Мъж и жена отбелязват 25 години от съвместния си живот.
Съпругът казва на жена си:
– Помниш ли, преди 25 години живеехме в малка евтина квартира, спяхме на олющен диван и гледахме черно-бял телевизор. А сега си имаме всичко: скъп дом, луксозни мебели, нов модел кола и плазмен телевизор!
След това мъжът въздъхна дълбоко и продължи разсъжденията си:
– Преди 25 години спях с 21 годишна, млада и стройна девойка, а сега трябва да спя с 46 годишна жена!
Жена му се намръщи и добави назидателно:
– Намери си 21 годишна девойка, а аз ще се погрижа да имаш евтина квартира, олющен диван и черно-бял телевизор.

В историята на американските затвори има два случая, когато на подсъдимите са изменили мярката на наказание – от смърт на доживотен затвор. Но смъртта на електрическия стол все пак ги застигнала.

През 1989 г. Майкъл Андерсон Готвин сам си направил електрически стол. Той седял на металическа тоалетна чиния в килията си и едновременно с това поправял телевизор.

Затварянето на веригата станало, когато докоснал с език проводник.

През 1997 г. подобно произшествие се случило с Лоуренс Бейкар. Той също седял на метална тоалетна чиния и гледал телевизия със самоделно направени слушалки,

В навечерието на Нова година учителката помоли третокласниците да напишат какво биха искали Дядо Мраз да им подари. Когато учителката се прибра в къщи, седна да провери писмените работи на децата. Една от тях много я разстрои. Тя няколко пъти прочете писмото. Не не търсеше грешки. Сега за нея те нямаха никакво значение. В стаята влезе мъжът й.
– Какво се е случило, скъпа, та си така разтревожена?
– Ето, прочети, моля – и тя подаде на съпруга си тетрадката.
„Дядо Мраз, не искам много от теб. Миля те да ме превърнеш в телевизор. Много ми се иска родителите ми да се събират вечер пред мен и да ме слушат без да ме прекъсват. Когато татко се върне от работа, да ме попита какво ново е станало в живота. А на мама, когато й е тъжно, да идва при мен. Искам да ми се радват, както на новия телевизор, който заема цяла стена у дома. Е, мога да се поотместя, за да има място и за една малка елхичка. Искам известно време да поживея като телевизор.“
– Бедното дете….нима има такива родители? – възмути се мъжът на учителката.
Жената вдигнала глава ипогледна мъжа си с очи пълни със сълзи:
– Скъпи, това е написал нашия син….

Дошла една група работници. Началникът и казал да изкопаят дълбок канал. Всички работници започнали да копаят само един от тях се бунтувал:
– За това, че Адам и Ева са съгрешили, аз сега трябва да копая. Ако не бяха направили това, сега щях да си почивам, а не да превивам гръб.
Началникът го чул. Дошъл до работникът и го помолил да го последва. Завел го в стаята и му казал:
–  Починете си тук. Можете да си пускате телевизора. Ако сте гладен земете си от плодовете на масата. Само не отваряйте тази книга.
Работникът постоял в стаята, пускал си телевизора, изял един банан, но му доскучало и си помислил: „Защо не трябва да пипам тази книга?“
Приближил се, огледъл се и някакъв вътрешен глас му пошепнал:
– Погледни в нея, в стаята няма никой. Кой ще те види?
Работникът отворил книгата, а вътре бележка:
„Иди да работиш, грешнико!“

Тази сутрин се събудих с великолепно настроение, станах, предчувсвах успеха неудържимо. Усещах желание да действам и се сетих за Сен-Симон, който поръчал на своя камериер да го буди сутрин с възклицанието:
– Ставайте, графе, чакат ви велики дела.
За съжаление аз не съм благородник по рождение и не мога да си позволя камериер, но поне споделям убеждението на графа, че всяко положение може да бъде подобрено.
Той никога не забравял това, нито в дните преди, нито по време, още по-малко след Френската революция.
Затова пък аз го забравям от време на време. Например вчера прекарах целия ден залепен пред телевизора, с изключение на една кратка разходка.
И това ако се нарича устрем?