Днес лова на животни не е свързан за снабдяване на семейството с необходимата храна. Той се е превърнал в хоби, един вид спорт.
Много мъже се съревновават по време на лов, кой колко дивеч ще удари, а други се хвалят с трофеите си.
Марин с нищо не се отличаваше от мъжете пристрастени към лова. Дойдеше ли подходящото време нарамваше пушката и потегляше.
Но един ден се сблъска с нещо необичайно.
Чу характерното трополене на копита.
– Нямаше съмнение, това е елен, – каза си той. – Но какво прави толкова близо до ливадата?
Воден от ловната си страст, взе пушката си и отиде да провери, как стоят нещата.
Още от далече забеляза едрият екземпляр. Едър елен се опитваше да освободи рогата си от бодлив тел, хвърлен в наръч слама.
– Навярно е бил привлечен от тази изхвърлена плява. За това е дошъл до малката купчина – засмя се Марин – и рогата му са се оплели в тела.
Марин потърка челото си.
– Каква лесна плячка. Превърнал се е в лесна мишена, – въздъхна ловецът. – Не се учудвам, тази зима бе доста сурова, снегът много трудно си отиде. Как ли е намирал храна в гората?
Ловецът забеляза:
– Рогата му са доста красиви. Добре ще паснат над новата ми камина.
Започна истинска борба в ума му:
– Ако беше в гората, преследващ дивеча и стреляш добре, а сега?
– Как можеш да убиеш това беззащитно животно?
– Но виж само рогата му….
– И какво ще разказваш , за тези рога, които смяташ да окачиш на видно място? Убил си животно, което се е оплело в бодлив тел…. Та това е смешно.
– Ако го пусна ….?
– Сега си само ти и елена, какво чакаш. Смили се на животното, то и без това кой знае колко време се е мъчило да се освободи, без да разбира какво става с него.
Марин огледа ливадата, а после приближи елена. Животното трепна, усетило нова опасност. Не можеше да избяга, беше се здраво оплело.
Марин и еленът се спогледаха. Очите на елена бяха изпълнени със страх. В тях се четеше паника.
Марин, все още се разкъсваше от противоречиви чувства, но се наведе …. и освободи рогата на елена.
Животното стоеше още няколко секунди, взирайки се в ловеца с пушка, без да разбере, какво точно се е случило, а след това бързо побегна към гората.
– Живей, красавецо, достатъчно си се намъчил …., но внимавай, засека ли те в гората …..
Марин се обърна и тръгна към дома си, но нещо се бе пречупило в него. Ловецът, преследвача на дивеч, ….. се беше смилил.
