В Швеция са намерили напълно бял лос. Рядкото животно е заснето на видеоклип от местно население в провинция Вермланд в западната част на страната.

Според шведски изследователи в района са наблюдавани бели лосове.  Попадналият в кадър лос не е албинос. Той има бяла кожа, но очите не му са червени.

Учените предполагат, че животното има някакъв пигментен дефект. Според изследователите най-вероятно този случай е проява на пайебалдизъм.

Белият лос вече е станал местна забележителност. Много жители и туристи целенасочено отиват в гората, за да търсят рядкото животно.

В началото на лятото са видели в Норвегия два напълно бели лосове. Експертите все още не могат да кажат, дали са били албиноси.

През последните 157 години часовникът на „Биг Бен“ редовно звъни на всеки четвърт час и отдавна е неразделна част от градската атмосфера.

За цялата си история „Биг Бен“ е замлъквал само три пъти: по време на Първата световна война; през 1965 г. по време на погребението на Уинстън Чърчил и през 2013 г.  и изпращайки в последното пътуване „Желязната лейди“ Маргарет Тачър.

През следващите няколко години жителите и гостите на Лондон няма да могат да се насладят на една от най-великолепните гледки на британската столица. Известната кула на Уестминстърския дворец, по-известен като Биг Бен, ще бъде затворена за дълго поради възстановяване.

Работата засяга не само самата кула, но и нейния световно известен часовник. По-специално, напълно ще се възстановяват всичките четири циферблата и механизмът за звънене, състоящ се от една голяма звънец (нарича се Биг Бен) и няколко малки.

Часовникът не се планира да спре, циферблатите ще затворят един по един, но гласовете им лондончани няма да чуят до края на реставрирането, т.е. до 2021 г.

Срещу толкова дълго мълчание, символ на столицата били дори членове на Британския парламент, начело с министър-председателя, Тереза Мей, но те са били принудени да се съглася с аргументите на реставраторите.

Така че, през следващите четири години, лондончани ще трябва сами да следят за времето и да си спомнят мелодичния звук на камбаните от Биг Бен.

Между другото, часовниковата кула на двореца Уестминстър от 2012 г. насам официално се нарича „Кулата на Елизабет“ в чест на сегашната жива кралица.

Естер Чу е американска лекарка с азиатски произход. Тя работи в „Бърза помощ“ повече от 10 години. Няколко пъти в годината среща отказ от пациенти да ги обслужи поради расови предразсъдъци.

Чу работи в Орегон. Тя казва, че в щата има много бели националисти, кито не искат да приемат помощ от азиатска лекарка.

Обичайните разговори преминават по следния начин.

– Разбирам гледната ви точка, но аз съм учила в елитни институции и съм практикувала много години.

– Не, по-добре е да си вървя или да отида при друг лекар.

– Вие можете да се откажете от моята помощ, но аз си оставам квалифициран специалист за вас. Имате алтернатива, да ви обслужи стажант.

– Добре, нека е стажанта, той поне е бял.

Чу много пъти е преживявала периоди на неверие, срам и гняв и въпреки всичко тя „проявява състрадание и продължава да работи“.

Това не е единственият случай. Пациентските предразсъдъци към лекарите са толкова разпространени, че много медицински специалисти ги смятат като част от всекидневната си работа.

По време на работата по музиката към трагедията „Егмонт“ Бетовен често се срещал с Гьоте. Двама велики мъже бавно се разхождаха по алеите на виенския парк и водели своите не забързани беседи. Много от минаващите им се кланяли.

По това време Гьоте заемал висок държавен пост. Той бил привикнал с раболепното внимание на подчинените си. За това всички поклони приемал за своя сметка. Отговарял им с леко повдигане на шапката си.

Изморен от това поетът се оплакал на композитора:

– Отегчен съм от всички тези безкрайни поклони!

– Ваше превъзходителство, не се ядосвайте – каза Бетовен с олимпийско спокойствие. – Може би част от тях са и за мен.

Американски изследователи са публикували данни за своя експеримент.

Същността му е следната: от инфектирани чернодробни клетки с хепатит В извлекли ген и го вмъкнали в картофена ДНК верига. Освен това грудките на растението станали храна за експерименталните мишки.

При изследване на кръвта на последните, в нея били открити антитела срещу хепатит B. Това показва, че мишките са развили имунитет към това заболяване.

Експериментът е признат за успешен, но все още не е приключил. В бъдеще се планира да се установи връзката между количеството имплантиран протеин и силата на имунния отговор.

Навярно имунитетът ще бъде по-мощен и дълготраен при увеличаване на количествата вирусен материал.

Получените данни дават възможност да се създаде хранителна картофена ваксина против такова заболяване, като хепатит В с вирусна природа.

Това ще бъде важна стъпка в борбата срещу болестта, която в някои части на света се е превърнала в епидемия.