Веднъж Джек Пембъл и неговия приятел Джейк Бергес видели, че няколко деца дразнят Джеймс в училищния двор. Те решили да се застъпят за него, въпреки че той не бил от техния клас. Още трима приятели Гас, Тейлър и Ландън веднага се присъединили към тях.
Сега петимата приятели всеки ден канят Джеймс да обядва с тех на една маса.
– Той не искаше да излиза през междучасието навън. За това водех ежедневно борба с него, – казва майката на Джеймс. – А сега той ходи не само на обяд, но и излиза на улицата, за да поиграе с приятелите си.
Петимата приятели разбрали, че Джеймс е осиновен от детски дом, а преди 6 години баща му е починал, като претърпял авария с велосипеда си. Така Джеймс останал бе баща и нямало кой да поиграе с него на топка. Приятелите решили да поемат тази роля.
– Това го промени, – каза майката на момчето. – Ние купихме баскетболен кош миналата седмица, защото сега той много обича да играе на баскетбол.
Но това не е всичко, Когато приятелите му узнали, че новият им приятел няма видеоприставка, те взели от спестените си пари и му купили нов PlayStation.
Учител номинирал петте момчета за училищната награда в окръга. И приятелите на Джеймс я получили за проява на изключителна щедрост, благородство и доброта.

По време на Втората световна война, правителството на САЩ допуснало гранати  под формата на бейзболна топка.
Очаквало се американските войници да хвърлят „топката“ много по-лесно и по навик.
Но с тези гранати са имали толкова много случаи на преждевременен взрив, че те от своя страна, причинили повече вреда на американски войници, отколкото армията на врага.
През 1945 г. производството на „бейзболни гранати“ било прекратено.

Благодарение на съвременните технологични възможности планетариумите значително се разширяват. Нов 3D-планетариум е построен в град Гронинген, Холандия и е перфектно доказателство за това.
Този 3D-планетариум позволява на посетителите да погледнат по нов начин към тайните на Вселената и Космоса. Това прави наука по-достъпна и привлекателна за по-младото поколение. Първоначално, инициатор на проекта е бил професор по астрономия в местния университет. Той помоли за помощ Джак ван дер Пален, известният холандски архитект, който е създал проекта с уникален планетариум, наричайки го Infoversum.
Външно, дизайнът прилича на космически обект. Гигантска бяла топка задържана от лента, напомняща на астероиден пояс. За да се постигне перфектно кръгла форма са се използвали методи, които обикновено се прилагат в строителството на кораби.
За такава структура се изисква доста големи тухли и други строителни материали с по-големи обеми.
Сградата е направена от кортеновска стомана, вид материал за обвиване, който има особени експлотационни характеристики.
Общо са използвани 83 панела. С времето те ще се покрият с налепи, приличащи на корозия, но на практика тази „ръжда“ ще защитава обекта от влага и атмосферни въздействия.
Сградата е разделена на два етажа. Долното ниво е интерактивна изложбена площ, която запознава посетителите с актуалните научни хипотези. Тук се намира и голям кинотеатър с екран от 20 метра, за демонстрация на филми.
На втория етаж е разположена тераса. От нея могат да се наблюдават проекциите, които се демонстрират на фона на небе.

На Британските острови мъглата е често срещано явление.
Благодарение на нея се е случило нещо необичайно на среща между два шотландски отбора.
Мъглата толкова се сгъстила, че играчите дълго търсели топката, партньорите и конкурентите си.
В един момент, на съдията му се сторило, че на полето има твърде много футболисти.
Притичал до резервните скамейки и видял, че те са празни. Арбитърът веднага прекратил мача.
Оказало се, че на терена в същото време се намирали тридесет играчи.

Виктор и Станислав често посещаваха не една библиотека, търсейки знания, за да ги внедрят в живота. Виктор беше практичен човек, изобретяваше и приспособяваше. И всичко само за едно, да олекчи живота на хората. Станислав беше по-философски настроен и повече работеше с главата си. Комбинацията от двамата даваше невероятни изобретения. Единият даваше идеите, а другия ги осъществяваше на практика.

В днешния мрачен следобед се бяха събрали у Виктор и разговаряха разпалено, на тях климатичните условия въобще не им влияеха.

– Навярно ще се съгласиш, че живеем в небивала епоха. Епоха, в която човек всеки ден поставя под съмнение Бога, – каза Станислав.

– Я виж колко чудеса ни предоставя в последно време науката и те улесняват живота ни, – протегна ръка напред, към някакъв невидим образ, Виктор.

– Да, чувстваме се могъщи, защото сриваме границите на невъзможното, – засмя се Станислав. – Изминаваме големи разстояния за кратко време, разговаряме с хора от другия край на света, на Марс ще изпращат хора и какво ли още не.

– Въпреки това се намират и врагове на прогреса, – подскочи Виктор, – които смятат, че е кощунство да  надхвърляме собствените си ограничения.

– Мисля, че науката облагородява човека, – успокои топката Станислав, – утвърждава властта му над природата, така както моралът и образованието ни помагат да надвием диващината си.

– Разбираш ли, че зад всяко изобретение се крие човешко усилие,  – разкалено каза Виктор, – нечий живот, посветен за решаването на даден проблем? Всяко изобретение надживява своя създател и в повечето случаи той не вижда плодовете на своя труд.

– Докато има хора, които не се задоволяват само с едното ядене и използват всичко наготово, – каза Станислав, – а решат да използват и ума си, като престанат да бъдат паразити върху Божието творение, науката никога няма да загине.

Вън затрещя. Вятърът усили бесния си щурм. Чуваше се скърцане и удряне на незатворени прозорци и врати. Небето се намръщи и заплака.

Двамата приятели се спогледаха. Виктор стана да приготви чай. В такова време той сгрява тялото и доставя наслада на душата.

Нека вие, нека трещи навън, това няма да спре човека. Той е създаден да твори и изгражда, както своя Творец.