Преди две години бе представена една футуристична концепция на чадър Invisible Umbrella от проектанта-студент Quentin Debeyna. Датата за възможната поява на чадъра в реалния свят бе отложено за 2050-та година. Въпреки това, една група от китайски изобретатели заяви, че са открили начин да произведат чадъра вече през 2015 г. и стартирали краудфандингова компания за набиране на средства за проект Air Umbrella с изненадващо малка сума на крайния сбор 10 хиляди долара.
Air Umbrella е пластмасова тръба с дължина 50 см, дължината на тръбата се регулира от потребителя. В единия край на тръбата има отвори за всмукване на въздух и превключвател. На другия край е  вградена въздушна помпа под високо налягане и формира над главата на потребителя, сухо и защитено от влага пространство. Устройството се захранва от батерия, която заема цялата кухина на тръбата.
Чадърът се планира да бъде в два варианта: Мъжки, с тегло 800 гр и дължина на корпуса от 50 см и по-лек за жените, тежащ петстотин грама, имащ дължина 30 см. Съответно, на „мъжки“ вариант батерията му държи 30 минути, а при женския 15 минути .
Пет дни преди края на кампанията за набиране на средства за стартиране на проекта са внесени близо 85 хиляди долара. Цена на устройството в предварителна заявка ще бъде 118 долара. В комплекта има зарядно за кола. Авторите обещават, че всеки ще получи своия чадър, преди края на следващата година.

„Умният“ контейнер за претопляне на хранителни продукти се управлява с SMS съобщенията е измислен от студентите на Томския политехнически университет. Скоро те ще пуснат първата търговска доставката на продукта, съобщава сайта на университета.
Футбоксът е устроен съвсем просто – контейнер за микровълнови фурни е инсталиран в кутия с електрониката и нагревателен елемент. Устройството работи на батерия, в неговата схема е инсталиран GSM-модул и симкарта. За да започнете процеса на нагряване, трябва да се изпрати SMS с какво да е съдържание. Като допълнение, можете да получите на телефона си съобщение за температурата на нагряването. Изключването на устройството става автоматично, когато температурата достига 93 градуса.
„Нашият продукт може да бъде привлекателен не само за студенти, които не разполагат с време, за да се хранят пълноценно по двойки, но също така и за военни, болници и старчески домове,“ – казва Елена Сахарова участваща в разработването на „умния“ контейнер.
Друга разработчица Юлия Папин, е заявила, че в бъдеще тази технология може да се използва и в други области: „Сега е много важно селското стопанство и така ние работим за създаване на „интелигентни оранжерии“. В действителност, тази система ще позволи дистанционно наблюдение на температура, влажност и други фактори. Не е нужно да отидете в R оранжерия, всички данни ще идват при вас по телефона, с него вие ще бъдете в състояние да регулирате работа в оранжерията – да отваряте и затварят прозорци, да включвате допълнително поливане и т.н.“, – казва студентката.

Живял някога богат колекционер на древни статуи. При него те били в изобилие. Стояли по пътеките му в красивия му парк.
Веднъж при него бил изпратен студент с препоръка от тамошното историческо дружество, да се запознае с удивителната колекция.
Икономът на колекционера трябвало да съобщи на господаря си за пристигането на госта. След това го повел през парка към дома.
Обхванат от любопитство, студентът се спирал пред всяка статуя и възторжено възкликвал.
Най-накрая икономът не издържал и казал:
– Господине, вие при кого дойдохте, при статуите ли или при господаря?
„Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света;“

Джонатан Картър е един от водещите защитници на околната среда в щата.
Като студент през 70-те години на миналия век Картър нарочно нанасял удари с брадва по здрави дървет, за да изследва болестите, причинени от загниването им.
В друго свое изследване той инжектирал смъртоносен вирус на холандски бряст в хиляди фиданки, после пускал през тях електриески ток и наблюдавал как се разпространява заразата.
Двадесет и пет години по-късно Картър „изплаща греховете си“.
Той се превърнал в страстен поклоник на горите и неуморен защитник на дивата природа.
Неговата кампания през 1996 г. срещу изсичането на горите на север, разтърси из основи дървообработващата промишленост в Мейн.

Един човек посетил местния мъдрец и му казал:
– Няма вече нужда да се търси истината, аз я открих в религията си.
Мъдрецът го погледнл и му отговорил:
– Някога живял един студент, но той никога не станал математик. Този млад човек всецяло разчиташе на отговорите в края на учебника и разбира се те винаги са верни, ако нямаше печатна грешка…..
Това достатъчно ли е? Има ли развитие без търсене? Човек може ли да се усъвършенства, в каква да е насока, ако му се даде всичко наготово?
Истината, която се открива на човек е част от много повече. Макар сам той да не може да я обхване цялата, стреми се да я опознае, колкото може повече.