В Саксония в Шнеберг през 1477г. бил открит най-големият самороден къс сребро с тегло 20 тона.

Поради големия си размер и тегло, късът не можел да се изнесе и от него да се изработват предмети за определена цел.

Според свидетелства, на мястото, където бил открит този голям къс сребро, направили подземна камера, а на буцата сребро  придали формата на стол.

Саксонският херцог Албрехт заедно със своята свита слязъл в шахтата и отпразнувал на сребърния стол необичайната находка на миньорите от Шнеберг.

Узрелите борови шишарки реагират на промените във влажността на въздуха.

Те се отварят при ниска влажност и се свиват при повишаването ѝ.

Следователно, когато не се изисква прецизно измерване на влажността, шишарките могат да се използват като обикновен влагомер.

Шишарките на някои африкански цикаси или саговници имат тегло до 50 килограма.

На  входа на Михайловския замък, в петербургската Лятна градина,  се намира висока ваза, която наричат порфирна ваза.

Тя е била подарък от краля на Швеция.

Тази ваза не е направена от порфир, а от близка по цвят разновидност на гранита. Тя се задържа на мястото си благодарение на голямото си тегло.

В началото на 21 век вазата се разцепила поради пукнатини, получени от замръзване на вода, попаднала в нея.

Тя била изкусно възстановена при реставрация на градината, като използвали вграждане на камък от същата шведска област, от където първоначално е бил добит материал за нея.

В природата се срещат невероятни създания. Изключително голямо е разнообразието от живите същества живеещи на нашата планета.

Днес ще ви запозная с едно много интересно животно за съществуването, на което едва ли някога сте знаели.

Grimpoteuthis или октоподът Дъмбо е дълбоководен жител.

Своето име е получил благодарение на двата плавника на мантията, на мембраната между краката, напомнящи на ушите на слона Дъмбо от известния анимационен филм.

Тези същества живеят в екстремни дълбочини от 3000 до 4000 м, а някои и на 7000 метра.

Най-големият Дъмбо октопод е 1,8 метра дълъг и тежащ 5.9 кг. Средният размер за повечето видове е 20-30 сантиметра, а средното тегло е неопределено.

Октопод може да изплува директно на повърхността или да се носи над морското дъно, търсейки охлюви, червеи или друга плячка.

Учени от Германия и Обединеното кралство, предложили използването на система от магнитни и електрически платна за спиране на пътуващите в междузвездното пространство апарати.

Космическа станция, която е в състояние да пътуват до други звезди и да предава на Земята данните, трябва да има скорост сравнима с тази на светлината.

Очевидно, първите междузвездни пътешествия ще бъдат транзитни, тъй като високата скорост на апарата няма да му позволи да влезе в орбитата на звездите или екзопланетите.

В същото време, за да събира по ефективни данни междупланетните станции трябва да забавят своята скорост. Учените предлагат това да се направи чрез магнитно платно.

Това ще позволи използването на статично магнитно поле, за да се отклонят заредени частици, изграждащи звезден вятър. То ще е особено ефективно за намаляване на високата скорост на станцията.

Според учените, използването на система от магнитни и електрически платна, ще даде възможност по най-добрия начин, да се извършват междузвездните пътувания.

Например, за да се ускори до 15 хиляди километра в секунда, което е еквивалентно на пет процента от скоростта на светлината, на кораб с тегло 8,250 кг ще му трябват 29 години. Ако системата се използва само електрическо платното, ще ѝ отнеме 35 години, а само на магнитно – 40 години.

Наскоро руският бизнесмен Юри Милнер и британският физик Стивън Хокинг са обявили началото на съвместната си работата за създаване и изпращане на спътника на α Кентавър.

Инициативата, наречена Breakthrough Starshot, може да стане първата мисията, с апарат направен от човека, към друга звезда.