Изследователи от университета в Кеймбридж са разработили най-микроскопичния двигател в света, с размери само няколко милиардни от метъра, който използва светлината за енергия.

Наноразмерният двигател може да се превърне в основа за бъдещи наномашини, които могат да се движи във вода и в живи клетки.

Прототипът се състои  от малки заредени частици на златото, свързани помежду си температурно чувствителен полимерен гел.

Когато нанодвигателя се нагрява до определена температура с помощта на лазер, той произвежда голямо количество еластична енергия за част от секундата, така че полимерното покритие изтласква всичката вода и се пресова. Този ефект кара наночастиците на златото да се сближат една с друга в плътни клъстъри.

Когато устройството се охлади полимерите събират вода и се разширяват, наночастиците на златото бързо се уголемяват.

Това е като експлозия. Стотици златни топки летят в милионна част от секундата, когато молекулите на водата раздуват полимерите около тях. Ние знаем, че светлината може да се загрее водата достатъчна за захранване на парни двигатели. Но сега можем да използва светлина за задвижване на бутален двигател на нанониво.

Освен това, новият метод е невероятно прост. Силата на тези малки устройства е няколко пъти по-голяма, отколкото на преди това изработените апарати.

На единица тегло нанодвигателят е почти сто пъти по-добър от всеки друг двигател или мускул.

Освен това, тези устройства са биосъвместими, икономически ефективни и имат ниска консумация на енергия.

В миналия век майсторите, които правели тежести за кантар, добавяли към основния метал парче олово или мед.

Защо постъпвали по този начин?

А сега де? Това някакво мошеничество с тежестите ли е? Не е, успокойте си.

Причината е съвсем друга. Ако помислите малко, можете и сами да я откриете.

Отговор:

Работата се състои в това, че не могат да се отлеят напълно еднакви тежести. Теглото на всяка от тях се отличава с малко от еталона, но това не е приемливо за купувача. Затова към всека тежест се добавя материал, който лесно може да се изпили при по-нататъшна обработка и регулиране на теглото.

От 2005 г. в Катар е забранено деца да бъдат жокеи.

Тъй като теглото на жокея е една от основните ценности при състезанията, емирът на страната е разпоредил от 2007 г. всички състезания с камили да се провежда с жокеи роботи.

По-рано жокеи са ставали 4-ри годишни деца. Изисквало се теглото на детето  да е колкото се може по-малко.

А това понякога предизвиквало смърт при децата, в следствие от глада, на който били подложени малките жокеи.

На всички е известно, независимо дали от приключенски или военни филми, как маневрира подводница на дълбочина. Тя има специални цистерни, които могат да се запълнят с морска вода или да се изпълнят със сгъстен въздух. Когато в тях има повече вода, подводницата потъва надолу, а ако повече е въздухът тя изплува.

Приблизително така става и при рибите. Само че цистерната при тях е еластична, променя обема си. Ролята на цистерната се изпълнява плавателният мехур, който се намира в коремната кухина.

Обикновено рибата е около 5% по тежка от водата. Ако тя не прилага усилия, ще падне на дъното. Плавателния мехур уравновесява теглото на рибата с това на водата, което позволява на рибата да стои неподвижно, нито да изплува, нито да потъне. А за да се измени малко дълбочината, достатъчно е рибата леко да задвижи перките си.

Физиолозите са установили, че плавателният мехур поддържа малка скорост при плуване, като икономисва на рибата до 60 % от усилията ѝ, а при по-бързо движение повече от 5%.

Хората с повърхностно дишане имат специфично тегло като това на водата. Ако човек поеме по-дълбоко въздух, той става по-лек от водата. Така че не е толкова лесно да потънем.

На архипелага Рюкю живее така наречения Амами заек, който не се среща никъде другаде.

За да поддържа популацията на тези зайци, властите на Япония са започнали лов на мангуста, който е естествен враг на тези животни.

На остров Менорка са намерени останките на гигантски зайци. Теглото на тези животни е достигало 12 килограма.

Зайците могат да ядат дори месо. Много огладнелият заек може да нападне малка птица. Известни са случаи, в които зайци са се хранели с мърша.

Заекът не отива в територията на друг заек, дори и да се спасява от смъртна опасност.

На зайците зъбите им растат през целия им живот.

Зайци се срещат на всички континенти, освен в Антарктида и Австралия.