НАСА пусна два клипа с най-впечатляващите кадри на слънчевата активност. Кадрите са заснети от Обсерваторията на слънчевата динамика – Solar Dynamics Observatory, която наблюдава нашата звезда и фотографии лице на Слънцето обърнато към Земята през последните пет години.
Първото видео е подбор от най-добрите снимки на Слънцето от юни 2010 г. до 8 февруари 2015 г. Вторият видеото включва запис на последните няколко дни.
От стартирането на оборудването от обсерватория се прави една снимка на Слънцето в секунда. В резултат на това тези записи на слънчевата активност са станали основа на две хиляди публикации. Информация попада на компютъра на обсерваторията чрез двоичен код  предаващ черно-бели снимки, но ако е необходимо снимките могат да бъдат направени цветни и по-близки в специфични области.
Материята в Слънцето има разлика в температурата и обсерваторията приема изображения с различни дължини на вълните, за да следи движението на веществата в атмосферата на Слънцето.
Изследователите се надяват, че тези данни ще помогне за определяне на причините за изригванията на Слънцето, защо магнитните полета на звездите са постоянно в движение, а температурата на атмосферата е 1000 пъти по-висока, отколкото на повърхността на звездите.

Всеки от нас знае какво е да те мързи. Имали сме и ние такива моменти и ние, макар някои да отричат това.
Но мързелът на хората показан на снимките надминава границите!
Пълната им апатия ги е довела до там, че те даже не могат да се погрижат за себе си, а какво да кажем за другите?!
Погледнете и вижте, че за да облекчат живота си, действат творчески, дори и за най-простите неща!
Сега разбирам същността на фразата: „ангажиран с безделие“.
В България обикновено казваме: „Накарай мързеливия на работа, та да те научи на акъл“!

В немския Институт Хассо Платнер е преставен опитен образец на устройство, което може да телепортира обекти на разстояние с помощта на 3D-печат.
Устройството е наречено „Скоти“ в чест на оператора на телепортационата система от сериала „Star Trek“.
Принципа на работа на системата е много прост. Първият 3D-принтер MakerBot Replicator цифровизира обект с помощта на фотокамера, унищожава го и изпраща криптирани инструкциите на втори принтер, който отпечатва обект на друго място. „Скоти“ действа на пластове. Фрезмашината в принтера разрязва обекта на слоеве само след като се изпраят снимките на втория принтера.
Потребителят трябва само да постави обекта в системата, да избере получател и да натисне бутона „премести“. Инженерите подчертават, че целта на проекта е запазване на уникалността на нещата. Унищожаването на обекти, които приятели споделят помежду си, повишава тяхната емоционална стойност.
Една от главните технологични задачи на системата е борбата с пиратството. Развитието на 3D-печата води до това, че схемите на направените обекти могат нелегално да се разпространяват, а вещите да се възпроизвеждат. Унищожаването на оригинала гарантира, че дадената вещ при продавач веднага изчезва, щом тя попадне при купувача.
Възможности да се съхрани прототип за сега са ограничени. „Скоти“ работи само с пластмаса, и е боядисан в черно, за увеличаване на контраста. Напредъкът в областта на 3D-печата ще бъде разширението на асортиментите на обектите, подходящи за такава телепортация.

Елена живееше в едно провинциално градче. Отиде в столицата, за да продължи образованието си.
Там се запозна с млад, висок и симпатичен мъж. Той и имаше кола, добра работа и едностаен апартамент. Родителите му живееха в къща, в покрайнините на града.
– Вие ще бъдете прекрасна двойка, – със завист казваха приятелките ѝ. – Ще имаш жилище, кола и много красив мъж.
Тя го харесваше, но не беше влюбена в него.
– После, по-късно ще се влюбиш в него, – казваха приятелките ѝ.
И тя се омъжи за него. Приятното безпокойство около сватбата премина и се заредиха делничните дни. Работа, готвене, чистене, спане, … и така всичко се повтаряше ден след ден. За ученето забрави. Първоначално отлагаше, а после се роди дъщеричката ѝ и за това съвсем не ѝ остана време да мисли.
Изминаха три години и решиха да дадат малката в детска градина. Мъжът ѝ не искаше тя да тръгне на работа, но после се съгласи.
Един ден Елена срещна приятелската си Милка от детството. Зарадваха се и седнаха на кафе да си побъбрят. Започнаха да си припомнят лудориите и веселите детски дни, дори се поразплакаха малко.
– Какво стана с фотографията? – попита я внезапно Милка. – Ти правеше много хубави снимки в кръжока по фотография, помниш ли? Тогава едни ти се присмиваха, а други те окуражаваха, защото беше единственото момиче в този кръжок.
– Помниш ли Русев, той ръководеше кръжока? – каза Елена с някаква носталгия. – Беше добър човек и вина ги ме подкрепяше.
Когато си тръгна за в къщи Елена си помисли: „Дали да започна отново? Обичам фотографията“.
Тя се отби в един магазин и си купи фотоапарат. Тя нямаше пари за по-добрите апарати, но затаи надежда, че някой ден ще може да си купи някой по-хубав.
И така тя започна да снима дъщеря си. Двете се разхождаха в парка, смееха се и се снимаха. Когато лентата свърши, тя я занесе в едно фото студио, за да проявят лентата и копират снимките. С нетърпение очакваше, кога ще станат готови.
Елена много искаше да ги покаже на мъжа си.
И един ден, когато той се върна от работа, тя му се похвали. След като хапнаха, той разгледа снимките. Тя го наблюдаваше внимателно и искаше да чуе мнението му.
Мъжът и вдигна глава, усмихна ѝ се и каза:
– Много са добри! Направила си чудесни снимки!
Настана страхотна шумотевица, прегръдки, целувки….
На другия ден съпругът ѝ купи голям ноутбук, за да може Елена сама да обработва своите фотографии. Скоро тя започна да участва във фото конкурси.
Минаха още две години и тя стана професионален фотограф. Специализира се във снимане на деца.
Всичко беше толкова хубаво. Елена усещаше любовта на мъжа си и от ден на ден любовта ѝ към него все повече разцъвтяваше. Даже планираха вече да имат и второ дете.
Подкрепата на съпруга ѝ я направи много добра, в това което обичаше да прави. Всеки от нас се нуждае от такава подкрепа.

Елха кръжи в небето над Калифорния. Новогодишното дърво е пуснато в полет от собственик на компания, специализирана в въздушни снимки.
Ото Дифенбах, жител на Сан Диего, решил да поздрави сънародниците си по случай празника по необичаен начин.
За да направи това, прикрепил към изкуствена елха безпилотен летателен апарат и я пуснал да лети.