Детството е прекрасен свят, в който живее въображението. То няма граници, но има искрена вяра в доброто.

Тава би добило смисъл, а и обществото ще има бъдеще тогава, когато ние възрастните, инвестираме в душите и сърцата на децата си, но трябва да внимаваме какво.

Нашата обща цел и задача е да направим децата щастливи, да им дарим радост, да им създадем възможности и условия за пълноценното им развитие и реализация.

Всички, които полагат труд за възпитанието и израстването на това младо поколение, помагат на децата да разкрият своите таланти и дарби. Подкрепят ги за постигане на победа в творчеството и спорта.

Нека детството на всички деца да бъде радостно, несмущаващо и безметежно.

На сто хиляди деца, които учат музика, само едно става истински музикант. Навярно на милион деца само едно е музикално, колкото Моцарт, Бетовен, … Това означава ли, че останалите деца не трябва да учат музика?

Не, музикалното възпитание не е само за музиканти. Това възпитание привежда човек в хармония.

Музиката е храна за човешкия мозък. Всички форми на музика учат не само да се възприема музиката, но и думите, поезия, изобразително изкуство. Тя събуждат творческия талант.

Музика е езикът на науката, културата, логика, риторика. Тя предоставя невероятни емоционални преживявания. Създава друг начин на мислене.

Изучаването на музиката и свиренето на даден музикален инструмент оказва огромно влияние на всички вътрешни усещания, възприемането на хармонията, долавянето на баланса и установяване на съвършенството.

Стоянка бе много малка, но въпреки възрастта си започна да взима уроци по пияно. Учителката ѝ бе забелязала, че свиренето  не бе от талантите ѝ, за това ѝ даваше по-лесни произведения. Така Стоянка се труди цяла година и накрая се отказа от пияното.

Минаха години и тя извади от шкафа старите ноти и се опита отново да ги изсвири. Този път, като че ли желанието ѝ бе нараснало и тя  се упражни повече.

След като повтори познатите мелодии, започна да учи нови. Така научи доста нови произведения.

В началото Стоянка сядаше пред пияното без да очаква кой знае какво, но постепенно откри, че музиката ѝ е в сърцето.

Веднъж бе отседнала в един хотел. И там изнесе импровизиран концерт пред гостите на хотела.

Веднъж Стоянка излезе на разходка с приятелката си Невена. Тя сподели с нея преживяванията си относно музиката, а накрая каза;

– Знаеш ли, днес изпитвам подобни чувства, когато се опитвам да запомня някой библейски стих наизуст. В началото ми бе много трудно, но постепенно Словото намери пътя от ума към сърцето. Когато казвам някога стих от Библията, ме изпълва много по-голяма радост, отколкото, когато свирех на пияното.

– Свиренето може да си спряла за известно време, но Божието Слово е нещо, от което никой не може да се откаже, – усмихна се Невена.

– Мислиш ли, че мога да изнеса такъв „импровизиран концерт“ пред повече хора, жадни да чуят Словото на Бога? – попита Стоянка.

– Да, защо не? Бог би подкрепил такава дейност с радост.

Ако пазим Божието Слово в сърцата си, няма да сме далече от Бога.

Много неща се случват само за част от секундата, но малко е вероятно да се повторят.

Главното е да умееш да ги видиш и предвидиш.

А за да хващаш такива моменти се изисква особен талант.

Понякога не разпознават таланта у човека и хората го пренебрегват и отхвърлят. Такива случаи има много.

Известният Маскани веднъж признал със смях:

– Между другото, аз съм един истински неудачник. Още никого не са гонели от три консерватории за абсолютна бездарност в музиката ….