Древните гърци вярвали, че боговете са безсмъртни, заради амброзия, която се състояла от мед, мляко и нектар.
Пчеларството е възникнало от „северните “ пчели. За да оцелеят в студа, те е трябвало да се запасят с храна. За това пък африканските медоносни пчели, не отделят мед в запас, защото там няма зима и такива не са им нужни.
Днес лидер за доставка на мед е Китай, който е известен с мед от елда.
В Древен Египед меда заменял парите, римляните също обменяли товар срещу мед. По стари записки славяните, освен животни и пари, се разплащали с мед.
Медът рядко е алерген, но може да бъде и токсичен, ако пчелите събират нектар от отровни растения.

Те са полезни при бъбречно каменни заболявания. от семките на динята се получава масло.
В народната медицина семките от диня се тълчат в хаванче и се използват против глисти.
Това средство е ефектно при маточни кръвотечения.
В семките на динята се съдържат ненаситени мастни киселини, като олеинова, линолова, които са полезни не само като храна, но и имат лечебни свойства.
Предотвратяват утаяването на холестерола по стените на кръвоносните съдове, укрепват имунната система и възпрепядстват появата на рак на гърдата.

Слънчогледът има апетитовъзбуждащо, темературопонижаващо и омекчаващо лигавиците действие. Прилага се при стомашно-чревни заболяваня.
Установено е и неговото имуностимулиращо, бактерицидно и бактериостатично действие.
Препоръчва се при болки в стомаха и червата, ревматизъм, грип, като противоотрова при въздействие с тежки и радиоактивни метали, особено кобалт и стронций.
В Българската народна медицина се използва при малария, епилепсия, задух, белодробни възпаления, кръвен наплив в главата, нервна възбуда и други, а външно — за поддържане русия цвят на косата. Листата понякога се прилагат за компреси при младежки пъпки и за бани при хемороиди, а отвара от корените се пие за пречистване на черния дроб и бъбреците.
Семената се прилагат широко за храна. Те подобряват кръвообращението и хормоналната дейност, припоръчват се при кожни проблеми, кисти и други.
Слънчогледовото масло, получено от семената, се употребява за храна, накисване на билки и за масажи.
Умерената употреба и на слънчогледа като натуралната храна  обикновено е безпроблемно. При рафинирането и особено при запържването на олиото се губят повечето от негови полезни свойства и то може дори да се превърне във фактор за генерирането на сърдечносъдови, жлъчночернодробни и туморни заболявания.
Ето и някои от начините, чрез които може да се използва слънчогледа.
Две чаени лъжички от цветовете на слънчогледа се поставят в 350 мл. кипнала вода. Вари се 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
От цветните кошнички се прави спиртен извлек. В 50% етилов алкохол или чиста силна ракия, който се прилага при трески и ставни болести – по 1-2 чаени лъжички на ден. Споменатата запарка се прилага и външно.
Семената се дозират според необходимостта на съответния организъм от съдържащите се в тях вещества, обикновено по 1-2 супени лъжици на ден, най-добре в покълнало състояние.
Цветовете на слънчогледът съдържат солантова киселина, флавонов гликозид, кверцимеретрин, ксантофил, бетаин, холин, антоцианин, кверцетин, органични соли и фитохормони.
В слънчогледовото семе се съдържат много мазнини, главно полиненаситени, ценни белтъци, много минерали като калий, фосфор, желязо, цинк и други, витамин Е и витамини от В-група, фитостероли и други.
Растението се засява из цяла България и в повечето страни по света, но произхожда от Мексико.

Оцетът е един един от най-древните продукти наравно с виното, за производството на който се използват полезните свойства на бактериите, за които тогава нищо не се е знаело.
Най-ранното споменаване на оцета е в историята на древния Вавилон. Вавилонците правели оцет палмово вино.
Оцетът се използва не само като подправка в храната, но и за хигиенно медицински цели. В бита неговите приложения ставят все повече и повече.
Например, знаете ли как да избавите от мравки дома си?
Ако мравките не искат да оставят намира дома ви, можете да объркате следите на тези досадни насекоми много просто.
В пулвелизатор разтворете вода и оцет в равни количества. Напръскайте мястото, от където се появяват мравките.
Оцетът ще изтрие следите на шест краките нашественици и ще ги обърка, което гарантира, че те повече няма да се върнат.

Вера пъхна ключа, когато вратата на отсрещния апартамент се открехна.
– Вера?
Сърцето на Вера се сви. Като че ли тази вечер всичко вървеше наопаки. Госпожа Димитрова, съседката ѝ, често проявяше неутолим интерес към живота ѝ.
– Пристигнаха дрехите ти от химическото чистене, – каза жената. – Ей сега ще ти ги донеса.
– Благодаря, – каза Вера и отвари вратата.
На изтривалката имаше  купчина рекламни материали. Вера ги подритна и те се разпиляха в коридора.
– Ще ги занеса за рециклиране веднага, щом ми остане някакво време, – промърмори на себе си Вера.
Съседката бе застанала до Вера, стискайки в ръка опакованите в найлон блузи.
– Вие, младите, сте толкова заети! – зацъка възрастната жена.
– Много ви благодаря, – посегна към дрехите Вера.
Съседката нахално се напъха вътре в апартамента.
– Извинявайте, доста е разхвърляно, – каза Вера. – Все се каня да въведа някакъв ред …
Вера побутна жената към кухнята, за да не види натрупаните опаковки от храна, които ѝ доставяха по телефона.
В кухнята бе оставена купчина стари опаковки и пакети, а на тях бе бодната бележка от новата ѝ чистачката.
„Скъпа Вера, всичката ти храна е с изтекъл срок на годност. Да я изхвърля ли? Имаш ли препарати за почистване? Потърсих, но не успях да намеря такива. Не изхвърлих кутиите от китайска храна, ако трябва да го направя кажи ми. Елена.“
Съседката също прочете бележката. Миналия месец ѝ изнесе лекция, че трябва само да сложи малко зеленчуци в тенджерата и да ги кипне, става за не повече от десетина минути.
Може и да беше права. Вера никога не бе готвила.
– Много благодаря. – Вера бързо изтласка възрастната жена към вратата. – Много сте мила.
– Пак заповядай, – тя погледна с дребните си очички Вера. – Не ми се иска да се меся, миличка, но защо сама не си переш памучните блузи. Така ще спестиш много пари.
Вера я погледна недоумяващо:  „Нали ако ги пера, ще се наложи да ги суша. А после трябва и да ги гладя“ – едва не изкрещя в лицето ѝ.
– Освен това на едната ѝ липсва копче, – добави жената.
– Добре, – съгласи се Вера. – Вижте … това не е проблем.
– Можеш и сама да си зашиеш копчето, миличка! – заяви шокирана госпожа Димитрова.  – Няма да ти отнеме повече от две минути. Сигурно имаш резервно копче, игли и конци.
– Нямам игли и конци, – обясни Вера възможно най-любезно. – Не мога да шия.
– Поне едно копче можеш да зашиеш! – възкликна жената.
– Не, не мога, – отвърна Вера, стресната от изражението й. – Това не е проблем. Ще си купя нова.
Госпожа Димитрова бе ужасена.
– Наистина ли не можеш да зашиеш едно копче? Майка ти никога ли не те е учила?
– Ами …. не. Не ме е научила.
– По мое време, – заклати глава госпожа Димитрова, – всички образовани момичета ги учеха как да шият копчета, да замрежват чорапи, ….
Всички тези неща абсолютно нищо не говореха на Вера.
– По мое време …. вече не ни учеха на такива неща, – отвърна любезно Вера. – Учеха ни как да се подготвяме за изпитите, да си изберем добра кариера, да имаме мнение и как да използваме мозъците си.
Госпожа Димитрова я изгледа продължително.
– Жалко, – заяви накрая тя.
Вера се опитваше да запази спокойствие, но напрежението, натрупало се през целия ден, заплашваше да избухне. Тя бе работила часове наред. Чувстваше се уморена до смърт, беше гладна, а тази бабка ѝ разправя как се шиело копче.
– Не е никак жалко, – отвърна напрегнато Вера.
– Това си е твоя работа, миличка, – съгласи се миролюбиво госпожа Димитрова и се отправи към апартамента си.
Това подпали Вера.
– И защо да е жалко? – попита тя и излезе след съседката. – Защо? Може и да не съм в състояние да зашия копче, но мога да направя фантастичен отчет и да спестя на фирмата трийсет милиона долара. Това мога да направя.
Госпожа Димитрова я наблюдаваше от вратата. В погледа й се чете още повече съжаление от преди.
– Жалко, – повтори тя, сякаш не бе чула и дума от казаното. – Лека нощ, миличка, – тя затвори вратата, а Вера въздъхна отчаяно.
– Вие чували ли сте някога за феминизъм? – кресна пред вратата ѝ Вера.
Отговор нямаше.