Ангелина Симеонова бе мениджър за работа с клиенти. Един ден тя посети лекар и той я зарадва:

– Ще ставате майка. Бременна сте.

След няколко месеца Ангелина усети болка в гърдите.

Съпруга ѝ Борис, когато узна това, я успокои:

– Вероятно е свързано с бременността ти.

След направените изследвания лекарят ги изненада с диагнозата си:

– Вие имате II стадий на инвазивен дуктален карцином на млечната жлеза. С прости думи, това е рак на гърдата.

Ангелина и Борис бяха в шок.

– Но нали според онколозите в цял свят, – задъхвайки се започна Борис, – тази болест рядко се среща при бременни жени ….

– Да, но най-застрашени са жените имащи късна бременност, – каза тъжно докторът.

Въпреки всичко, Ангелина реши:

– Ще го родя!

Лекарите трябваше да направят Цезарово сечение. Бебето се появи осем седмици по-рано, защото на Ангелина ѝ предстоеше курс по химиотерапия. Това детето за родителите си бе безценно чудо от Бога.

За съжаление, след раждането, болестта започна да прогресира и се разпространи върху белите дробове, главния мозък и лимфните възли.

Ангелина постепенно гаснеше и умираше.

– Колко хубаво би било да присъствам поне на един от рождените дни на дъщеря си, – мечтаеше си Ангелина.

Разбирайки, че това ще е последния рожден ден на малкото момиченце с майка му, роднини се заеха с организацията на празника, който бе в стил „Алиса в страната на чудесата“.

Въпреки, че лекарите бяха против, Ангелина бе категорична:

– Трябва да отида, вие не можете да ме лишите от такава радост, да присъствам на рождения ден на дъщеря си.

Тя събра сили и от болничното легло направо отиде на празника на малкото си момиченце.

За случая Борис се маскира като Шапкаря. Това бе една незабравима вечер. Този ден дъщеричката ѝ щеше да запомни  завинаги. Щеше да гледа направените снимки, чувствайки любовта на майка си, която бе отнета от нея толкова рано.

На следващия ден Ангелина успокоена напусна този свят.

Понякога животът може да ни се струва суров и несправедлив особено, когато губим близък или роднина. Но животът ни на земята не е вечен. За това  е важно да се научим да ценим времето, което прекарваме с хората около нас, особено любимите.

Въпреки нарастващото недоволство сред потребителите, много корпорации продължават да произвеждат и пускат на пазара генномодифицирани продукти. Някои страни се опитват да се предпазят от ГМ култури, като въвеждат специално етикетиране на продуктите или започва да ги продава по своите цени.

Тогава защо се създават такива продукти?

Първоначално било планирано да се отглеждат такива култури, за да спасят гладуващите хора в бедните страни в Африка. Но същите тези страни преди няколко години забраниха вноса на ГМ продукти, мислейки, че гладът е по-безопасен за здравето.

Как да избираме доматите?

За съжаление, за да разберете дали продуктът е генно модифициран, е възможно само в специални лаборатории. Въпреки това, всеки купувач трябва да знае, че повече от 40% от всички търговски продукти са генетично модифицирани.

Да направиш разлика между ГМ продукти и естествените е сравнително лесно. ГМ продуктите стоят свежи дълго време, на тях не кацат насекоми. Тези продукти имат идеална форма.
Ако видиш големи лъскави домати с кръгла форма, по-добре не си купувай от тях.

Най-добрият показател за естествени плодове и зеленчуци е тяхното малко изкривяване във формата, липса на идеалност.

Освен това при разрязване ГМ продуктите не губят формата си и не отделят сок.

Единственият продукт, който не са могли да геномодифицират е елдата, едногодишно културно фуражно и медоносно растение. Така, че не се колебайте, а я купувайте смело.

Почистване на банята е една от най- неприятните работи. Поради високата влажност на това помещение се появява мръсотия, налепи, а понякога и плесен във фугите между плочките.

Да се очистят фугите е трудоемка работа и изисква много време за почистването им.

За съжаление, мръсотията и мухъла много скоро се връщат, но този процес може да се забави за по-дълго време, ако се използва една хитрост.

Всичко, което ви е необходимо е свещ. След като изчистите плочките и фугите между тях, вземете обикновена бяла парафинова свещ, която се продава във всеки магазин.

С тъпия край на свещта минете по фугите.

Дадената процедура е желателно да се направи на тези места, където водата пада върху плочките, близо до мивката или ваната. Фугите ще бъдат защитени от образувалия се парафинов слой.

Сега ще можете да забравите за по-дълго време за мръсотията и мухъла между плочките. Гениално, нали?!

Пиратски съкровища, изгубеното злато на инките, скъпоценностите на Британската корона, …. това са богатства, с които е натъпкана нашата планета.

Професионални търсачи на съкровища използвайки най-новите технологии ги търсят и до днес. Любители търсачи се опитват да извадят късмет с евтин металодетектор. Всеки има шанс, да открие такова съкровище, но не всички заели се с това успяват.

Съкровището на Ал Капоне се състояло от 200 барела уиски. Известният гангстер притежавал цяла мрежа от пещери, където се съхранявало контрабандно уиски.

За съжаление подробната карта за местонахождението на това течно „злато“ алчният бандит е отнесъл със себе си в ада, предизвиквайки десетки  хора да претърсват бреговете слепешката.

Паричния еквивалент на съкровището не е толкова голям, той е само около 300 хиляди долара.
Затова пък ако имате успех при откриването му, ще черпите приятелите си с уиски от частните запаси на Ал Капоне.

Навярно всеки от вас е чувал, че клиента винаги има право. В действителност, в конкурентна среда се води борба за всеки човек, по всевъзможен начин. Насърчават клиентите си и се  стремят да привличат нови такива. Но някои клиенти са прекалено нагли.

Милка беше на работа като продавачка в супермаркет. Тя учеше в университета и по време на ваканцията работеше на половин работен ден.

Веднъж в магазина влезе майка със седемгодишната си дъщеря. Жената беше облечена по последна мода. Косите ѝ бяха боядисани в ослепително бяло, на лицето ѝ се забелязваше обилен грим, а през рамо бе наметнала чанта от известна марка.

Жената избра необходимите стоки и ги натрупа на куп върху транспортната лента заедно с талони за отстъпка. След това каза на Милка пренебрежително:

– Оправете ги!

Въпреки грубото отношение, Милка ѝ се усмихна и я помоли:

– Моля ви разделете талоните с отстъпка върху закупените стоки, така по-бързо ще ви обслужа.

Жената махна с ръка на касиерката, изсумтя презрително и започна да говори по телефона си.

Милка провери талоните. Почти всички бяха от други магазини, а освен това се оказаха и с изтекъл срок.

– Не мога да ви направя отстъпка, – каза Милка на жената, – защото вашите талони са с изтекъл срок.

Когато чу това, жената не на шега се ядоса:

– Това са моите талони и според тях ми се пада отстъпка.

– Но те са със изтекъл срок….

– Извикай началника си, нямам време да слушам глупостите ти.

Милка извика началника си, а докато той дойде, жената се наклони към дъщеря си и със сладникав глас ѝ каза:

– Гледай, мила, за това трябва да постъпиш в колеж. Ако получиш образование, никога няма да бъдеш неудачница, като тази, която стои зад касата.

Това бе нечестно. Очите на Милка се напълниха със сълзи. Тя бе толкова смаяна от тази наглост, че не знаеше какво да отговори.

Най-накрая началникът дойде и попита:

– Какво става тук?

Жената размаха талоните с изтекъл срок и заяви:

– Полагат ми се отстъпки. Купувачът винаги е прав. Вашите работници трябва да се отнасят с уважение към мен, аз съм ваш купувач.

Началникът изгледа жената, а след това мълчаливо върна стоките обратно по транспортната лента.

– Какво правите? – развика се жената.

– Госпожо, не мога да ви позволя да обиждате работниците в този магазин, – каза бавно началникът като натъртваше на всяка дума. – Ние не желаем  да обслужваме такива клиенти, за това ви моля да напуснете магазина.

Жената се зачерви, очите ѝ щяха да изскочат от изненада. След това тя се разкрещя, като същевременно се насочи към вратата на магазина:

– Кракът ми повече няма да стъпи тук. Сега ще позвъня на моя шеф и той ще ви научи … Вие не знаете с кого си имате работа.

След като истерията заглъхна и жената изчезна, началникът се обърна към Милка и ѝ се усмихна:
– Може малко да си почините, докато се отърсите от шока …

За съжаление не всеки началник се отнася така към подчинените си.