Картофи са почти като хляба, сега те се считат за почти незаменим продукт за всяка маса. Историята на  тяхното пътуване из Европа е наистина интересна и сложна.
В Южна Америка, индианците наричали този корен баща. Ние го наричат ​​“картофа“. Tази дума е модификация от италианската „tartyufel“, което означава „гъба на трюфел“.
Сега много харесваме ястия, направени от този прекрасен земен орех, както са го наричали по-рано. Въпреки това, в края на 16 до началото на 18 век, европейците са се страхували да се хрaнят с картофи. Видът им на мнозина не се харесвал. Хората не одобрявали мириса и странните цветове на растениието.
Като цяло от този индийски продукт сега се подготвят голямо разнообразие от ястия, от него са успели да получат нишесте, вино, масло и т.н. Скоро се беше изострил дебата за определяне на това, кой е донесъл картофите в Европа. Някои вярват, че това е мореплавателят Франсис Дрейк, други, че с този кореноплод е запознал европейците Валтер Ромеф, но по-често първенство се дава на монаха Нердон Кордан.
Хранителните картофи  често са спасявали хората от глад, който периодично е преследвал хора в Европа. Но яденето на картофи, така упорито и дори може да се каже насилствено се натрапвало, че плашело хората в много страни.
Някои консерватори разпространявали много слухове за картофите. Например, че тези, които ги ядат, непремено ще отидат в ада, защото този корени са израстнали на гроба на разпуснатата дъщеря на митичен цар.
Пържените картофи запонали масово да се ядат само след като били опитани от френския крал. Постепенно хората придобили вкус към яденето на картофи, така че сега трудно можеш да ги откажеш от тях.

Учени от  Харвардското медицинско училище в Бостън са показали, че газ без цвят и мирис помага да се забравят лошите спомени.
Използвайки ксенон, изследователи „изтрили“ ужасните спомени на мишки и предполагат, че може да се използва за лечение на пост-травматично стресово разстройство при хората. Методът се основава на използването на неврологичния процес, известен като „обратен печат.“ Експериментите са показали, че при мишки, процесът на повторно уплътняване може да бъде частично блокиран от ксенон.
Първоначално екипът на Едуард Мелони научил мишки да се боят от звука, използвайки електрически ток. След това изследователите включвали страшен звук и давали на гризачите малка доза на ксенон в рамките на час. Оказало се, че мишките, които са получили газа са се плашили по-малко от техните „колеги“ в контролната група. Мелони е заявил: „Това е като, когато животните вече не помнят страха от тези сигнали.“
Ксенона действа върху рецепторите NMDA, участващи във формирането на паметта и обратнoто уплътняване. Според Мелони: «За разлика от другите препарати или лекарства, които могат да блокират NMDA рецепторите, свързани с паметта, ксенон действа много бързо.“

Прясното филе има равномерно блед розов цвят. Повърхността му трябва да е суха.
Избирайте парчета със средна големина, с равни краища, без кръвоизливи и мускулни разкъсвания.
Твърде големите късове свидетелствуват за хормонални добавки при храненето на животните или обработката им в саламура, за да се увеличи теглото им.

Виещото се растение Boquila, което може да се срещне в тропическите гори на Чили се протяга до стъблата на другите храсти и притежава уникалната способност да имитира чуждите листа.
На едно и също растение от този вид могат да израснат листа с различен цвят и размер. Те зависят от формата, големината и цвета на листата, които имат околните растения.
Boquila може съвсем точно да ги копира и това ѝ се отдава три пъти от четири възможни случая.
За сега не се знае, защо на растението му са необходими такива способности и как точно става тази множествена мимикрия.
Възможно е, това да помага на растението да излъчва химически сигнали или пък е замесено в хоризонталното пренасяне на гени.

Испанският физик и инженер Мануел Линарес е създал сладолед хамелеон, който сменя цвета си, според количеството изядено от него.
Докато се яде сладоледът сменя цвета си от син до розов, а после става виолетов.
Линарес твърдял, че съставът на сладолед съдържа само натурални съставки.
Десертът променя цвета си, когато си взаимодейства с човешката слюнка   в следствие на температурните промени. За разработката на това лакомство отишла една седмица. По вкус сладоледът напомня на смес от различни плодове.
Мануел Линарес не е първият, който е решил да поекспериментира със сладоледите.
Британският сладкар Хари Чарли Франсис е автор на няколко необичайни вида от този десерт: светещи, съдържащи Viagra и течен азот.