Според учените, музика засяга нашите мозъци много по-дълбоко, отколкото всеки друг човешки опит.
Музиката помага на недоносените бебета.
Децата, които са родени прекалено рано, трябва дълго да престояват в болницата, за да наваксат в тегло и да укрепнат. За да се ускори този процес, много болници са прибягвали към музиката. Екип от канадски учени е установил, че музика при преждевременно родени бебета намалява чувствителността им към болката и подобряване хранителните им навици, което от своя страна помага бебета да наддават на тегло.
Музиката съживява изсъхналите растения.
През 1973 г., изследователите провели проучване, за да разберат как музиката влияе на растенията. На едни пуснали рок музика, а на други спокойни мелодии. В края на изследването, растенията, на които била пусната лека и спокойна музика били еднакви по размер, зелени и цъфтящи, даже били наклонени в посока на музиката. Растенията, на които пуснали рок музика станали високи, но били увесили цветовете си, листата им загубили яркия си цвят и като че ли се отдръпвали далеч от източника на музиката.
Музиката помага при възстановяване от мозъчна травма.
Много хора, които са преживели травми на мозъка могат да бъдат изправени пред дълговременни трудности, свързани с говора и движението. За лечение, някои хора използват музиката, за да се стимулират тези области на мозъка, които са отговорни за тези две функции. Когато хора с неврологични заболявания, причинени от инсулт или болестта на Паркинсон, чуят музикален ритъм, това им помага да възстановят равновесието си и чувство за баланс. Въздействие на ритъма в музиката е ключ към мозъка.
Музиката предотвратява загубата на слух.
Разбира се, музиката не може да ви излекува, ако вече сте загубили слуха си, но тя може да предотврати загубата му. На едно проучване присъствали 163 възрастни, 74 от които били музиканти. Участниците били помолени да се подложи на серия от тестове за прослушване. Музиканти възприемат звуците по-добре от не музикантите и тази разлика се увеличава с възрастта. Един 70-годишният музикант чува по-добре реч в шумна среда, отколкото 50-годишният не музикант.
Музиката лекува разбити сърце.
Тук става дума не за отхвърлени чувства, а за сърдечен удар. Факт е, че музиката помага на пациентите, които се възстановяват от сърдечен удар или операция на сърцето. Тя намалява кръвното налягане, забавя сърдечната честота и намалява безпокойството. Слушането на мелодии, които предизвикват положителни емоции, подобрява циркулацията на кръвта и разширяването на кръвоносните съдове. Те спомага за подобряване на цялостната сърдечно-съдовата система.
Музиката спомага за повишаване на спортните постижения.
През 2005 г. британски учени са установили, че слушането на музика по време на упражнения могат да подобрят спортните постижения с 20%. Този ефект може да бъде сравнена с употребата на допинг, с тази разлика, че музиката не  се проявява при тестване за употреба на забранените вещества. Най-добри резултати са получени, когато е пускана по-бърза и ритмична музика по време на интензивни тренировки и бавна при почивка.
Музиката ни прави по-отзивчиви.
През 2008 г. британски изследователи, решили да разберат как думите на песните влияят върху нагласите и поведението на подрастващите. На група тинейджъри пуснали песни с положително социално съдържание, а на друга група песни с неутрална идея. След това изследовател изпуснал „случайно“ молив. Тези, които слушали песни с позитивно съдържание, не само бързали да предложат помощта си, но пет пъти по-често вдигали молива, отколкото в другата група.
Музиката подобрява паметта.
При деца, които се занимават с музика, се подобряват умствените способности. Учени от Хонг Конг се установява, че уроците по музика са подобрили резултатите при тестове, в които трябвало да се запомнят думи от даден списък. Колкото повече човек се занимава с музика в детството, толкова по-добра е неговата вербална памет. Освен това навиците за запомняне се увеличавали пропорционално на това, колко дълго детето се е занимавало с музика.
Музиката намалява болката.
Американски учени от Университета в Юта са показали, че музиката има отвличащ ефект за хора склони към безпокойство от болка. В резултат на музиката, хората са усещали по-малка болка. Музиката активира сетивните пътища, които заглушават усещанията за болка и допринася за умственото и емоционално участие.
Музиката подобрява вкусовите качества.
Възможно е производителите на вина да пишат на етикета, каква музика трябва да се слуша, когато се употребява техния продукт. В едно скорошно проучване, изследователите са открили, че определен тип музика може да подобри вкуса на виното с 60%. В проучването, участниците, които пиели виното, казали, че бялото вино е по-освежаващо, ако на масата звучала весела и ободряваща музика. Вкусът на червеното вино се изменял до 60 %, когато на пиещите била пусната „мощна и тежка музика“.

Един син попитал баща си:
– Ще вземеш ли участие с мен в маратона?
Бащата въпреки, че имал проблеми със сърцето казал:
– Да.
И те преминали целия маратон заедно. По-късно често участвали и в други маратони. Бащата винаги отговарял с „Да“ на сина си, когато той го молел да преминат трасето заедно.
Веднъж синът попитал баща си:
– Татко, можем ли да вземем участие в Ironman?
Бащата отговорил:
– Да, – както винаги.
За тези, които не знаят, Ironman?, което на английски означава „железен човек“, е най-трудният триатлон в света. Трасето се дели на три части. Първо трябва да се пробягат 41 километра по крайбрежието. След това трябва да се преплуват 3,86 километра през океана и накрая да се изминат 180, 2 километра на велосипед. Баща и син завършили това състезание заедно.
В телевизионно интервю Дик Хойт разказал:
– Когато Рик беше в утробата на майка си, пъпната връв била увита около врата му. Тя прекъснала достъпа на въздух до мозъка му. И когато Рик се роди  лекаря, който се грижеше за него ни каза, че той никога няма да ходи, нито да говори. Посъветва ни, да го оставим.
Но бащата не могъл да направи това. Вместо това взел сина си на ръце и го отнесал в къщи. Още от началото към него се отнасяли като към нормално дете.
Веднъж момчето видяло по телевизора маратон и за първи път помолил баща си да участва….
В едно от интервютата нарекли Дик герой, на което той отговорил:
– Аз просто обичам много моето семейство….

Той е само на седем години, но това, което преживя през тези часове беше страх и ужас. Сега лежеше на леглото в болницата и се чувстваше изтощен, но не можеше да заспи.
Спомените от случилото се въртяха като на лента от някой филм на ужасите.
Беше си до дошъл от училище. Мама и татко бяха на работа. Реши да излезе на балкона и да простре изпраните си панталони. От височината му се зави свят. Загуби равновесие и падна върху стъклото. Видя как то се пропука и дясната му ръка беше почти отрязана.
Пригади му се от кръвта, но се надигна и едва се добра до телефона. Набра номера на Бърза помощ. Не дочака да го попитат, а бързо изстреля:
– Ръката ми… ударих в стъкло.. много кръв.
От отсрещната страна затвориха без да попитат за адреса. Момчето помисли, че линията бе прекъсната и отново набра номера, почти извика в слушалката:
– Моля изпратете линейка….
Отново се чу писукащия звук, оповестяващ за прекратена връзка.
Опита пак…. Не помнеше колко пъти бе звънял. Всеки път уплашен крещеше отчайващо в слушалката.
Накрая остави телефона и едва излезе от стаята. Кръвта му се стичаше на пода като пусната на воля чешма. Тръгна към пътната врата, но в антрето усети как го обви мрак, краката му омекнаха и той загуби съзнание.
Една жена със свито сърце бързаше към дома. Нещо се бе случило. Тя бе изтръпнала цялата, а мислите ѝ рисуваха зловещи картини. По-бързо, но краката, като че ли от напрежението отказваха да я слушат. Жената имаше чувство, че всичко край нея се движи, като в забавен кадър, а тя едва отмества краката си.
Най-сетне, ето я и кооперацията. Нахълта във входа и за секунди се озова пред дома си. Бутна вратата и извика. Синът й лежеше в локва кръв. Притича до телефона и звънна…
След 10 минути линейката пристигна. В микрохирургията 4 часа пришиваха ръката, но детето бе в безсъзнание. Беше загубило много кръв.
В Бърза помощ не отричаха да са получили съобщение по телефона, но оправданието звучеше нелепо и смешно:
– Може би е отказано на детето, защото в последно време ежечасно при нас постъпват лъжливи повиквания от деца, които си играят с мобилните телефони, понякога и от юноши, даже и от не много трезви възрастни хора. За да дойде линейка по-добре нека звънне възрастен.
Малкият, когато се оправи, така и запомни: „Ако ти се случи нещо лошо звъни първо на майка си, тя е по-бърза от линейката и няма да закъснее“.

Сътрудниците на университета в Тел Авив проф. Бернар Атали и д-р Ашер Перец са представили ново лекарство за невропатична болка.
Невропатична болка се причинява от увреждането на нерви и тъкани. Тя често е виновна за хроничната болка. Този вид болка може да бъде в резултат от злополука или заболяване, като злокачествен тумор, туберкулоза на кожата и диабет. Невропатична болка обикновено е устойчива на традиционните болкоуспокояващи, включително ибупрофен и дори морфин, за това може да стане причина за пожизнена нетрудоспособност.
Новото лекарство BL-7050 потиска предаването на сигналите за болка, въздействайки на група протеини, които функционират като канали на калия. Калият играе ключова роля във възбудимостта на клетките, особено на тези, които се намират в нервната система и сърцето. Когато калиевите канали не функционират нормално, клетките са склонни към хипервъзбудимост, което води до неврологични и сърдечно-съдови заболявания като епилепсия и аритмия. Освен това,  по калиевите канали се предава болката, предизвикана от повредените нерви и тъкани.
При експериментите с плъхове се е установило, че лекарството предотвратява прекалената неврона възбудимост, като по този начин защитава не само от невропатична болка, но и от епилептични припадъци.

Помислете колко важно за вас е дадено събитие? Мисля, че по-важно е как то  действа върху вас. Нашият живот се определя не от това, какво сме видели, а как го възприемаме.
Всеки трябва да се учи. След падане трябва да искаме шанс да опитаме отново, а от грешките си е необходимо да се поучим. Колкото повече търсим, толкова повече ще намерим. Нека се опитаме да извлечем полза от неудачите си.
Във всеки от нас има нещо, което в другите го няма. Ние можем да правим виртуозно това, както никой друг. Търсете това зрънце в себе си и го развивайте. Никога няма да се провалите, ако се занимавате с това, за което сте предназначени.
Целия свят е театър, в който ние играем. Но какво играем? Роли, които други са изискали от нас или режисираме сами своите действия и решаваме как да играем?
Успехът не ни учи на нещо. Това правят грешките. Те ни карат да бъдем по-внимателни и ни мотивират към промяна и развитие. Всеки, който иска да се учи трябва да експериментира, а в тези си действия можем да сгрешим. Важното е навреме да разберем, че грешим и да не униваме.
Колкото по-голямо здание се стремят да построят строителите, толкова по-дълбоко копаят и по-як фундамент изграждат. Така е и с всеки от нас.  Колкото по-голяма задача поставяте пред себе си, толкова по-сериозно трябва да помисли  за израстването  и обучението си в тази насока.
Не се отказвайте! Ако копнежа е в сърцето ви, не го оставяйте да загине и да изчезне на цяло. Животът е борба, в която успяват само упоритите.