През 2005 г. британският студент Алекс Тю не е имал достатъчно пари, за да плати за обучение си. За това той решил да продава пиксели.
Алекс създал сайт milliondollarhomepage.com, където поместил изображение с размер 1000 х 1000.
Всеки можел да си купи по една частица от това изображение по долар за пиксел и да помести реклама на своя сайт на нея.
След по-малко от 6 месеца всички пиксели били продадени, а Алекс спечелил 1 милион долара.
Скоро множество последователи се опитали по същия начин да спечелят пари за различни цели, но те успели да спечелят много по-малки суми.

Навярно сте чували следните думи:
– Съжалявам, но вие нямате талант. По-добре оставете вашите творчески опити и се се заемете с някоя обикновена професия.
„Бездарен“, „безнадежден“, „безперспективен“, …. такива етикети лепва нашето общество на хора, които виждат живота по по-различен начин. Такъв е светът. Ако решите да го промените, винаги ще се намери някой, който категорично ще бъде против.
Такива „етикети“ не трябва да събарят вярата ви в способностите ви. Този, който иска да твори, по никакъв начин не трябва да се съгласява да бъде преквалифициран в надзирател и наблюдател.
Ето ви и един пример, как хората грешат, отхвърляйки таланта на двама души. Единият е Фьодор Шаляпи, а другият е Алексей Пешков или както е известен чрез литературните си произведения като Максим Горки.
Шаляпин и Пешков били бедни студенти и решили да подобрят материалното си положение. Тръгнали да търсят работа, като певци във хор или журналисти във вестник.
Парадоксът в ситуацията се състоял в това, че Пешков го взели в хора, но бил отхвърлен от вестника за журналист, а у Шаляпин открили литературен талант, но не открили в него такъв на певец .
За щастие, всичко в живота си дошло на мястото. След години бил забелязан писателския талант на Горки, а Шаляпин станал известен певец.
Това не е единствената история, в която се говори как съвремениците не са видели „грозното пате“ в един или друг човек притежаващ талант. За това правете неща, които обичате, вярвайте в себе си и не се съмнявайте в мечтата си!

Студент от иконимическия факултет, който бил христианин споделил впечатления си с свой приятел:
– Колкото и пити да препрочитам Евангелието всеки път намирам нещо ново!
– И какво си открил последно? – попитал приятелят му.
– Ами, например, че борсата е съществувала още преди 2000 години.
– Къде е написано това? – останал изумен приятелят му.
– Нали помниш мястото, където Исус разказваше за човека, който дължеше десет хиляди таланта?
– Е и …..
– Имай в предвид, че за пари от порадъка на 10 хиляди, селскостопанските работници са се трудили през целия си живот.
– Да и какво от това?
– Пределно ясно е! Така можеш да изпаднеш, само ако е имало борса.

Млад изобретател е представил странно изглеждащ велосипед, приличащ по-скоро на състезателен карт. Велосипедистът се намира само на няколко сантиметра от земята. А самата странна триколка може добре да се ускори и да изпълнява невероятни маневри.
18-годишният студент Тайлър Хадзицки е успял да изненада дори и най-претенциозните любители на велосипеди. Необичайното транспортно средство Leaux Racing Trike има три колела, по-голямо отпред и две по-малки отзад, две кормила, предно приличащо на лост и задно.
Тялото на велосипеда е направено от издържливи стоманени тръби, които осигурява надеждност на конструкцията. Уникалният дизайн на велосипеда и неговите технически характеристики дават възможност за разгръщане на Leaux Racing Trike буквално на място или дори да го поставите в контролиран дрифт. За да се задейства спирачката, педалите трябва да се завъртят обратно.
Когато седнеш на Leaux Racing Trike буквално се намираш на 15 см от земята и надпреварата става съвсем друга. Всяко дърво изглежда препядствие. Заобикалянето на рампа може да те преобърне, а всяко завъртане може малко да те занесе настрани.

Студенти стоят на опашка в столовата. Жената, която раздава храната е доста нервна и се суети.
Един от студентите получава обяда си, котлет с нещо си. Той внимателно помирисва яденаето и авторитетно казва:
– Месото мирише!
На жената, която раздава храната, вече ѝ е писнало от всичко и от всички:
– Какво си мислите,  – сопва се тя на младежа, – на нищо ли да не мирише?