Всичко изглежда като битка. Нищо не е лесно. Факт е, че животът е труден. Защо е тоа е така?
В Библията се казва, че бунтът срещу Бога унищожава всичко.
Всичко е започнало още с първата двойка, Адам и Ева, в райската градина. Когато Бог е създал света, всичко е било перфектно. Такъв е бил рая. Адам и Ева не са имали проблеми, страдание, тъга, изкушения или неприятности. Но един ден те решили, че искат да правят това, което им се е искало.
Бог им бе казал:
– Можете да правите всичко, което искате в този рай, освен едно нещо.
А какво искали Адам и Ева да направят? Единственото нещо, което Бог им забрани.
Той им даде възможност за избор. Защото без избор, те не биха могли да изберат да обичат Бога. Ако сме принудени да обичаме Бога, това не е истинска любов.
Преди гряхът, не е имало смърт в света. Не е имало тъга, нито скръб. Не е имало затруднение. Хората не умирали. Адам и Ева можели да живее вечно, стига да останат в перфектната среда. Едва когато всичко се разбило, грехът донесъл смърт в света.
Адам и Ева не са единствените, които са направили този избор. Аз съм го направил, ти си го е направил и всички останали хора в света.
Всички сме казвали:
– Аз не искам да правя правилното нещо. Искам да направя нещо, което е лесно…. Аз не искам да кажа истината. Искам да кажа, това, което ми е удобно… Аз не искам да бъда това, което Бог иска от мен да бъда. Искам да бъда това, което съм решил да бъда.
Всички сме направили това. Ние оставихме Божиите пътища и тръгнахме да следваме нашите собствени пътища.
Всички сме потопени в грехове, престъпления и безакония, защото престъпихме Божиите закони.
Тогава защо се изненадваме, че нищо не работи правилно? Нито бракът ви, нито здравето ви, нито вашите финанси, нито вашите отношения, нищо не работи както трябва, тъй като гряхът е разрушил  всичко.
Когато разберете защо животът в света е толкова труден, няма да бъдете изненадани, когато нещата не вървят както трябва, когато плановете ви не успяват, когато нещата наистина вървят зле, но ще бъдете в състояние да се справят с най-тежките времена на живота си много по-лесно.
Така че, защо животът е толкова труден? Защо ние страдаме? Защо всички постоянно сме в битка? Отговорът е, че бунтът срещу Бога е разрушил всичко.

Ако обичате да пиете бира ще отбележите този интересен факт. Отивата и си поръчвате бира и я изпивате. След това си поръчвате още и още… идва момент, когато трябва да станете и да тръгнете към тоалетната.
След което настава истински спринт. Бягате до тоалетната на всеки 15-20 минути, дори първото ви посещение в нея да е траело половин час.
Защо става така?
Оказва се, че алкохолът подтиска производството на хормона аргенин вазопресин, известен също като антидиуретичен хормон. Този хормон се произвежда от хипоталамуса и неговата задача е да поддържа водата в организма. Той се свързва с рецепторите на бъбреците и помага на урината да става по-концентрирана, а обема ѝ да намалява.
Всяка чаша бира не само добавя към тялото половин литър течност, но също така блокира нервните канали, които помагат на антидиуретичен хормон да поддържа връзка с бъбреците.
Бъбреците започват да работят на пълна мощност, произвеждат урина с понижена концентрация и изгонват излишната течност от тялото. Именно това ви кара да бягате по маршрута „маса – тоалетна“.
В компания с приятели вие изпивате набързо няколко литра бира, което никога не се случва при пиенето на вода. И всичката тая течност трябва да излезе, за да освободи място за още бира.
Освен това, газирани безалкохолни напитки и шампанско, както бирата дразнят пикочния мехур в резултат, на което чувствате, че е по-пълнен, отколкото е в действителност, а това се дължи на налягането на газовете.

На улицата поредното задръстване, което заплашва да се разрастне до грандиозни размери. Забелязвайки един от полицай по-наблизо един от шофьорите го попита:
– Какво се е случило?
– Заради проблемите в икономиката и кризата в правителството, нашият министър председател е изпаднал в депресия. Спрял е колата си насред улицата и заплашва, че ще се облее с бензин и ще се подпали. Горкия, разтревожен е от факта, че никой не вярва в способността му да ни спаси от кризата.
– И сега какво ще правите? Няма ли да го махнете от пътя? – попита притеснено шофьорът.
– За да успокоим главата на правителството, започнахме да събираме дарения, – обясни съчувствено полицаят.
– И много ли събрахте до сега? – поинтересува се шофьорът.
– За сега само около 40 литра, но мнозина продължават да събират още бензин.

Така е устроен животът. Има жени, които се харесват на мъжете, а има и такива, които размишляват и пишат за това. Но всеки иска да бъде обичан.
А какво е любовта? Това е нещо, което идва, настига те, не те пита дали ти харесва и нагло игнорира твоите идеали. Шегувам се!
Той беше шеф в пълния смисъл на думата, а тя негова секретарка.
Тя бе наясно със всеки детайл от личния му живот. Изумяваше я факта, че по-дълга връзка имаше с не съвсем интелигентни и красиви момичета.
Не можеше да го съди, все пак тя беше само негова секретарка. Най-главното ѝ качество бе умението да мълчи. Имаше отлична памет, известно количество интелект и умееше да посреща гостите в офиса. Това беше довереното лице на шефа, неговата памет, мълчалив слушател на изблика на разстроените му нерви, удобен вариан на съвест, пред когото можеше да се оправдава, без да очаква упреци от нея.
Един ден шефът ѝ подхвана разговор за жените. Тя бе млада и той смяташе, че трябва да я научи на ум и разум. Според него, идеалната жена трябваше да бъде лека и ефирна.
– Разбери, – казваше ѝ той, гледайки в нея, но отправил поглед в пространството, – животът на човека е пълен с всякакви трудности и проблеми. Ние постоянно трябва да се доказваме пред другите, за да не ни отнемат мястото под слънцето. За това, когато един мъж е до жена, той иска преди всичко да си отдъхне от всичко това. Той иска нещо по-леко, малко безгрижие и светлина, а не там някакви си претенции, умни мисли, скандали и упреци. На мъжа съвсем не му е нужна силна жена, която винаги знае, какво иска и какво е правото ѝ. Не защото се чувства слаб, просто силите му са му нужни с лихва в обществото на мъже. Той не се нуждае от кукла и домакиня, не и от майка, нужна му е жена.
Този монолог напълно я порази. Но с течение на годините, тя се натъкваше на подобен вид жени и започна да разбира шефа си.
Такива жени могат да се видят отдалеч, те се отличават с блясък и нещо примамващо в очите, леко завъртане на главата, неподражаемо изражението на лицето. Такива жени рядко са сами, мъжете просто ги обожавам и ги ценят. За тях мъжете са готови на всичко, дори да положат света в краката им.
В животът, като правило, така наречените успешни мъже могат да си позволят „идеалната жена“ до себе си. Не защото тя е користолюбива, просто такива жени създават условия, някой да се грижи за тях, а това за съжаление съвсем не е евтино.
В замяна на това тя украсява делничните дни и вечери на мъжа. Тя е лека и безобидна, искрена и горчиво ще плаче за счупеното си токче на обувката и малко след това изведнъж ще забрави за „мъката си“.
Жената трябва да е весела и забавна, тъжна и печална, но в умерено количество, без борба и напрежение. Имено такива жени мъжете искат да защитават. За тях те са нежно цвете извън мръсния терен на живота. За такива мъжете пишат сонети и стихове.

Факт е, че след всяка вълна на истерия, която се надува за следващия „епидемия“, хора като попарен, тичат да се ваксинират. И дори не осъзнават, че предложената им ваксина е много по-опасна от вирусите, които са прихванали.
Така например, в американската ваксина против грип доскоро се съдържаше консервант „тимерозал“, който е много токсично съединение на живака.
Въпреки забраната, „тимерозал“ в съвременни американски ваксини, все още съдържат живачни съединения, само че при по-ниски концентрации.
Какво добавят производителите на ваксини в тях? Всичко, което им е угодно: генетично модифицирани вируси; консерванти, въз основа на тежки метали и алуминий; формалдехид; непроверени антибиотици.
Ваксините, ето това можем да наречем масова епидемия. Именно в страни, където е имало масово ваксиниране, например в Индия, има множество хора заболели от аутизъм.
Може би в това се състои и цирка, хората да се изплашат, за да се ваксинират масово.
Ако населението на земята се превърне в аутисти, жените изгубят възможноста да износат плода, … всичко това се вмества в концепцията за „златния милиард“.
Как могат да се накарат хората доброволно и масово да бъдат инжектирани с желаното вещество? Много просто, уплаши ги с ужасни болести и им обясни, че те могат да се спасят само с тази или онази ваксина. А какво може да се съдържа в нея освен „основния продукт“…..
Но уплашени хора по целия свят продължават да се ваксинират, точният им състав никой не знае. Страничните ефекти от такова ваксиниране са неизвестни за мнозинството, освен за тези, които ги създават и пускат.
Може би имам параноя? Главното е, че заради нея още не са ме ваксинирали!