Благодарение на съвременните технологични възможности планетариумите значително се разширяват. Нов 3D-планетариум е построен в град Гронинген, Холандия и е перфектно доказателство за това.
Този 3D-планетариум позволява на посетителите да погледнат по нов начин към тайните на Вселената и Космоса. Това прави наука по-достъпна и привлекателна за по-младото поколение. Първоначално, инициатор на проекта е бил професор по астрономия в местния университет. Той помоли за помощ Джак ван дер Пален, известният холандски архитект, който е създал проекта с уникален планетариум, наричайки го Infoversum.
Външно, дизайнът прилича на космически обект. Гигантска бяла топка задържана от лента, напомняща на астероиден пояс. За да се постигне перфектно кръгла форма са се използвали методи, които обикновено се прилагат в строителството на кораби.
За такава структура се изисква доста големи тухли и други строителни материали с по-големи обеми.
Сградата е направена от кортеновска стомана, вид материал за обвиване, който има особени експлотационни характеристики.
Общо са използвани 83 панела. С времето те ще се покрият с налепи, приличащи на корозия, но на практика тази „ръжда“ ще защитава обекта от влага и атмосферни въздействия.
Сградата е разделена на два етажа. Долното ниво е интерактивна изложбена площ, която запознава посетителите с актуалните научни хипотези. Тук се намира и голям кинотеатър с екран от 20 метра, за демонстрация на филми.
На втория етаж е разположена тераса. От нея могат да се наблюдават проекциите, които се демонстрират на фона на небе.

На Британските острови мъглата е често срещано явление.
Благодарение на нея се е случило нещо необичайно на среща между два шотландски отбора.
Мъглата толкова се сгъстила, че играчите дълго търсели топката, партньорите и конкурентите си.
В един момент, на съдията му се сторило, че на полето има твърде много футболисти.
Притичал до резервните скамейки и видял, че те са празни. Арбитърът веднага прекратил мача.
Оказало се, че на терена в същото време се намирали тридесет играчи.

Виктор и Станислав често посещаваха не една библиотека, търсейки знания, за да ги внедрят в живота. Виктор беше практичен човек, изобретяваше и приспособяваше. И всичко само за едно, да олекчи живота на хората. Станислав беше по-философски настроен и повече работеше с главата си. Комбинацията от двамата даваше невероятни изобретения. Единият даваше идеите, а другия ги осъществяваше на практика.

В днешния мрачен следобед се бяха събрали у Виктор и разговаряха разпалено, на тях климатичните условия въобще не им влияеха.

– Навярно ще се съгласиш, че живеем в небивала епоха. Епоха, в която човек всеки ден поставя под съмнение Бога, – каза Станислав.

– Я виж колко чудеса ни предоставя в последно време науката и те улесняват живота ни, – протегна ръка напред, към някакъв невидим образ, Виктор.

– Да, чувстваме се могъщи, защото сриваме границите на невъзможното, – засмя се Станислав. – Изминаваме големи разстояния за кратко време, разговаряме с хора от другия край на света, на Марс ще изпращат хора и какво ли още не.

– Въпреки това се намират и врагове на прогреса, – подскочи Виктор, – които смятат, че е кощунство да  надхвърляме собствените си ограничения.

– Мисля, че науката облагородява човека, – успокои топката Станислав, – утвърждава властта му над природата, така както моралът и образованието ни помагат да надвием диващината си.

– Разбираш ли, че зад всяко изобретение се крие човешко усилие,  – разкалено каза Виктор, – нечий живот, посветен за решаването на даден проблем? Всяко изобретение надживява своя създател и в повечето случаи той не вижда плодовете на своя труд.

– Докато има хора, които не се задоволяват само с едното ядене и използват всичко наготово, – каза Станислав, – а решат да използват и ума си, като престанат да бъдат паразити върху Божието творение, науката никога няма да загине.

Вън затрещя. Вятърът усили бесния си щурм. Чуваше се скърцане и удряне на незатворени прозорци и врати. Небето се намръщи и заплака.

Двамата приятели се спогледаха. Виктор стана да приготви чай. В такова време той сгрява тялото и доставя наслада на душата.

Нека вие, нека трещи навън, това няма да спре човека. Той е създаден да твори и изгражда, както своя Творец.

Професор Владимир Динец от Университета в Тенеси забелязал, че крокодилите много обичали да играят. Освен това, те играят не само с предствители от своя вид, но и с други животни, например с видрите, даже и с човек.
В резултат от 3 хиляди часа наблюдение на крокодили, професор Динец забелязал 3 основни начина, чрез които те се забавляват. Най-любимият им бил игра с различни предмети: топка, различни плаващи във водата растения и клонки, ….
Освен това крокодилът обича да вози приятелите си на гръб. Също да плават по вълните и да се гмуркат надолу.
Като пример за отношение между видовете професор Динец привежда историята за човек, който спасил прострелян крокодил и след време станали приятели. Те заедно плували и играели. Крокодилът се преструвал, че напада човека, но не му причинявал вреда и нямал нищо против дружеските прегръдки.
Това проучване добавя тежест на теорията, че способността да се играе е универсална характеристика на „умните“ животни, т.е. животни, които показват умение да се адаптират към обстоятелствата.