Архив за етикет: хищник

Овце ще изпращат SMS

indexПредприемчиви фермери са намерили интересно приложение на мобилните връзки. Те ще защитават своите стада от атаките на хищници със специални нашийници. Швейцарски биолози са разработили за домашните животни датчик, който да отчита сърдечния им ритъм.

Работата е там, че когато овцете са нападнати, техния пулс се увеличава от 70 до 200-225 удара в минута. Електрониката  може да улови такива изменения и да отправи SMS до овчаря.

Но това не е всичко, в нашийника е вграден репелент, който прогонва вълците. По този начин овцата ще бъде защитена от нападение.

При проведените опити се е оказало, че не на всяка овца е нужно да се поставя устройство, достатъчно е да имат такова само десетина от тях.

Такава разработка ще бъде полезна за малко стопанство. Цената на електронните устройства с модем е много по-ниска, от тази на обучените кучета пазачи.

Подобна техника е използвана в Кения. Само че там са слагали нашийници на лъвове, за да проследяват тяхното движение.

Дори и мечките го уважаваха

originalКучето на име Боцман се появи в метеорологична станция на Белия остров в Карско море, преди няколко години.

Кучето се бе родило на палубата на ледоразбивача, който доставяше  нужните материали на метеорологичната станция.

Животното се хареса на полярниците и изследователите решиха то да остане при тях.

Закалено от Арктика, кучето стана много храбро и сега пази полярниците от белите мечки, които много често приближават до метеорологичната станция.

Често на острова времето е много лошо, бушува виелица. Хората и мечките при тези обстоятелства могат и да не се видят, но Боцман винаги усеща хищниците.

Белите мечки независимо от това, че могат с един удар на лапата си да убият кучето, не го закачат, даже проявяват към него уважение.

Изчезнала порода кучета

originalЗащо някои породи кучета изчезват?

Едни породи се кръстосват с други и в резултат се получават кучета, които са подходящи за определени задачи или са модни.

Много от тях са унищожени от хищници, но най-вече от човека. В много случаи тези, които ги размножават губят интерес към една или друга порода и дадения вид изчезва.

Днес ще ви запозная с породата кучета кури, която вече не съществува.

През 14-ти век в Нова Зеландия са завъдили кури. Вероятно те са дошли от Полинезия.

Говори се, че тези кучета обожавали жените на народа маори, но други хора не харесвали.

– Това бяха много коварни кучета, които често ни хапеха, – пише французина Жюлиен Мари Крозе, който бил в Нова Зеландия с една експедиция през 1771 г.

Този вид кучета са били описани като не красиви и с лошо обоняние. Породата изгубила популярността си и изчезнала.

Усмихнатия паяк

Theridion-grallator-150x150Паяците от вида Theridion grallator, обитаващи само на Хаваите, имат невероятна окраска на тялото, наподобяваща усмихнато човешко лице.

Освен това, всяко оцветяване за различните индивиди е уникален.

Учените дълго са спорила, защо на тези паяци им е необходима такава окраска.

Според най-разпространената версия, „усмивката“ помага на Theridion grallator да обърка и изплаши хищници, например като птиците.

Поради малкия размер и живот под падналите листа, птици и други хищници едва ли биха забелязали тази рисунка върху коремчето на паяците. За това загадката с „усмивката“ все още не е решена.

Усмихнатият паяк е символ на дивата природа в Хаваите, но за съжаления този вид е застрашен от изчезване. Причина за това е човешката намеса в дивата природа на тези острови.

Внасянето на нови животни и растения по тези места е основната причина за изчезване на усмихнатия паяк.

Защо предпочитат нея

imagesКогато Кремена за първи път дойде в гълъбарника, тя бе оглушена от писуканията на множеството птици събрани на едно място, но после свикна с шума и това не ѝ правеше впечатление. Тя много се привърза към гълъбите и когато имаше малко свободно време, го прекарваше сред тях.

Ако някоя от птиците се разболееше, Кремена я отнасяше у дома си и я лекуваше. Тя я слагаше до леглото си. Слушаше гукането ѝ и намираше утеха в песента ѝ.

Само в тези нощи не сънувах кошмари, които  ѝ напомняха за страшното ѝ минало.

При тях дойде да помага Йоана. Тя беше дъщеря на убиец, а брат ѝ сега беше в армията. Първоначално Кремена я прие резервирано, заради слуховете, които се носеха за нея, но забеляза, че момичето си имаше своя магия.

Йоана само протягаше ръка и гълъбите идваха при нея. Не беше нужно да цъка с език, за да ги примами, или да им предлага зърна, както ги викаше Кремена.

Тя се изненада от уменията ѝ, даже малко ѝ завидя.

Кремена винаги първа отключваше вратите рано сутрин.  Хранеше гълъбите и ако имаше някоя болка птица я лекуваше.

Мяташе камъни по ястребите, които идваха на покрива, готови да се впуснат през процепа и да унищожат гнездата, за които толкова много се грижеха.

Кремена гонеше хищниците, когато сутрин пускаха птиците да полетят свободно в небето. Тя не се съмняваше във верността им и знаеше, че те ще се върнат

И все пак, когато е връщаха, те отиваха при Йоана, а не при Кремена. Момичето стоеше неподвижно в мрака, а те пърхаха около нея.

 – Защо предпочитат Йоана? – попита веднъж Кремена отговорничката на групата, все пак тя беше по-възрастната и бе прекарала най-дълго време сред птиците.

Изглежда завистта бе проличала в очите на Кремена, защото жената ѝ се усмихна топло преди да отговори:

 – Тя говори техния език.

 – Наистина ли? На птиците? И какъв е този език?

Отговорничката на групата погледна Кремена право в очите.

 – От всички хора точно ти би трябвало да знаеш най-добре това.

И тогава Кремена разбра. Езикът, с който си служеше Йоана, бе езикът на мълчанието.