Учени са установили, че кучета познават лицето на собственика си на снимка.
Финландски учени провели експеримент, в който те наблюдавали не само поведението на кучетата, но също така и движението на очите им. Установило се, че „приятелите на човека“ отличават на снимка познатите хора. Освен това, домашните питомци концентрират погледа си върху очите на познатия човек или своя собственик, запечатани на снимката.
По-рано беше установено, че кучетата могат да различават цветове и дори нюанси на яркост, противно на мита за черно- бялото зрение.
През октомври тази година, американски експерти са направили класация на най-интелигентните кучета, в които влезли 10 породи. Най-умната порода се е оказала бордер коли. Кинолозите признават, че тя е най-съобразителната, най-работоспособната и най-активната. Притежава невероятна интуиция. В тази класация са влезли немската овчарка, бладхаунд, бигъл, лабрадор ретривър, нюфаундленд, белгийска овчарка, сибирското хъски и австралийската овчарка.

Всяка пъпка се разтваря, когато настане времето й.
Не я насилвайте да стане цвят.
Не огъвайте венчелишчетата.
Те са много нежни. Ще ги нараните.
Почакайте!
Те ще се разтворят сами.
И тогава ще бъдете във възторг.
…..
И ще сте готови да приветствате красивото създание.
Щастие е, да виждаш как израства и разцъфтява неповторимото!

Обслужващите Ижевския зоопарк били принудени да научат няколко фрази на немски, за да общуват с мандрилите, докарани от Германия.
Необходимостта от изучаване на няколко немски фрази възникнал, когато се разбрало, че животните не реагират на команди подадени на руски език.
Сега с мандрилите общуват на „родния“ им език, когато идват да ги хранят или да почистват клетката им. В речника от немски изрази влизат ласкави думи и похвали.
По-рано в зоопарка не се е стигало до общение с животни на чужди езици.
Маймуните били докарани в Ижевск по програмата за обмен на животни между зоопарковете в света. Срещу маймуните в Германия са получили атлантически морж. Мандрилите ще се върнат в родината си след две години. Дали за това време ще започнат да разбират руски команди, не се знае.
Мандрилата е доста голям примат. Мъжките достигат ръст до 1 метър и тежат от 20 до 50 килограма. Отличителна черта на мандрилите е костната бразда по дължината на носа, оцветена в син цвят. Също така, тези маймуни могат да бъдат разпознати  и по брада с ярък лимонен цвят.

Охтоподите, сепиите и другите им роднини имат рядко удивителни приспособления, но нищо по-поразително няма от кожата им.
Повечето от нас знаят, че тези същества могат да променят мигновено окраската си, за да се слеят с околната среда. Те могат не само да изменят цвета на кожата си, но също да имитират текстурите и рисунките върху нея.
Никои други създания на земята не могат да се похвалят с такава изключителна способност, да играят на криеница с околните. Те буквално изчезва, слива се с фона и учените нямат ни най-малка представа за това, как  го правят. Естествено, учените са успели да разкрият тайната на основните процеси за това как те физически променят цвята и формата, но това не е всичко.
Основният въпрос е как главоноги получите подробна информация за тяхната околна среда, за да се слеят с нея. Особено като се има предвид факта, че те не могат да различават цветовете.
Едно ново проучване е довело до откриването на забележителен факт. Главоноги вероятно виждат с кожата си!
Опсин е белтък, използван за фоторецепции, той се намира при тези, които имат очи. От крави и плодови мухи до медузи и хората – всички ние виждаме благодарение на опсин. В очите на сепията опсин, разбира се, също има, но такъв е намерен и в кожата.
Притежаването на светлочувствителни клетки в тялото може да обясни начина, по който тези същества се сливат с околната среда. Ако те могат да видите всичко, което ги заобикаля, те могат лесно да имитират шарките и цветовете.
И без значение колко невероятно изглежда сепиите, те не са единствените същества, които могат да видят с цялото си тяло. Морски таралежи също имат тази способност. Някои учени смятат, че морските таралежи могат да възприемат изображения с фоточувствителен опсин, покриващи телата им, въпреки че те практически нямат мозък.

Един ден по време на пътуване от Глазгоу до Единбург, Санки забелязал във вестника непознато стихотворение за деветдесет и девет овце. Той го прочел на Муди и го изрязал от вестника, като го прикрепил към книжата си.
На другия ден Муди проповядвал на тема „За добрия пастир“. В края на проповедта помолил Санки  да изпее песента „За пастира и овцете“. Санки не знаел такава песен. Какво трябвало да прави тогава?
Изведнъж му се счуло:
– Изпей песента, която ти изряза от вестника във влака.
„Това е невъзможно, тя няма мелодия“ – помислил си той.
Но гласът повторил:
– Изпей песента, която ти изряза от вестника във влака.
С вълнение поставил вестникарската изрезката пред себе си на органа и помоли Бог да му помогне.
Той докоснал с ръце клавишите. Прозвучал първият акорд и …. запял. Нота след нота, започнала да се излива чудна мелодия. Вълната от молитва и благословение преминала през редиците на тези, които присъстват на службата. Муди се просълзил. Той пристъпил към органа, видял изрезката от вестник и след края на песента попитал:
– Санки, от къде взе тази песен? До сега нито веднъж не съм я чувал.
Санки му казал:
– Това са думите, които четохме във влака, когато пътувахме.
Така се родила нова християнска песен.
Християнското хваление е цвета на молитвата. Това е молитва на тържествуващата  църква. Славословието излизащо от благодатно сърце е като тамян, който отива пред Божия престол.