Архив за етикет: срам

Смешно недоразумение

originalМая реши да не се отказва от обувките на високи токове даже, когато отиде на Малдивските острови.

Ежедневен грим и разнообразна козметика, коктейлна рокля, копита и украшения, това е видът в който тя е израснала, даже спи в него.

– Но това е напълно неуместно на плажа, – опитаха се да я вразумят близките ѝ.

– Стига сте ми кудкудякали, всичко това са глупости. Мислете по-нашироко. Та там има не само пясък, а и ресторанти.

Въпреки всичко Мая пълзеше със своите копитца по плажа на Малдивските острови.

Слънце, горещина, край нея скачат малки момчета, но тя не се отказва от вида си, дори се снима нарочно, за да се покаже на завистниците си.

Разбира се, че тя трябваше да се облече според случая и природните условия, така или иначе до стаята си в хотела тя едва се дотътряше.

Навярно много семейства и хора я сочеха с пръст и ѝ се смееха. Е, не явно, а в шепата си. Хората в тузарските райони са свикнали с такива кукли, дори такива не им изглеждат подозрително, но се извиват настрана и се смеят в шепите си до насита.

Жалко е, че това е заболяване, което не се лекува. Нима такова нещо може да се нарече нормално?

Това е не само срам, но е заплаха за индивида.

Как MANFRED MANN’S EARTH BAND е обработвал неизвестни песни

156985_bigКомпозиторът и аранжорът Манфред Менн през 1960 г. построява кариерата си на сполучливо обработени чужди, малко известни песни.

Тази традиция той не изменил до 1970 г., но стилът си променил  кардинално.

През 1971 г., уморен от работа в жанра на три-минутни поп песни, той решава да реализира напълно своите амбиции, позовавайки се на плодородните жанрове като прогресив и хард рок.

За тази работа бил създаден нов проект –  MANFRED MANN’S EARTH BAND («Земният оркестър на Манфред Менн“, свирейки дълги, политически  и сложно аранжирани композиции.

Манфред Менн казал:

– За първи път от много години аз изляза на сцената с вдигната глава и без капка срам.

Светът е оцелял, защото се e смял

imagesЖеланието да се радва на живота и да се смее е било винаги присъщо на човека. Известно е, че древните гърци са колекционирали анекдоти.

Един от героите на една такава забавна колекция се наричал „Филогелос“. Това бил Педант, отличаващ се с удивителна логика.

Ето и някои примери от този сборник с анекдоти.

Като се разхождал Педантът видял лекарят, който го лекувал и започнал да се крие от него. Приятелите му го попитали:

– Защо се криеш от него?

Той отговорил:
– Отдавна не съм боледувал и ме е срам пред него.
Веднъж Педант пътувал по море. Разразила се силна буря и неговите слуги започнали да плачат.

– Не плачете, казал им той, – в завещанието си всички съм ви освободил.

Друг път Педант видял двама близнаци, на чиято прилика се чудели хората.

– Не, – казал Педант, – първият е подобен на втория повече, отколкото втория на първия.

Древногръцкият философ Демокрит бил сериозен и задълбочен учен, баща на атомната теория и на атараксия, наука за душевното спокойствие като висша ценност. Той обичал да се присмива на своите съграждани, за което получил прякора „присмехулник“.

Много известни учени имали забележителния дар на хуморист. Този дар имат не само отделни хора, а и цели градове, за чийто жители се разкарват хумористични истории. Такива са тъпанар шотландец, жителите на Габрово и на столицата на хумора Одеса.

Двойна загуба

indexСъвестта се опитала да вразуми един разпуснат, необуздан, непокорен, покварен, неморален и неприличен човек.

Казала му:

– Най-накрая ще загуби и срама си.

На това човекът се засмял:

– Аз никога не съм имал такъв.

Когато съвестта чула това се ужасила.

Отдръпнала се настрана.

И от тогава човекът останал не само без срам , но и без съвест.

Подарък от фирмата

houseЖивял някога един бригадир. През целия си живот той строил къщи. Остарял и решил да се пенсионира.

– Искам да оставя тази работа вече, – казал той на работодателя си. – Време е да се пенсионирам. Ще гледаме с бабата внуците.

– Добре, – казал работодателят,  – само че нека да се споразумеем така. Ще построиш последната си къща и ще те пенсионираме, с добра премия!

Бригадирът се съгласил. Според новия проект, той трябвало да построи дом за малко семейство. И се започнали: съгласувания, търсене на материали, тестване ….

Бригадирът бързал, защото той вече се виждал пенсионер. Нещо все не довършвал, опростявал, купувал по-евтини материали, така че по-бързо да ги доставят …..

Той усещал, че не прави най-доброто в работата си, но се оправдавал, че това е краят на неговата кариера.

Когато къщата била построена, извикали бригадира и работодателят му казал:

– Този дом е твой. Ето вземи ключовете и се настанявай. Всички документи са оформени. Това е подарък от фирмата за дългогодишния ти труд в нея.

Бригадирът се изчервил от срам, а всички го поздравявали и си мислили, че той се черви защото е много срамежлив, а той се срамувал от собствената си работа.

Той осъзнавал всичките си грешки и допуснати дефекти, а другите възприемали поведението му, като смущение от скъпия подарък.

И сега бригадирът трябвало да живее в дом, който е построил лошо.