Има неща, което ни кара да тъгуваме за мястото, което сме напуснали. И това ни се случва независимо дали сме видели там добро или обратното.

Споменените са свързали всичко, което е било хубаво и което сме загубили. Копнежът на сърцата ни може да бъде още по-горчив, ако съжаляваме, че преживяното е било лошо и че не сме постигнали онова, което сме можели, и че споменът ни е сведен до измамни надежди

Ходът на времето изтрива истинските контури на миналото така, както вълната заличава рисунките ни на морския пясък.

Накрая и най-лошото се изтрива, а най-доброто ни се струва по-хубаво, отколкото е било в действителност.

Когато сравняваме миналото с настоящето, изпитваме само болка и тежест в сърцето.

Това е една от основните причини, поради които не можем да изградим нито настоящето, нито бъдещето си въз основа на миналото. Онова време, което няма да се върне, не е било никога такова, както ни подсказва сърцето и ореола от неискреност, с който го обграждаме, само нн пречи да се радваме на настоящето и ни отдалечава от бъдещето, което би могло да бъде щастливо.

Веднъж при един християнин дошъл богат търговец и казал:
– Ще ти дам 100 монети, ако ми кажеш, къде е Бог!
На което християнина отговорил:
– Аз ще ти дам една монета, ако ми кажеш къде няма Бог.
Тогава търговецът се учудил:
– Тогава кажи ми какво е Бог? Как може да бъде навсякъде? Това не мога да го разбера!
Християнина казал:
– Бог е навсякъде, обхваща всеки атом. Той съществува в проявлението или непроявлението на вида. Бог се проявява в тези, които са изпълнени с мир, търпение, смирение, имат открито сърце, приемащи всичко за урок и съвет от горе. Затвореното сърце е далеч от Бога, защото то не смее да се довери на никого.
За да осъзнаеш Бога, вратата на твоето сърце трябва да бъде отворена постоянно за Него. Тогава ти ще промениш себе си, а заедно с теб и всичко наоколо.

Британски лекар казал:
– Медицината в нашата страна толкова много е напреднала, че можем да вземем черен дроб от пациент и да го трансплантираме на друг. След 6 седмици пациента търси работа.
Немския лекар казал:
– Това е нищо. Ние можем да вземем бял дроб от един човек и да го присадим на друг и след 4 седмици вторият търси работа.
Руския доктор се засмял:
– В моята страна ние можем да вземем сърцето на един човек, да го присадим на друг и след 2 седмици и двамата търсят работа.
Американският лекар потрил ръце и казал:
– Вие момчета сте изостанали. Ние вземаме човек без мозък от Тексас, присаждаме го в Белия дом след, което половината страна иска работа, а останалата част се готви за война.

Мечтата е една или няколко, такива всеки има от нас. Въпреки, че някои хора отричат, че имат мечта, те имат заветна мечта, не само моментно желание или някаква потребност. Уверена съм, че всеки пази дълбоко в душата си една единствена мечта.
Мечтаейки, ние се боим от промените и сами си слагаме препятствия на пътя към изпълнението на мечтите. Изглежда е по-лесно да носим цял живот мечтата си, отколкото да направим крачка и да я изпълним.
Човек започва да мечтае още от детството си. Но тези детски мечти приличат повече на обикновени моментни желания: нова играчка, лакомство или отиване до някъде.
Когато пораснем, мечтите ни стават по-дълбоки и перспективни. Нашите мечти могат да се променят с течение на времето и да се добавят нови.
Не е вредно да мечтаеш, лошо е ако не мечтаеш… Съгласете се, че когато човек мечтае, той живее, вярва и се надява, а не просто да съществува, плувайки по течението на живота.
Ако не мечтаеш, ти не се стремиш към нищо. Мечтата ти дава сила да устояваш в живота.
Запомнете, ако имате мечта в сърцето си, то ви е дадена и възможност да я изпълните. Стани от дивана, откъсни погледа си от телевизора и започни да действаш, за осъществяването ѝ. Пребори се с мързела си и предубежденията си.

Веднъж учениците дошли при учителя си и го попитали:
– Защо лошите наклонности лесно се усвояват от човека, а добрите трудно се придобиват и остават нестабилни в него?
– Какво ще се случи, ако здравите семена останат на слънце, а болните се заровят в земята? – попитал учителят.
– Добрите семена останали без почва ще загинат, а болните ще пораснат и ще дадат лош плод, – отговорили учениците.
– Така постъпват и хората. Вместо да правят тайно добри дела и дълбоко в душата им да растат добри кълнове, те ги остават на показ и така ги губят. А своите недостатъци и грехове, за да не ги видят другите, крият дълбоко в душата си. Там те растат и унищожават човека в самото му сърце.