Професор Владимир Динец от Университета в Тенеси забелязал, че крокодилите много обичали да играят. Освен това, те играят не само с предствители от своя вид, но и с други животни, например с видрите, даже и с човек.
В резултат от 3 хиляди часа наблюдение на крокодили, професор Динец забелязал 3 основни начина, чрез които те се забавляват. Най-любимият им бил игра с различни предмети: топка, различни плаващи във водата растения и клонки, ….
Освен това крокодилът обича да вози приятелите си на гръб. Също да плават по вълните и да се гмуркат надолу.
Като пример за отношение между видовете професор Динец привежда историята за човек, който спасил прострелян крокодил и след време станали приятели. Те заедно плували и играели. Крокодилът се преструвал, че напада човека, но не му причинявал вреда и нямал нищо против дружеските прегръдки.
Това проучване добавя тежест на теорията, че способността да се играе е универсална характеристика на „умните“ животни, т.е. животни, които показват умение да се адаптират към обстоятелствата.

Докато лятото се влачеше бавно, майката на Марин подбираше най-хубавата храна за Лили. Слагаше по-хубавите мръвки в чинията ѝ, даваше ѝ най-сочните плодове и Лили знаеше защо го прави.

В края на август тя не се сдържа и попита Лили:

– Имаш ли нещо да ми кажеш, дъще?

Лили се скова. Винаги трепваше, когато я наричаше „дъще“. Лили не искаше друга майка да я нарича така, освен тази, която я беше родила. За нея жена, неспособна да ѝ вдъхне любов е безочливо, да предявява претенции за собственст върху нея. Когато я хвалеше, Лили разбираше, че тя иска да изкопчи нещо от нея.

– Не, – каза кратко Лили.

– Не си сигурна?

– Сигурна съм, че не чакам дете, ако това имате в предвид, – каза рязко Лили.

Жената сякаш не забеляза грубостта на снаха си.

– Но какво става с теб? – настоя тя. – Вие сте постояно с Марин заедно. Да не си нещо болна?

– Не, – още по-студено каза Лили.

– Тогава какво става? – натърти  тя. – През последните два месеца очаквам с нетърпение да ми кажеш, че очакваш дете.

– Тогава съжалявам, – каза с болка, готова всеки момент да се разплаче Лили, – че трябва да ви разочаровам.

Изведнъж жената сграбчи снаха си за ръката и я изви зад гърба ѝ. Погледна я яростно в очите и ѝ изкрещя:

– Да не всемаш нещо? Да не пиеш някаква отвара, която пречи на детето да се появи?

– Разбира се, че не, – разгневено възкликна Лили. – Защо да го правя?

Жената продължи още по-гневно:

– Защо изобщо се върна, сега Марин можеше да има и други момичета. Защо се върна, като не можеш да му родиш дете?

Лили плачеше и безпомощно се опря на стената:

– Съвсем не исках да разстройвам семейството ви, но Марин дойде и ме помоли …и аз се съгласих.

Какво можеше да направи? Самата тя искаше много да има рожба, но това постояно слухтене и намесване в живота им, пречеше на всеки изблик на спонтанна интимност …… Лили се сви на топка и зарида…….

През 1896 г. Юта става 45 щат на САЩ. Причина за толкова късното признание на територията са съществувалата сред мормоните полигамия, от която са се отказали през 90-те г. Трябва да признаем, че жертвата е била значителна.
Както е известно, сред американските закони има не малко куриозни. Такива има и за щата Юта и неговите градове:
Забранено е да се лови риба, като се седи на кон;
Забранява се да не се пие мляко;
Птиците имат право да летят над всички магистрали;
Съпругът е отговорен за всяко престъпление, извършено от съпругата му в негово присъствие;
Забранено е правенето на секс в колата за „бърза помощ“, ако тя отива на повикване. Ако ви хванат в това, мъжът се пуска, а жената се наказва и името ѝ се отпечатва във вестника;
На жените е забранено да ругаят;
Между партньорите по време на танц трябва да има толкова разстояние, че да се вижда светлина между тях;
Ако попаднете със снежна топка в целта, получавате глоба от 50 долара;
Забранено е да се преминава през града с цигулка в хартиен пакет;
Фармацевтите нямат право да продават прах като средство за главоболие.

Боби се разхождаше из боровата гора. Оглеждаше земята , наслана с борови иглички. В нея сякаш виждаше майсторските покривки на кака Деша.

Боби измерваше на око високите дървета дървета отгоря  надолу и обратно. Реши да ги преброи, но една скоклива катеричка привлече вниманието му. Тя имаше разкошна рунтава опашка. Подскачаше от клон на клон като пружинка.

Изведнъж се появиха още три. Те сякаш се гонеха и играеха по клоните.

Една от тях внезапно тупна на земята. Тя погледна Боби с живите си любопитни очи и се сви на топка. Когато Боби направи крачка към нея, тя бързо полетя към клона над главата му.

Постоя малко, след това се изкачи по-нагоре. Когато почувства, че вече не е застрашена, замря и започна да наблюдава Николай, застанл зад гърба на Боби.

– Тук е пълно с тях, – засмя се Николай. – Искаш ли да ти я подаря?

И той се прицели в красивото животинче.

– Ще я препарираш и ще си я гледаш вечно, – подхвърли Николай.

Нещо трепна в душата на Боби.

– Недей! Не бива! Какво ти е направила животинката.. Аз обичам животните. Знаеш ли колко изхвърлени животни съм приютил в дома си. Бог е създал животните, за да напомни на човека, че има по-добри същества от него.

Последваха три изстрела и три шишарки тупнаха на поляната.

“ Нима  ще посегне на животинчето, за да го превърне в кожа и вата?“ – помисли си Боби.

Боби погледна приятелят си. В този момент Николай му се струваше чужд и противен.