Една римска дама се обърнала към един равин:
– Твоя Бог привлича при Себе Си, когото Той хареса и не зачита справедливостта.
Равинът поставил пред нея кошница със смокини и тя си взела от най-хубавите. Тогава равинът казал:
– Ти знаеш как да направиш мъдър избор, а защо твърдиш, че Всевишния не знае? Той избира и привлича  към Себе Си онези, чийто сърца са чисти и отзивчиви, а когато го следват вършат добри дела.

Кораб плавал по морето. Сред пътниците му имало едно еврейско момче. Извила се голяма буря. Всички на борда извадили идолите си и започнали да се молят, но полза от това нямало. Като видели, че молитвите им остават без отзвук, те казали на момчето:
– Повикай твоя Бог, защото сме чували, че Той отговаря на молитвите ти, когато Го призовеш и че е Всемогъщ.
Момчето веднага се изправило и с цялото си сърце призовало Бог, Който се вслушал в просбата му и направил морето да утихне.
Когато стигнали сушата, търговците разтоварвали стоките си и запитали момчето:
– Искаш ли да си купиш нещо?
То отговорило:
– Какво очаквате от беден чужденец като мен?
Те възкликнали:
– Ти, беден чужденец! Ние сме бедни чужденци, защото някои от нас са тук, а боговете ни са във Вавилон, на други в Рим, трети ги носят със себе си, но полза от тях няма. А ти, където и да отидеш твоя Бог е със теб.

Когато мислим за неща, които ни носят удоволствие в живота, ние обикновено търсим „значими и големи“ неща, като повишение в работата, отиване на мечтана екскурзия, печелене на престижна награда…..
Така ние сме склони да пропускаме малките удоволствия, които ни носят радост. Може би да изпиеш една чаша кафе, да прочетеш нещо от вестника или да се разходиш в парка след работа не е много за вас, но не ви ли доставя удоволствие?
Всяко малко нещо, което забележите в живота си може да допълни положителната картина в живота ни.
Вдъхвали ли сте аромата на прясно окосена трева? Усещали ли сте нежността на капките дъжд върху дланите си? Забелязахте ли колко е красива улицата ви обляна в лунна светлина? Усещали ли сте топлината на късните слънчеви лъчи? Заслушвали ли сте се в шумоленето на листата, чуруликането на птичките сутрин? Усещали ли сте пращенето на запаления огън, мирисът на горящо дърво? …  а звукът от детския смях, отекваш  наоколо….
Малки и незабележими неща…
Не затваряйте очите, ушите и сърцето си за тях… Те носят също радост.

Уморен от шумния и забързан град, където всичко го отвличало от възможността за размисъл, един човек решил да намери спокойно място.
Той отишъл в гората, където нямало хора, но не могъл да се уедини, защото му пречело чуруликането на птиците. Той навлязъл още по-навътре в гората, но там птиците пеели още по-силно.
Търсейки тишина и спокойствие, човекът влязъл в една пещера, там било тихо, но капещата вода от стените го дразнела.
Тогава той си построил малка къща със свукоизолация. Заключил всички врати и прозорци, но в тишината все по–силно и силно се чувало “ тик- так, тик-так…“ Той си свалил часовника от ръката и го разбил в стената.
Седнал, успокоил се, дълбоко въздъхнал… Сега бил доволен, че най-накрая ще бъде тихо, но…
„Туп-туп, туп-туп….“ звучало сърцето му в гърдите и този звук се усилвал още повече…
Всички проблеми и техните решения, не се намират отвън, а в самите нас. Трябва да се научим да намираме доброто и хубавото там, където сме.

– Учителю, – обадил се новопостъпилия ученик, – сърцето ми е изпълнено с любов към хората. Каква трябва да бъде следващата ми крачка?
Учителят помолил младежа да го придружи. И двамата се отправили към дома на един болен човек. След като поговорили с болният и семейството му, учителят обърнал внимание на един сандък, поставен в ъгъла на стаята.
– Какво има в този сандък? – попитал той.
– Дрехи, които моя дядо никога не е обличал, –  казало едно от момичетата в стаята. – Той смятал, че трябва да има много специален повод, за да ги облече. В резултат на това те гният в сандъка.
Когато излезли от дома, учителят казал на ученика:
– Запомни този сандък. Ако в сърцето си имаш съкровище, използвай го сега. В противен случай то ще се изгуби