавните документи с този израз за обозначавали „нередовните“ граждани. Такива, които не принадлежат на основния състав от населението.
По правило те били черноработници, преселници от провинцията, неквалифицирана работна ръка, които живеели в града полулегално.
Едва в края на XVIII век думата „подлец“ е добила друго значение.
Днес я употребяваме в смисъл на мръсник, негодник, измамник, злодей, престъпник, човек, който е нетърпим за околните.