Архив за етикет: страст

Как може да се различи истинската любов от влюбването

kak-otlichit-lyubov-ot-vlyublennostiИстинската любов е себеотдаване. Това е чувство, което е готово всяки момент да се докаже на дело.
Когато обичате даден човек, вие сте щастливи от това, че той или тя съществува, дори и да не отговарят на чувствата ви. Вие сте способни да чакате отговор на чувствата си година, две …. дори цял живот.
Истинската любов, често се сравнява с майчината, която се характеризира с жертвоготовност.
Влюбването е само плам, страст и желание за потребление. Това е роман, който временно е „захванал“ всеки от участниците.
Влюбването е имитация на любовта, това е влечение към някого, което бързо се разпада при поява на първия проблем.
Истинската любов минава провера за силата си. Много хора възприемат истинската любов като жизнена привичка, но аз мисля, че това не е така.
Докато влюбването постепенно угасва като надут балон за някой празник, истинската любов израства и се развива.

Щастието на Соломон

Един ден един уважаван човек посетил Соломон, който се наслаждавал на движението на рибките в езерото.
– Царю, аз съм много объркан! Всеки мой ден прилича на предишния, не различавам залеза от изгрева и се чувствам нещастен.
Соломон се замислил и казал:
– Много хора биха искали да са на твое място, да имат твоите доходи, твоите градини и богатства. За какво мечтаеш?
Човекът казал:
– Първо исках да се освободя от робството. После исках търговията да ми носи много печалба. А сега за нищо не мечтая.
Тогава Соломон казал:
– Човек без мечти е като тези риби, които плават в езерото. За тях дните са едни и същи и те не очакват да се случи нещо интересно в живота им. За разлика от рибите, ти сам си се затворил в своето езеро. Ако нямаш цели в живота, ще се движиш безцелно и когато дойде време да умреш, ще разбереш, че напразно си живял. Ако имаш цел това ще те изпълва с ентусиазъм и страст за цял живот.
– Означавали това, че ако достигна една цел, трябва да си поставя друга, която да преследвам, – попитал човекът, – за да бъда щастлив?
– Да, – казал царят.

Роботите ще почнат да чувстват и да живеят като човешки същества

Южнокорейският учен Ким Чжон-Хван е решил да прибави на робот човешки чувства.
Той е разработил специален софтуер, който ще мотивира машината да чувства, дори да изпитва страст. В основата на програмата му е вложена мини програма наречена „изкуствени хромозоми“, която в опростен  вид имитира човешките гени и определя „личността на робота“. Освен това, тези „изкуствени хромозоми“ могат да се онаследяват и от други роботи.
Ким Чжон-Хван се опасява, че ако неговият експеримент има успех, това ще предизвика известно недоволство сред религиозните хора. Той смята, че масова продажба на „емоционални роботи“ ще започне чак след 20 години.
Междувременно, други южнокорейски учени са създали „електронна кожа“, която е осезателен чувствителен елемент, функционално неразличим при докосване от човешката кожа. За основа при създаването на този чувствителен елемент е послужил изкуствения каучук. Очаква се тази разработка да послужи за покритие на съществуващите вече роботи – хуманоиди.

Отсъстващо състрадание

Живяла в Китай една стара жена. Повече от 20 години тя се грижела за един монах. Построила му малък дом. Тя искала да разбере за всичкото това време, какво е постигнал.

За да разбере това тя помолила едно красиво момиче да отиде при него, да го прегърне и неочаквано да го попита: „А, сега какво?“

Момичето отишло при монаха и направило така, както го научила старата жена.

– Старото дърво, само расте през зимата на хладната скала, – поетично отговорил монаха, – няма никъде топлина.

Момичето се върнало и разказало какво е чуло.

– И като си помисля, че се грижех за този монах 20 години! – сърдито възкликнала старата жена. – Той не е проявил никакво внимание към твоите потребности. Не е длъжен да отговаря на страстта, но е трябвало да прояви малко съчувствие.

Цветчето и вятърът

Вятърът срещнал красиво цвете и се влюбил в него. Докато той нежно галел цветчето, то му отвръщало с още по-голяма любов, изразена в по-ярка окраска и завладяващ аромат.
Но на вятърът това не му било достатъчно и той решил: „Ако дам цялата си сила и мощ на цветчето, то ще ме дари с още по-голяма любов“.
И той духнал към растението с мощното си дихание. Но цветчето не могло да понесе бурната страст на вятъра и се се пречупило.
Вятърът се опитал да го повдигне и оживи, но не успял. Тогава той утихнал и изпратил към него нежният полъх на любовта си, но то се увехнало пред очите му.
Вятърът закрещял:
– Дадох ти цялата мощ на своята любов, а ти се прекърши! Изглежда ти нямаш сили да ме обича истински, а това означава, че ти изобщо не си ме харесвало.
Но цветчето нищо не отговорило. То умряло.