Кое можем да наречем сценарий на живот ни?
За сценарий на живота можем да считаме това, което човек „още в детството си планира да извърши в бъдеще“.
Тъй като малкото дете не е в състояние да подреди приоритетите си, то неговите планове се раждат под влияние на родителите му. А те често оформят детето си по свой образ и подобие. Момичетата наблюдават майките си, попиват привичките им, стилът и начина на общуването им, и буквално ги копират.
За момчетата, такъв пример на подражание е бащата. Е разбира се и родителските гени, които също влияят на пътя на индивида.
Това означава ли, че от нас в живота практически нищо не зависи и ние всички сме заложници на някакъв натрапен сценарий?
Нашият живот може да се раздели на няколко психологични етапа.
До пет години ние изпитваме доверие към това което ни обкръжава, живеем интуитивно. До десет години сме влюбени във възрастните. Струва ни се, че те са всемогъщи и знаят абсолютно всичко. Те за нас са съвършенни, образец на мярка за добро и лошо, безпорен авторитет и идеал. Тук се случват понякога и трагични ситуации, когато родителите налагат своите правила на детето, които са му чужди относно разбирането му на света. На 12 години вече сме разочаровани от възрастните, до 14 години преживяваме самотата и имаме чувството, че никой не ни разбира, а след това критикуваме принципите и насоките на нашето наследство и започваме да ги проверяваме.
Често се случва да спрем на етапа създаване на семейство и спираме да се развиваме като личности, тогава копираме и наследяваме родителския сценарий.
Как можем да изменим сценария?
По-добре късно, отколкото никога. Само желанието да изпълним несбъднатите си мечти, ни карат да осъществим своите планове. Именно своите, а не тези, които са предписани за нас по наследство.

Днес, хората се събират, за да празнуват първите най-ярки моменти от Новата година.
За хиляди други хора този ден ще е най-трудния в живота им. За тях Нова година е едно нежелано напомняне за самотата им или загуба на близък човек. Тя ще бъде отбелязана от тези хора като начало на още една година  без радост.
А как стоят нещата при вас?
Можете да изглежда напълно щастливи. Можете да се усмихвате и да поздравявате, както и всички останали, но вътре  в себе си, да сте наранени. Възможно е да сте разочаровани. Може дори да чувствате, че повече не може да продължите да живеете така занапред.
Ако е така, за това има лек. Можете да започнете живота си отново и първия ден на Новата година да стане един от най-радостните дни в живота ви.
Колко пъти сте си казвали: „Ако можех да започна всичко от начало, щях да направя нещата по друг начин“. И това не е неизпълнима мечта. Исус Христос я направи възможна. Той е приготвил подарък за теб. Платил е цената за всичките ни грехове, като е приел наказанието вместо нас.
За това дойде на земята, за да можеш да започнеш всичко отново.
Навярно ще погледнеш назад към живота си и ще кажеш:
– Но аз съм правил толкова ужасни грешки. Постъпвал съм подло…
Няма значение. Исус плати за всичко. Приеми Неговия дар!

Нова годината година вече чука на вратата. Очаква ни празнична атмосфера, ядене и пиене.
За да посрещнете Новата година добре се наспете. Ако започнете празника уморени или в лошо настроение, алкохолът много бързо ще спечели битката.
Преди да седнете на масата с приятели изпийте сурово яйце или лъжица олио, това забавя усвояването на алкохола. Не забравяйте преди партито да се нахраните, при пълен стомах удърът на алкохола е по-мек и не е толкова сериозен. Така на празника ще можете правилно да оцените обстановката. Сладкишите и млечните продукти, обгръщат стените на стомаха и червата и алкохолът по-бавно прониква в кръвта.
На празненството най-важното е да не се смесват напитките. Избягвайте шампанско и бира. Газираните напитки много бързо се абсорбират в кръвта и влошават ситуацията.
Идеалния вариант е да пиете една и съща напитка и здраво да се храните.
Ако се окаже, че тази чаша, която сте изпили е била излишна за вас, т.е. чувствате се, че „плавате“, по-добре изпийте малко лимонов сок. Аскорбиновата киселина блокира токсините и ще ви помогне да дойдете на себе си.
Съществуват и отрезвяващи коктейли. Такъв е следния, който се прави от 30 мл коняк, 2 капки табаско – американска марка лют сос, правен от чушките табаско, 2-3 мл лимонов сок и един жълтък. Това ще ви помогне да избегнете махмурлука и да се чувствате на другия ден по-добре. Но не очаквайте, че от него ще изтрезнее мъртво пиян човек.

Остава още малко до Нова година. Успяхте ли да напишете списък с желанията си?
Не се плашете, че са много! Е, вярно е, че не всички се сбъдват, но това не трябва да ни спира да отбележим желанията си, въпреки „гадната“ статистика.
А, ето я и нея. Статистика на сбъднатите желания:
Сбъднати мечтите 0,00000000000000001%
При изпълнение на задачите, които си си поставил, мечтите се сбъдват 80%
Списък с желания се сбъдват 0.5%
Целите не се сбъдват, цели се постигат.
А ето ви и закон № 1 на дядо Мраз:
Ако едно желание не е записано, то си остава мечта.
Може би затова децата му пишат, колко просто, нали?
Списъкът с желания е зло, защото, ако не се превърне в желани задачи за постигане на целите, а се окачат на други с прибавка „искам“…. се превръща в обида за самия човек.
Който много иска, а нищо не прави, даже го мързи да си го запише, от какво ще се обижда тогава?

През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.